Според народното поверие видиш ли щъркел, трябва да си намислиш нещо хубаво, защото те сбъдват желания.
Британският вестник “Гардиън” също разсъждава по въпроса: “Какво бихте направили, ако срещнете десетки бедстващи щъркели, приземени в снежната пустош, заради обледени крила?”, пита в статия. И отговаря: “В България хората ги завеждат у дома”.
Ние обаче бихме попитали и друго: къде са родните “защитници” на природата!? Защо “жълтопаветниците”, които безцеремонно блокират движението в столицата и скандират лозунги, не са сред спасителите!?...
Тези, които от близо седмица всекидневно спасяват десетки щъркели по техния миграционен път в Североизточна България, са местни хора, в акцията се включиха и ловци от областните центрове. Заради снега и студа, се спасяват не само щъркели, но и диви животни, и други птици. Още от края на февруари горски и ловци изнасят на гръб стотици килограми царевица и фураж за хранилките в Стара планина. Дават и дежурства, за да предпазят дивеча от набезите на вълци и чакали. “Премръзнахме, но спасихме доста животни и птици, - казва Стоян Ангелов шеф на ловната дружинка в Берковица. - Но не видяхме в снеговете нито един от природозащитниците, които иначе раздават акъл на всички и прибират милиони за броене на лалугери и комари”.
Нищо ново под слънцето всъщност. Не е нужно да припомняме десетките случаи на пожари и наводнения, в които се включваха доброволци, но сред тях липсваха “борците” за чиста природа. Те не познават безкористната помощ. Но са винаги там, където звънтят сребърници, подхвърлени им от подсъдни олигарси.
Затова те никога няма изпитат радостта на един от приютилите щъркели, Сафет Халил от село Зарица, близо до Дулово: “Вече ми донесоха няколко чорапа...Те много помнят и догодина ще дойдат тука, пак на същото място.”
