Вече
си личи, че съставянето на правителство,
подкрепено от взаимно противоречащи и
дори изключващи се малки партии само
за да има управляващо мнозинство, може
единствено да е временно. То гарантира
непрекъснати дрязги и отклонение от
основната задача – решаването на
наболелите проблеми и измъкване на
страната от кризата, до която е докараха
последните две правителства, предизвикали близо едногодишен народен
гняв и неизпълнили мандатите си.
Тактиката
на извиване на ръце, прилагана от
Реформаторския блок, Патриотичния фронт
и АБВ е различна и изцяло свързана с
оцеляването и превръщането на неизбежните
щети от съвместното управление с ГЕРБ
в ползи за следващото раздаване на
политическите карти. Това е и причината
за предизвиката несигурност и недоверие
между партньорите.
Излиза,
че примамливата трапеза на властта
привлича службогонците най-вече заради
лично обогатяване и всичко останало е
прах в очите на излъгалите се да гласуват
за тях.
Едва
ли мандатоносителят ГЕРБ не си дава
сметка за започналите да гърмят скрити
мини. Нехарактерната за предишното им
управление днешна диалогичност,
(включително и към опозицията) и меката
ръкавица, с която действат в момента
показва, че главната им поука е да не
вярват на никого, но да държат отворени
вратите към всички. Тоест да имат много
и все още незползвани възможности, с
които да управляват и без която и да е
от подкрепящите ги партии.
Всъщност
в ход е надхитряне, което на практика
засега крепи управлението – от едната
страна е ГЕРБ, която има опит в подклаждането
на вътрешно напрежение в отделните
партии, последвано от измъкването на
т.н. независими депутати, (на които и
новият правилник не може да им ограничи
възможността да подкрепят спечелилите
изборите), а от другата страна е
разрастващата се алчност за властови
ресурс и облаги на партньорите.
Но
нека видим как действат отделните
формации. Напълно логично през миналата
седмица Патриотичният фронт доказа, че
не случайно още с встъпилната си реч
при откриването на новия парламент, ще
отстоява извоюваното си място в пленарната
зала и ще води люта битка с всички
(най-вече с атакистите) за увеличаване
на политическото си пространство. Първо
поискаха едва ли не спирането на новините
на турски език, след това Фронтът директно
се обяви срещу назначения във вторник
(18.11.) зам.-военен министър Орхан Исмаилов.
При това ултимативно поиска отстраняването
му, защото не можело хора от други етноси
да работят в сферата на сигурността на
страната, постави и срок за решение на
премиера. Ясно е, че става въпрос за
предизвикателство не само към мирния
етномодел, но и към Брюксел, който вече
предупреди за националистическа опасност
от участието на “партриотите” в
управлението. Действията на националистите
са и неприкритото напомняне за мрачните
времена в края на комунистическия режим,
когато бяха депортирани близо половин
милион наши сънародници извън пределите
на страната. Това е предизвикателство,
което показва защо в този съюз има
немалко сътрудници на бившата ДС,
настояващи за реабилитирането на
възродителния процес.
За
разлика от Реформаторите, които чрез
“трикове” се домогват до властта,
“патриотите” уж не търсят власт - по
думите на техния лидер Валери Симеонов
“искаме добруването на България, искаме
решаването на тежките проблеми, свързани
с доходите, енергетиката, цената на
тока, проблемите с независимостта на
България, проблемите с борбата с
престъпността, проблемите с несправедливата
социална система”.
От
един бегъл поглед върху биографията на
доцент д-р Орхан Исмаилов обаче се
разбира, че той е офицер (български), с
признати научни постижения, обществена
и политическа кариера, която не буди
подозрения. Бил е зам.-председател на
два от най-ключовите за националната
сигурност органа - Държавната комисия
по сигурността на информацията и
Комисията по отваряне на досиетата.
Написал е 25 научни труда и
със
сигурност е наясно с почти всички тайни
на държавата.
Последвалите
засега реакции показаха, че само от
опозиционната ДПС даде категорична
защита на Исмаилов. Блокът, към който
принадлежи новият заместник министър
първоначално реагира с половин уста,
впоследствие отделни лидери го защитиха,
но няма официална декларация, която да
покаже, че останалите партньори стоят
зад него. По този повод Исмаилов вече
декларира, че е готов в името на единството
да се оттегли. Това обаче ще е лош знак
към Европа и партньорите от НАТО и няма
начин да няма последствия.
Интересно
е да се отбележи нееднозначното поведение
на двете партии в патриотичния съюз.
Оказа се, че ВМРО бие отбой и е готова
на компромиси, докато от Националния
фронт засега проявяват неотстъпчивост.
Този разнобой развързва ръцете на
Борисов за маневри и възможността да
се използва едно бъдещо разцепление в
съюза в полза на стабилността на
правителството. Освен това последните
развития на тази болезнена и засега с
неясен край интрига показват завой в
обвиненията от страна на патриотите.
Те атакуват Исмаилов по отношение на
неговата образованост, търсят пробойни
в защитената от него доцентура, подготвят
и действия в по-широк фронт, които да
докажат преки връзки на лидери на
партията “Свобода и достойнство” с
чужди специални служби и политически
фигури. Ще бъде интересно дали това,
което се изнесе като фактология, няма
да се обърне като бумеранг срещу
съчинителите.
Засега
единствено от АБВ мълчат по скандала.
Причината не е в липсата на отношение,
там също имат претенции към националистически
настроения електорат. Тактиката им
засега е в друга посока – социалната
сфера. Искането и постигането на коледни
добавки към пенсиите на най-бедните от
техния министър Ивайло Калфин е успех
в битката за червения електорат. Очевидно
е, че и за тях уж дискретната подкрепа,
не е безкористна. И че цената, която ще
плащат герберите, ще става все по-голяма.
Това което е успокоително засега е, че
партията на президента Георги Първанов
не създава проблеми и подкрепата и е
далеч по-сигурна отколкото тази на
реформаторите и патриотите.
Във
всеки случай както и да завърши тази на
пръв поглед “буря в чаша вода”, за ГЕРБ
е далеч по-добре сега да проиграе подобни
ситуации, които и тримата партньори
започнаха да им сервират, да си направят
съответните поуки и да предприемат
съществените мерки, които да им гарантират
управляващо мнозинство, недопускащо
сегашното извиване на ръце. Това не е
лесно постижимо. Но възможности има. Те
започват с грубото създаване и използване
на т.н. независими депутати и свършат с
чистите тематични коалиции, които са
резултат от постигнати още през пролетта
договорености за диалогичност при
държавния глава. Видя се, че освен БСП,
които се държат като твърда и непримирима
опозиция (до голяма степен противоречаща
на договореното), ДПС и БДЦ в не едно
гласуване подкрепиха управляващите.
Всъщност, кризата вероятно ще доведе и
до създаването на плаващо мнозинство,
което да е обединено около няколко
приоритета, каквото всъщност има в не
една европейски страни. Дали това ще се
случи зависи и до каква степен сегашната
управляваща коалиция успее да превърне
мътната и декларативна засега декларация
за управление в ясна най-вече като график
програма за изпълнение.
