Общо показвания

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Вазовите службогонци в нова премяна


Новината след третата седмица преговори за съставяне на правителство между победилата на изборите ГЕРБ и парламентарно представени партии е, че се очертава двупартийна коалиция с подкрепата на Патриотичния фронт и евентуалното рамо от страна на лявата АБВ. Кандидатът за премиер, на когото президентът Росен Плевнелиев ще връчи мандат, също е известен – Бойко Борисов. Въпреки това неизвестните остават или, както отбеляза Борисов, нищо не е сигурно, докато не се превърне във факт. Публичната причина за това са претенциите на подкрепящите реформатори за разпределение на управленската баница. Зад тях най-ярко изпъква сянката на лаборанта пенсионер от Драгалевци Иван Костов. Подозрително той мълчи от няколко седмици, макар че се беше заканил да говори по щекотливите кризисни проблеми. За сметка на това неговите протежета в парламента, начело с наследника му в ДСБ Радан Кънев, не крият апетитите си за власт и се опитват да прилагат


научените “командирски” прийоми на изнудване


Опитите да бъдат прокарани от страна на “патриотите” антиевропейски дискриминационни мерки спрямо малцинствените групи у нас също будят тревоги. Ако това е цената, която ГЕРБ трябва да плати, за да има мнозинство в пленарната зала, то тя не си заслужава, защото обрича бъдещото правителство на изолация от Брюксел. А както е известно, Евросъюзът е единственият могъщ инвеститор у нас, от който се очакват милиарди евро.
Лицата, които ще са министри, разбира се, са важни, но


по-същественото е каква ще е програмата на правителството


От нея зависи не само дали то ще бъде прието и евентуално подкрепено от другите две големи партии, но най-вече дали ще получи обществена подкрепа. Известно е, че тя никак не е без значение – последните две поредни правителства приключиха преждевременно мандатите си. По тази най-важна точка очевидно няма съгласие. Първоначалният вид на декларацията е твърде общ – отбелязаните реформи в образование, здравеопазване, съдебна реформа, финансова децентрализация за общините и т.н. са приети като приоритети при президента през пролетта, още при предишния парламент. Според преговарящи за съставянето на кабинета чак след месец ще се приеме детайлна управленска програма с конкретни срокове.
Изводът, който може да се направи, не е оптимистичен. Бавенето на детайлите показва, че за стремящите се към власт реформатори е по-важно


кой от лидерите им какви постове в кабинета ще заеме


а принципът, че трябва да се оправдае доверието на избирателите, ще се окаже поредният “трик”.
Нищо ново под слънцето – Вазовите службогонци бързо ще разберат колко лесно властта ги е прелъстила и изоставила. А и избирателите няма да им простят.
Големите партии, които сега са готови за авансова подкрепа за разумните решения и още преди да е съставен кабинетът, правят не малко компромиси, няма да се поколебаят да сменят добронамереността с остра опозиционност, която напълно ще съвпадне с разочарованието на обществеността. Не случайно Борисов е притеснен и е готов да върне мандата. Това е по-скоро емоционален изблик, отколкото решение, съответстващо на сложната кризисна ситуация. Със сигурност той е готов и на вариант

да лиши от “златното ключе” самозабравилите се реформатори

Всъщност първият етап на играта на котка и мишка между тях и ГЕРБ ще приключи още тази сряда. Но същинската развръзка ще е след евентуалното съставяне на правителство, в което ще се види кой колко може от реформаторите министри. А тяхната всеядност може да им изиграе лоша шега. Отсега те имат сериозни противници не само в средите на ГЕРБ, но и сред техните главни съюзници в лицето на популярни протестъри. Пред тях “трикове” не минават. Провалилата се “калинка” от Агенцията за българите в чужбина би трябвало да е сериозен знак за тях.


Костовистката схема “всичко за мен и нищо за вас”


няма как да мине сред протестърите, които ще упорстват за своя дял. Не трябва да се забравя, че и сред другите по-малки партии има засега отхвърлени мераклии за власт, които не крият амбициите си. Със сигурност ще се появят “независими” депутати. Подготвените в новия правилник за дейността на Народното събрание рестрикции за тях – да не могат да съставят нова парламентарна група и да не се присъединяват към други, няма да им отнеме правото да подкрепят с гласовете си решения на кабинета.
Така че козовете са в ръцете на кандидат-премиера Борисов. Вижда се, че той си е взел поуки от миналото. Докато същото не може да се каже за реформаторите. И те могат да се превърнат не само в негова лесна плячка.
Не може да се пренебрегнат и

нарастващите псевдонационалистически тенденции

На последните избори националистите засилиха парламентарното си влияние за сметка най-вече на разяжданата от противоречия БСП. Сега обаче и реформаторите са тези, които без да съзнават, наливат вода в мелницата на патриотите. В тази връзка лошият вариант нови избори ще е предимно за тях.  Изборите ще са евентуално през февруари догодина. Те могат да променят частично сегашното статукво, но няма да е в полза на малките партии, които сега едва минаха бариерата. Освен това търпимостта на избирателите отдавна се е изчерпала. Затова разумният вариант е да има правителство, което да е в готовност да изпълнява не толкова набързо скалъпената програмна декларация, а да търси широка подкрепа за спешните решения в самия парламент.