Общо показвания

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Очакваните командирски номера


Изненадващо за управляващите, но напълно логично заради взаимно изключващите политическо сътрудничество подкрепящи ги партии, точно те започнаха да всяват съмнения в стабилността на мнозинството. Това си пролича още по време на преговорите, чийто резултат беше обща декларация, в която конкретните задачи и цели бяха замазани от фразеология, противоречаща на сега действащата конституция. Нелицеприятният извод, който се наложи, беше, че така наречените “партньори” искат облагите на властта, но са готови всеки момент да се измъкнат от кораба и да изоставят ГЕРБ, ако той не издържи на предстоящата буря от тежки решения.
 Отказът от отговорност обаче не е лесно осъществим, след като заради келепира участниците в управлението са подменили вота на избирателите и са предизвикали вълна от недоволство сред техните симпатизанти. Тактиката за връщането на доверието е не по-малко лицемерна. Но не и нова за криминалния преход, поради контрола от страна на кукловодите. Те натрупаха опит в организирането на една или друга манипулация, а и изпълнителите се научиха



да спазват безусловно отредените им роли


особено след като изпитаха на гърбовете си, че получената даром власт не ги прави недосегаеми.

Всъщност, както обикновено през последните десетина години, битката приключи още с края на изборите, когато пак се разбра, че нито една партия не може да управлява самостоятелно. След 5 октомври първо се забравиха онези договорки от пролетта при президента, с които трябваше да се извърши плавен преход за преодоляване на противопоставянето чрез обединение около няколко значими и неотложни национални приоритети. Бившите управляващи бяха поканени на разговори, но натирени в опозиция. А старата десница, която се възползва от протестите, се настани на трапезата на властта, хвърляйки гръмки, но неосъществими практически обещания за радикални реформи. Веднъж вкарали ги в този капан, за
диригентите на прехода не беше трудно


да активират вътрешно-коалиционните раздори


Това е постижимо, като се имат предвид участниците, че до един са подставени лица – пряко или косвено свързани с бившия режим, прикриващи се било като патриоти или реформатори. Действията на едните се фокусират в противоречащо на европейското законодателство отнемане на вече гарантирани етнически права, а на другите – в действия, предизвикателни за бизнеса и независимите власти. Целта на псевдоартистите е реванш и по-силно участие в следващото управление, а на кукловодите - да ги пратят в опозиция, когато преценят, че левицата е успяла да преодолее кризата, в която сама се натресе.


 Първи на фронтовата линия се появи неформалният лидер на ДСБ Иван Костов. Последната изява на лаборанта от Драгалевци беше една закана, че ако КТБ фалира, поименно ще посочи виновниците. Вместо това, след подозрително мълчание по време на преговорите за съставяне на правителство, той реши да започне дестабилизирането не само на правителството, но и на страната чрез


натрапването на измислени или претоплени рискове пред кабинета


Целта, ако мине номерът, е управляващите да губят енергия в несвойствени задачи. Няма да разглеждаме в подробности посочените “заплахи” от политическия милиционер от времето на комунизма. Мантрите като тази за “проклятието” на България са добре известни. Фиксациите на Костов също са ни познати, но всяването на страх и етническа нетолерантност от него показва единствено защо пряк резултат от преподаването му на марксическа политикономия беше възродителният процес, прокудил половин милион български граждани. Неговите тези са убедително доказателство и за загубата на милиони десни избиратели.
Странно е защо Костов смята за риск недоверието към премиера, а си  


затваря очите за взаимното недоверие между партньорите


Абсолютно безпочвено е предупреждението за провал на правителството, без преди това да му се даде шанс за поне двеста дни спокойствие. В тази връзка, ако има нещо вярно в прогнозата на бившия премиер, то е притеснението, че министерствата, дадени на десницата, са най-взривоопасни. В народната митология неслучайно се говори за голямата лъжица и големия залък. Защото вместо да се дрънкат врели-некипели, десните, които са поели отговорността, трябва да започнат да си изпълняват ангажиментите. Не мандатоносителят, а тези, които са решили да управляват заедно, при провал ще си понесат съответната отговорност.


И още нещо, което няма как да не се има предвид – това е типичният за старата десница колаборационализъм, който стана известен под наименованието синьо-червена мъгла. Освен характерната между сини и червени склонност към задкулисни договорки сега тя ще бъде гарнирана с откровено националистически ДС привкус. А опитът да бъде избегнат чрез

искането за лустрация на бивши агенти не е нищо друго освен поредният “трик”

 Десните не го осъществиха по време на управлението на Костов, когато имаха пълно мнозинство, та сега ли!? Истината е, че и това е част от стратегията на малките коалиционни партньори да се измъкнат от политическа отговорност. Но както обикновено се случва, едва ли някой ще повярва на плитките им лъжи. Освен това насреща си в лицето на ГЕРБ имат партия, която има опит във властта, и лидер, който още с първите си действия е показал, че няма особено доверие нито на десните, нито на патриотарите – и ги е насадил на пачи яйца с проблемни позиции във властта. 

Капанът е щракнал и десните не могат да се измъкнат току-така. 

Това, което правят Костов и пригласящите му други лидери от коалицията, е с клатенето на кабинета да подпомагат усилията на червените да решат личните си проблеми и да направят опити да се измъкнат от изолацията, в която са попаднали. Затова двуличността на подобни подставени лица винаги трябва да е на прицел. И не само да бъде разкривана, но и наказателно да бъдат преследвани, като техните минали афери бъдат лишени от давност. Само с подобаващи наказания могат да се направят стъпките, които да приключат най-после криминалния преход.