Общо показвания

четвъртък, 8 януари 2015 г.

Ми, аре ставайте!



Като в соцпиеса с положителни герои, някои от които дори грешат, и много, много други потърпевши, (най-вече зрители, колкото и да е абсурдно), се развива драмата с нарастващия брой бежанци у нас. В центъра няма начин да не е похвалната инициатива на вътрешния министър Веселин Вучков да бъде възпрепятствано нерегламентираното им влизане в страната. А интригата е  междуведомствения спор между МВР и Министерството на отбраната кой трябва да върши това.  Всъщност напълно излишен спор,  защото за  националната сигурност, всеки трябва да помогне и по това различия няма. 

Но при посткомунизма е така - правила няма, героите дърпат чергата към себе си, в крайна сметка обаче "избраният от народа"  пастир тропва по масата и закърпва положението. Бурята ще се окаже в чаша вода и проблемът остава. В момента в центровете за бежанци в страната има 3818 души. На свободни адреси живеят 410 души. По данни на агенцията, отговаряща за тях, там има само 2000 свободни места. В същото време в страната опитват да влязат по 150 души на ден.

Ще кажем направо - тази пиеса вече сме я гледали. Но причината да се появи като римейк е показателна. Това е инцидентът по Коледа, когато камион с полицаи, охраняващи границата, се обърна, шофьорът му загина, а повечето от пътувалите в каросерията бяха ранени. 
И изведнъж се направи откритието, че условията, при които работят граничните полицаи са лоши, пътищата по границата ни са зле, а техниката не отговаря за това състояние. Обикновено с началниците нищо не се случва, но този път коледното чудо проработи - първо оставка подаде  началникът на граничната полиция, след него последва уволнение на председателя на агенцията за бежанците. Двамата заслужено си отидоха и поради още две други причини - първата: на мястото на единия от тях да седне предишния шеф, уволнен, заради проспиване на проблема с бежанците, а втората: оказа се че главният герой  министър Вучков не седял със скръстени ръце и сякаш е предугаждал какво ще се случи - още на 23 декември внесъл в Министерския съвет три доклада със спешни мерки. Според тях трябва да се отзовават всички пеши служители и да се заменат с автопатрули, а на мястото на командированите, да се назначат 700 гранични полицаи. Ще се продължи доизграждане на оградата между България и Турция. Това включва допълнителни 131 км ограда по границата. Ще се работи по създаване на добра инфраструктура в пет общини по българо-турската граница. Конкретно трябва да се подобрят 110 км горски пътища, което означава ангажиране и на земеделското министерство и включване на нови герои в пиесата - на министър Десислава Танева и на вицепремиера Меглена Кунева, която уж ще координира всички, но преди всичко ще успокоява страстите между положителните герои. Защото лоши няма, както се случваше в пиесите за героите на труда по времето на бай Тошо. Дори тези, които ги отстраняват, в зависимост от това доколко са наши хора, пак ще бъдат уредени.
Но нека проследим как се развива действието в този римейк. Спорът с военния министър Николай Ненчев е предизвикан от намерението на Вучков от 15 януари да спре командировките на служителите на МВР на браздата, като патрули останат само в безопасните зони. Той настоява от 1 март армията да предостави 500 военнослужещи, които да патрулират съвместно с полицаите на границата, а от есента охраната да се извършва от новоназначените 700 гранични полицаи. Според плана на вътрешния министър до май трябва да се направят 110 км пътища до браздата, а до средата на 2016 г. да се дострои оградата с Турция. 

Накрая зрителите неизбежно стигат до правилния извод - междуведомствената дискусия по проблем, свързан със сигурността на страната е задължителна, спорът за едно или друго обаче не може да се превърне в повод за напрежение между ведомствата. Данъкоплатците искат сигурност и не се интересуват кой крив кой прав, кой  колко трябва да даде като ресурс, военните не бива да казват кое не може да стане, а напротив трябва да решат бързо как могат да помогнат, защото достатъчно е да има втори атентат като този в Бургас и положението може да стане близко до военното. Засега военните експерти се обединяват около идеята да помагат с високопроходими джипове и друга техника, както и с добрата логистика, с която разполагат.  Стари казарми в районите на Елхово и Крумовград могат да бъдат преустроени в бежански лагери. 

През последните дни възникна и нов проблем. Стана ясно, че 20 страни са отправили запитвания за настаняване на бежанци у нас през миналата 2014 г. От тях  6873 били за връщането на бежанците у нас. Страната ни вече дала 3613 положителни отговора заради Дъблинския регламент. Според Кунева тези становища не означават автоматично връщане на бежанците, но страната трябва да е подготвена за това. 
Засега се отхвърлят съобщенията, че  Германия, Австрия и Унгария заплашват да ни върнат 7500 души. През лятото Германия предупреждаваше, че ще експулсира 3000 бежанци в България. Това досега не се е случило, миналата година са върнати само 180 човека. 

За да се предотврати тази нежелана драматургия, нашите герои ще 
убеждават Брюксел, 

че страната ни няма нито финансови възможности нито друг ресурс, за да откликне. Напротив докато у нас не бъдат създадени подходящи условия, позицията ни ще е, че не може да приемем тези хора. И прогнозите са, че добри условия могат да бъдат създадени до пет години. Но и това не е сигурно, както не може да се предскаже дали бошуващите войни в арабския свят няма да се разширят. 
Факт е също, че в резултат на увеличения наплив на имигранти, вътрешният министър е прав да се безпокои за натоварването на ангажирания с проблемите състав на министерството и тежките условия , при които работят. Нелепи са и опасенията, че ако войници охраняват границата, това можело да се изтълкува зле от Турция. Не бива да се робува на мислене от времената на противопоставяне, днес и двете страни са членки на НАТО. Турците имат в пъти по-голям проблем на границата със Сирия и са наясно с усилията на нашата страна още когато започна строителството на първия етап на оградата.
За да 

излезе духът от бутилката и по-бързо да се забрави смъртта на граничаря, 

трябва да се побъбри и за интеграцията на бежанците в страната. Да се размаха пръст срещу проявите на национализъм и да се поощряват всячески, най-вече финансово онези кметства и институции (като образователното министерство) в усилията, които хвърлят за равностойното образование не само на тези, които искат да останат трайно в страната ни, но и на временно пребиваващите. В тази връзка нашите евродепутати и ангажираните министри също трябва да се ръчкат, за да засилят натиска върху Брюксел и получим подобаваща помощ от Европейския фонд за бежанците, такава каквато получават държави като Италия и Испания например. Други партньорски страни пък поставят лимит на приемането на чужденци. Това също трябва да се има предвид, когато се обсъждат  политиката по приема на бежанци. 
Накрая няма да бъдат забравени и депутатите. Те са нещо като древногръцкия хор.  И трябва законово да регламентират всички приети предложения, появили се в новия вариант на пиесата. В това отношение от тях се очаква да проявят единство, каквото не демонстрираха, когато трябваше да подкрепят усилията на правителството против спирането на строителството на "Южен поток". До този момент все още няма видимо желание от страна на парламентаристите да вземат участие със свои предложения, а това е неизбежно и необходимо, разбира се.

Колкото и да е странно и най-вече недопустимо, и този път номерът може да мине, без нищо от това, което се обещава, да се случи. Също като във вица:

- "Алооо...
- Да!
- Вие ли сте поръчали събуждане по телефона в 08:00 ?
- Да...
- Ми аре ставайте, че минава 11."

И потърпевши ще са…
Знаете кои.