Протестърски илюзии за една оставка
Веднага след оставката на кабинета, депозирана в 17,59 часа в Народното събрание в сряда, станахме свидетели на спонтанна, но притеснителна еуфория на протестърите. Тези, които от месеци не се бяха появявали по жълтите павета, сега изведнъж се обявиха за победители в напъните за свалянето на кабинета. Всъщност за всички е ясно, че те се провалиха не само заради смайващата безидейност, но и защото секна кранчето на задкулисните играчи към тях.
Едва ли някой има съмнение, че истинската причина за оставката на това правителство е новата политическа реалност след евроизборите. Повечето водещи политически сили се обединиха около тази оценка. Точно тя е основанието, за да се тръгне към извънредни парламентарни избори, а не че една или друга политическа сила била оттеглила подкрепата си. Демокрацията не търпи задържането на властта на всяка цена.
Кое обаче е нездравословното в пушилката, която вдигат протестърите.
Ще кажем направо – липсата на адекватна оценка.
И тутакси ще попитаме защо не се появиха спонтанно в онзи ден, когато вложители на Корпоративна търговска банка безрезултатно висяха с часове пред клоновете, докато вътре в нея тихомълком се извършваше грабежът на техните пари. Защо не протестират срещу това, след като е ясно, че близо 100 000 българи вече втори месец не могат да си получат блокираните в банката заплати и пенсии, а фирмите не могат да работят поради същите причини.
Точно този двоен аршин, безпардонно демонстриран от самоопределилите се като “умни и красиви”, е отблъскващ, защото още веднъж ни показва, че някой им дърпа конците. Само че това не пречи да бъдат причислени към болната част на обществото, колкото на тях да им се ще да се представят за негови стожери. Напротив, дори да осъзнаят един ден, че са водени за носа и се опитат да се представят за жертви, още по-голяма ще е нуждата за тяхното лечение.
А то е в ръцете на политиците. Колкото по-бързо те разберат, че
носят отговорност за дискредитирането на пряката демокрация
и че са тези, които с действията си могат да върнат доверието на хората, толкова по-ефективно ще е лечението. И кукловодите ще бъдат изхвърлени на бунището. Но преди това трябва да спрат с обидните квалификации, както и с катастрофичните твърдения за настъпила разруха на държавността. Следващата стъпка е спешното създаване на национален борд за усвояването на еврофондовете, за който вече има единомислие. И не на последно място - да се търси онзи модел на управление, в който не авторитетът подчинява институциите на себе си, а ги управлява единствено в интерес на обществото.
