Общо показвания

събота, 25 септември 2010 г.

Ключът от квартирата и румената ябълка

Голям късмет извади този петък Слави Вълков, собственик на фирма за поправка на мебели. След внезапна среща с президентския кортеж, той катастрофира. Сега се радва, че се е отървал с леки натъртвания и само с акт от КАТ. И че бусът му не е отскочил в средата на шосето, след удара в мантинелата. „Може би щяха да ме обвинят, че съм искал да убия президента, лаконичен е той. Явно съм би в неподходящото време на неподходящото място”.
Истината е, че от всички замесени в инцидента институции, само потърпевшият и свидетелите са откровени. Първоначално от президентството отричаха, че има такъв инцидент. От НСО пък дори не забелязали какво се е случило. И за доказателство показали техните коли, които нямали и драскотина. От МВР-Ловеч също отрекоха.
Трябва ли обаче и ние като потърпевшия да се радваме, че всичко е свършило благополучно. Не, разбира се, защото то не е свършило. Винаги, когато става дума за човека с двете имена, трябва да се знае, че историята ще има продължение. Защото не може с лека ръка да се отминават както шикалкавенето, така и мълчанието...
Що се отнася до другите ни любимци, едва ли ще се учуди някой, че те пак се отличиха и тази седмица. Сергей Станишев и щатният син водач Иван Костов пак блеснаха в пълния си блясък. Единият в Пловдив, другият – изненадващо ни поздрави от Ню Йорк чрез онзи когото преди изборите наричаше „човекът от подземието“.
Червена баба искала да грабне калашника, както през 40-те години на миналия век, защото при днешното управление на Б.Б. много пенсионери си лягали гладни. Докато при правителството на Сергей, всяка Нова година им давали по 150 лв. С тях зареждали хладилниците и имали храна за цяла година...
А ние какво да кажем за половината бивши червени министри, включително и техния лидер, които се разследват за афери за милиони.
Ясно е, че пак искат да са тук и пак да са същите.
Ако ли пък Командира си е мислел, че ще бъде оставен на мира след поредните лицеви опори, които направи на управляващите миналата сдемица, очевидно се е лъгал. Чак българите в Ню Йорк научиха за неговите далавери. При това не от кой да е, а от Б.Б.:
„А навремето „Балкан“ си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара. Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари“.
И това не бе всичко. Депутати от парламентарната комисия за контрол на ДАНС поискаха разработка за контрабанден канал от 2001 г., в която водеща фигура е Косьо Самоковеца, а чадърът е осъществяван от Костов и неговото протеже Атанас Атанасов, по онова време шеф на НСС. Според изтекли в медиите информации извършван е внос на сурово кафе, което преминавало през няколко митници без да се обмитява. За тази „услуга“ трябвало да се плаща на „определени“ хора. Името на Костов се споменавало редом с тези на Константин Димитров-Самоковеца и на Николай Методиев – Пилето.
Нека сега припомним един откъс от „Дванайсетте стола“: “В единайсет и половина, от северозапад, откъм село Чмаровка, в Срагород влезе към двайсет и осем годишен млад мъж. След него тичаше безпризорен.„Чичко, викаше той бодро, дай десет копейки!“. Младият мъж извади от джоба си румена ябълка и я даде на безпризорния, но оня не мирясваше. Тогава той спря, изгледа иронично момчето и възкликна:“Да не искаш да ти дам и ключа от квартирата, дето са ми парите?“. Забравилият се безпризорен проумя колко безпочвени са претенциите му и веднага се отказа“.
Няма защо да ни баламосват. И да се опитват да ни пробутват истории за калашници и вехти афери на политическия милиционер. Ако прехода не беше криминален и беше направена лустрация, както се случи в други посткомунистически страни, нямаше да срещаме днес познатите ни от соца фамилии. А Командира изобщо нямаше да припари до сградата с лъва отпред.
Затова трябва ли само ще констатираме, че над 77% от българите смятат, че политическият натиск е една от основните причини за борбата с корупцията, както показа оповестено през седмицата изследване на асоциацията „Прозрачност без граници“. Все по-малко хора са готови да свидетелстват за корупция без всякакви условия, а повечето искат защита. Четирима от всеки пет души са заявили, че ще посъветват техен близък да подаде сигнал за корупция, но половината от всички анкетирани правят уговорката, че всичко зависи от конкретните обстоятелства.
А по повод на пропуснатата лустрация ще припомним едно искане на сините от началото на седмицата. Те били осенени от идеята да предложат промяна в Закона за ордените и медалите, за да не може да бъдат награждавани бивши агенти на Държавна сигурност. В мотивите си щели да запишат, че е абсурдно сътрудници на бившия комунистически режим да получават награди за заслуги към културата. Конкретния повод за искането на сините бе евентуалното награждаване на Петър Берон. Той е бивш лидер на СДС и депутат от Атака, уличен като агент Бончев още в зората на демокрацията.За да бъдат още по-убедителни десните дадоха пример с поета Борис Христов, който отказа да получи държавната награда „Св.св.Кирил и Методий“, заради това, че трябваше да стои по време на награждаването в президентството редом с творци, които са обслужвали комунистическата власт.
Веднага ми идва наум следния виц: „Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи?““Не знам, Гарабед, какво е?““Риба!““Чакай, чакай, защо е на дървото?““Там я сложих.““Защо е синя““Боядисах я““А защо пищи““За да не познаеш“.
Точно като пищяща синя рибка приемаме искането им след толкова много пропуснати възможности през тези 20 години.
На края нека не забравим и белия „Ролс Ройс“, взел ума на Б.Б., толкова добре описан:
„На излизане от сградата погледът му бил прикован от огромен, лъскав, бял брониран “Ролс Ройс”. Борисов се спрял, казал на момчетата от Сикрет сървис да изчакат. Искал да види кой ще се качи в това бижу. “Нали съм любител на колите и техниката, като видях златните лайстни и бялата тапицерия, идеше ми да питам шофьора може ли да го разгледам. Ама уникална машина!”.
И в този момент видял как към колата се приближава мъж, който започнал да вика: “Бългериан прайминистер, Бойко, хау ар ю...”
Разказът на Борисов продължава: “Дойде, разцелува ме, как си, кво правиш? И тъкмо щях му кажа: чакам да видя кой ще се качи в тая кола, а той си помисли, че чакам да се махне ролсът, за да дойде моята кола. “Сори, сори, сори” - поклони ми се и се затича към лимузината, влезе в нея, а охранителите му светкавично затвориха вратите.” Борисов така и не разбрал кой е господинът, наредил на проверят. Може би е роднина на султана на Бруней. След случката Николай Младенов казал: “Г-н премиер, аз от 5 месеца се мъча да правя програма да ходим по Саудитска Арабия, Египет. Като видях този господин как ви целува, вие просто нямате нужда от мен.”
Ех, колко истинско!...Тъкмо се питахме защо само ни говорят за ключа от квартирата и никой не ни предлага румена ябълка. Ето че лично премиерът ни я поднесе като подобаващ хепиенд на нашия разказ.