Свидетели сме на поредния плонж на бившия премиер Иван Костов, с който преподавателят по политикономия се опитва да се окопае, за да го подмине операция „Възмездие”. Миналия петък, облечен небрежно елегантно, с дънки, модно сако и спортна риза, той проведе тридесетминутен разговор с премиера Бойко Борисов в кабинета на шефката на Народното събрание Цецка Цачева. След него той не изглеждаше доволен, промуши се мълчаливо през парламентарното кафене и се скри в стаята на зам.-председателката на парламента Екатерина Михайлова. Това, което остана слабо забелязано, е, че малко преди срещата Командира
направи поредните лицеви опори
„Ще продължим да подкрепяме правителството”, изведнъж каза лидерът на ДСБ, който един ден преди това обясняваше, че правителството е пред провал и от Синята коалиция няма да бъдат съучастници на управляващите. И че едва ли не ще влязат в съюз с БСП, за да ги свалят от власт, ако така продължават.
Нека да видим в какво се изразява новият пирует и колко ловък е той. Защото всъщност бившият преподавател по марксистка политикономия не се отметна от нито една от изказаните зловещите перспективи пред страната, които той чертае от доста време насам и винаги, когато не му се дава да се облажи от властта. Командира изтъкна като една от основните причини за подкрепата на кабинета възстановеният диалог с Брюксел. Друга причина била прозрачността и подобреното усвояване на еврофондовете. Според Костов до миналата година имало основно разминаване между стратегическите документи на България и тези на Европейския съюз, а сега позицията на правителството била много по-реалистична. Абсолютно претоплена манджа, нещо, което е известно от самото начало на работата на правителството. Това, което изглежда като новина, е, че благодарение на Костов едва ли не, бил изслушан шефът на агенция „Митници” Ваньо Танов. Той ги зарадвал с много добри резултати. Сега по-същия начин щели да препитат шефовете на НАП и НОИ. В неделя в тв предаване бившият премиер продължи с благите думи. Оказа се, че тези, които трябвало да предприемат предизвикателството, са хората в активна възраст. Те могат да отговорят със засилена предприемаческа дейност, като покажат, че предприемат рискове. Костов обозначи и кои са тези хора – това са над 200 000 работещи на редица административни нива, които трябвало да бъдат съкратени. Но тъй като те били в час с това, какво трябва да се предприеме, можело да се смята, че точно те ще бъдат двигател на реформите. Т.е.
с един куршум два заека
от една страна, се помага на държавата да свие разходите си, а от друга - се стимулира предприемаческият дух на българина. Изглежда прекрасно, стига да не беше типичен командирски капан. Защото всички, изхвърлени от държавната ясла, със сигурност ще станат врагове на управляващите. 200 000 гласа са достатъчни за една парламентарна група. Костов не казва най-същественото, как и с какво тези хора ще осъществят предприемаческите си намерения. Просто с характерната си двуличност политическият милиционер слага поредната динена кора на управляващото мнозинство. Костов стигна дотам да каже следната виртуозна по своята витиеватост формула:
„Проблемът не е толкова дали правителството ще си сглоби дефицитът. Проблемът е защо домакинствата не могат.” Отговорът според него е, че това е
цената на отлаганите от 9 години реформи
Той уточнява, че със сигурност ще се търси персонална отговорност от министри от бившия кабинет. От една страна, топката е в домакинствата, които сами се налага да решат дефицита на средствата, с които разполагат. Но от друга страна, вината трябва да се търси само за последните девет години. Тоест от това се изключва неговото правителство. И тука вече на всички им светва защо са тези Костови чупки. Явно страхът от операция „Възмездие”, която трябва да установи как, защо и при кого отидоха четири хиляди предприятия по време на неговото управление. Как така „Кремиковци” бе продаден за един долар. Защо няколко стратегически енергийни обекти отидоха в ръцете на страни, противници на НАТО. Защо се сключи заем за строителството на пристанище за насипни товари, който сегашното управление още плаща.
Разбира се, че може да се стигне и до разследване на други зависимости на Командира , които директно водят към бившия премиер Андрей Луканов, до свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, а още по-назад - до митичния съветски период на Иван Йорданович.
Затова не бива да се учудваме, когато Костов прави лицеви опори, или когато се появява в плакат като сянка зад гърба на някого. Страхът от възмездието, подхлъзването и облагодетелстването от държавната баница, са водещи във всяка негова стъпка. Може ли да се очаква друго от човек, който след многото похвали за управляващите, завършва с мимоходом изказаното предположение, че ако правителството го е страх от реформи, може да се стигне до постепенно намаляване на заплатите на всички.
