Психиатър пита пациента си защо се чеше непрекъснато. Защото съм единствения човек на земята, който знае къде точно ме сърби, отговорил той. Нещо такова се е получило със Закона за референдумите, който предишните управляващи са приели. В парламента в понеделник лъсна колко налудничав е той. Оказа се, че за да се удовлетвори започналото допитване на ВМРО за това дали Турция да бъде присъединена към Евросъюза, народните представители трябва да се произнесат. Което си е истински сърбеж, защото не нашата страна решава за една или друга държава дали да членува в Европейския съюз или не.
А какво да мислим за подписката, която земеделският Барон Мюнхаузен събира за свикването на Велико народно събрание и изработването на нова конституция?... Ще напомним, че само една страна в Европа е президентска република. И че носталгията по крайцера „Аврора“ не е от вчера. Като прибавим към биографията на лидера на партията, по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност”, провала на импичмънта в началото на тази година, всичко ще дойде на мястото си.
Но нека не избързваме.
Откъдето и да погледнем тази каша, все наши пари ще се харчат. Първо, защото за да организират подписката, ще трябва да си послужат с държавната субсидия и второ, защото проверката и струва 30 стотинки за име или най-малко 60 000 лв. за 200 000 имена. И това само за едната подписка. После, като стигне в пленарната зала, изведнъж ще стане ясно, че тая работа не е като оная...
А, щяхме да забравим главният виновник за неразбориите – избраниците на народа. На тях също ние им плащаме.
Лудницата става пълна като започнем да разнищваме какво се цели с тези подписки. Които някои със сигурност ще нарекат популистки. Веднага от тъмното почват да изскачат лица, добре познати ни от криминалния преход. Някои от тях са с по две имена. И всичко идва на мястото си.
Е, тогава трябва ли да очакваме да се случи нещо добро.
Ще кажем само, че много ни се иска компетентните органи да се заемат с аферата. Под такива разбираме и онези, които се грижат за психичното здраве.
сряда, 29 септември 2010 г.
събота, 25 септември 2010 г.
Ключът от квартирата и румената ябълка
Голям късмет извади този петък Слави Вълков, собственик на фирма за поправка на мебели. След внезапна среща с президентския кортеж, той катастрофира. Сега се радва, че се е отървал с леки натъртвания и само с акт от КАТ. И че бусът му не е отскочил в средата на шосето, след удара в мантинелата. „Може би щяха да ме обвинят, че съм искал да убия президента, лаконичен е той. Явно съм би в неподходящото време на неподходящото място”.
Истината е, че от всички замесени в инцидента институции, само потърпевшият и свидетелите са откровени. Първоначално от президентството отричаха, че има такъв инцидент. От НСО пък дори не забелязали какво се е случило. И за доказателство показали техните коли, които нямали и драскотина. От МВР-Ловеч също отрекоха.
Трябва ли обаче и ние като потърпевшия да се радваме, че всичко е свършило благополучно. Не, разбира се, защото то не е свършило. Винаги, когато става дума за човека с двете имена, трябва да се знае, че историята ще има продължение. Защото не може с лека ръка да се отминават както шикалкавенето, така и мълчанието...
Що се отнася до другите ни любимци, едва ли ще се учуди някой, че те пак се отличиха и тази седмица. Сергей Станишев и щатният син водач Иван Костов пак блеснаха в пълния си блясък. Единият в Пловдив, другият – изненадващо ни поздрави от Ню Йорк чрез онзи когото преди изборите наричаше „човекът от подземието“.
Червена баба искала да грабне калашника, както през 40-те години на миналия век, защото при днешното управление на Б.Б. много пенсионери си лягали гладни. Докато при правителството на Сергей, всяка Нова година им давали по 150 лв. С тях зареждали хладилниците и имали храна за цяла година...
А ние какво да кажем за половината бивши червени министри, включително и техния лидер, които се разследват за афери за милиони.
Ясно е, че пак искат да са тук и пак да са същите.
Ако ли пък Командира си е мислел, че ще бъде оставен на мира след поредните лицеви опори, които направи на управляващите миналата сдемица, очевидно се е лъгал. Чак българите в Ню Йорк научиха за неговите далавери. При това не от кой да е, а от Б.Б.:
„А навремето „Балкан“ си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара. Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари“.
И това не бе всичко. Депутати от парламентарната комисия за контрол на ДАНС поискаха разработка за контрабанден канал от 2001 г., в която водеща фигура е Косьо Самоковеца, а чадърът е осъществяван от Костов и неговото протеже Атанас Атанасов, по онова време шеф на НСС. Според изтекли в медиите информации извършван е внос на сурово кафе, което преминавало през няколко митници без да се обмитява. За тази „услуга“ трябвало да се плаща на „определени“ хора. Името на Костов се споменавало редом с тези на Константин Димитров-Самоковеца и на Николай Методиев – Пилето.
Нека сега припомним един откъс от „Дванайсетте стола“: “В единайсет и половина, от северозапад, откъм село Чмаровка, в Срагород влезе към двайсет и осем годишен млад мъж. След него тичаше безпризорен.„Чичко, викаше той бодро, дай десет копейки!“. Младият мъж извади от джоба си румена ябълка и я даде на безпризорния, но оня не мирясваше. Тогава той спря, изгледа иронично момчето и възкликна:“Да не искаш да ти дам и ключа от квартирата, дето са ми парите?“. Забравилият се безпризорен проумя колко безпочвени са претенциите му и веднага се отказа“.
Няма защо да ни баламосват. И да се опитват да ни пробутват истории за калашници и вехти афери на политическия милиционер. Ако прехода не беше криминален и беше направена лустрация, както се случи в други посткомунистически страни, нямаше да срещаме днес познатите ни от соца фамилии. А Командира изобщо нямаше да припари до сградата с лъва отпред.
Затова трябва ли само ще констатираме, че над 77% от българите смятат, че политическият натиск е една от основните причини за борбата с корупцията, както показа оповестено през седмицата изследване на асоциацията „Прозрачност без граници“. Все по-малко хора са готови да свидетелстват за корупция без всякакви условия, а повечето искат защита. Четирима от всеки пет души са заявили, че ще посъветват техен близък да подаде сигнал за корупция, но половината от всички анкетирани правят уговорката, че всичко зависи от конкретните обстоятелства.
А по повод на пропуснатата лустрация ще припомним едно искане на сините от началото на седмицата. Те били осенени от идеята да предложат промяна в Закона за ордените и медалите, за да не може да бъдат награждавани бивши агенти на Държавна сигурност. В мотивите си щели да запишат, че е абсурдно сътрудници на бившия комунистически режим да получават награди за заслуги към културата. Конкретния повод за искането на сините бе евентуалното награждаване на Петър Берон. Той е бивш лидер на СДС и депутат от Атака, уличен като агент Бончев още в зората на демокрацията.За да бъдат още по-убедителни десните дадоха пример с поета Борис Христов, който отказа да получи държавната награда „Св.св.Кирил и Методий“, заради това, че трябваше да стои по време на награждаването в президентството редом с творци, които са обслужвали комунистическата власт.
Веднага ми идва наум следния виц: „Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи?““Не знам, Гарабед, какво е?““Риба!““Чакай, чакай, защо е на дървото?““Там я сложих.““Защо е синя““Боядисах я““А защо пищи““За да не познаеш“.
Точно като пищяща синя рибка приемаме искането им след толкова много пропуснати възможности през тези 20 години.
На края нека не забравим и белия „Ролс Ройс“, взел ума на Б.Б., толкова добре описан:
„На излизане от сградата погледът му бил прикован от огромен, лъскав, бял брониран “Ролс Ройс”. Борисов се спрял, казал на момчетата от Сикрет сървис да изчакат. Искал да види кой ще се качи в това бижу. “Нали съм любител на колите и техниката, като видях златните лайстни и бялата тапицерия, идеше ми да питам шофьора може ли да го разгледам. Ама уникална машина!”.
И в този момент видял как към колата се приближава мъж, който започнал да вика: “Бългериан прайминистер, Бойко, хау ар ю...”
Разказът на Борисов продължава: “Дойде, разцелува ме, как си, кво правиш? И тъкмо щях му кажа: чакам да видя кой ще се качи в тая кола, а той си помисли, че чакам да се махне ролсът, за да дойде моята кола. “Сори, сори, сори” - поклони ми се и се затича към лимузината, влезе в нея, а охранителите му светкавично затвориха вратите.” Борисов така и не разбрал кой е господинът, наредил на проверят. Може би е роднина на султана на Бруней. След случката Николай Младенов казал: “Г-н премиер, аз от 5 месеца се мъча да правя програма да ходим по Саудитска Арабия, Египет. Като видях този господин как ви целува, вие просто нямате нужда от мен.”
Ех, колко истинско!...Тъкмо се питахме защо само ни говорят за ключа от квартирата и никой не ни предлага румена ябълка. Ето че лично премиерът ни я поднесе като подобаващ хепиенд на нашия разказ.
Истината е, че от всички замесени в инцидента институции, само потърпевшият и свидетелите са откровени. Първоначално от президентството отричаха, че има такъв инцидент. От НСО пък дори не забелязали какво се е случило. И за доказателство показали техните коли, които нямали и драскотина. От МВР-Ловеч също отрекоха.
Трябва ли обаче и ние като потърпевшия да се радваме, че всичко е свършило благополучно. Не, разбира се, защото то не е свършило. Винаги, когато става дума за човека с двете имена, трябва да се знае, че историята ще има продължение. Защото не може с лека ръка да се отминават както шикалкавенето, така и мълчанието...
Що се отнася до другите ни любимци, едва ли ще се учуди някой, че те пак се отличиха и тази седмица. Сергей Станишев и щатният син водач Иван Костов пак блеснаха в пълния си блясък. Единият в Пловдив, другият – изненадващо ни поздрави от Ню Йорк чрез онзи когото преди изборите наричаше „човекът от подземието“.
Червена баба искала да грабне калашника, както през 40-те години на миналия век, защото при днешното управление на Б.Б. много пенсионери си лягали гладни. Докато при правителството на Сергей, всяка Нова година им давали по 150 лв. С тях зареждали хладилниците и имали храна за цяла година...
А ние какво да кажем за половината бивши червени министри, включително и техния лидер, които се разследват за афери за милиони.
Ясно е, че пак искат да са тук и пак да са същите.
Ако ли пък Командира си е мислел, че ще бъде оставен на мира след поредните лицеви опори, които направи на управляващите миналата сдемица, очевидно се е лъгал. Чак българите в Ню Йорк научиха за неговите далавери. При това не от кой да е, а от Б.Б.:
„А навремето „Балкан“ си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара. Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари“.
И това не бе всичко. Депутати от парламентарната комисия за контрол на ДАНС поискаха разработка за контрабанден канал от 2001 г., в която водеща фигура е Косьо Самоковеца, а чадърът е осъществяван от Костов и неговото протеже Атанас Атанасов, по онова време шеф на НСС. Според изтекли в медиите информации извършван е внос на сурово кафе, което преминавало през няколко митници без да се обмитява. За тази „услуга“ трябвало да се плаща на „определени“ хора. Името на Костов се споменавало редом с тези на Константин Димитров-Самоковеца и на Николай Методиев – Пилето.
Нека сега припомним един откъс от „Дванайсетте стола“: “В единайсет и половина, от северозапад, откъм село Чмаровка, в Срагород влезе към двайсет и осем годишен млад мъж. След него тичаше безпризорен.„Чичко, викаше той бодро, дай десет копейки!“. Младият мъж извади от джоба си румена ябълка и я даде на безпризорния, но оня не мирясваше. Тогава той спря, изгледа иронично момчето и възкликна:“Да не искаш да ти дам и ключа от квартирата, дето са ми парите?“. Забравилият се безпризорен проумя колко безпочвени са претенциите му и веднага се отказа“.
Няма защо да ни баламосват. И да се опитват да ни пробутват истории за калашници и вехти афери на политическия милиционер. Ако прехода не беше криминален и беше направена лустрация, както се случи в други посткомунистически страни, нямаше да срещаме днес познатите ни от соца фамилии. А Командира изобщо нямаше да припари до сградата с лъва отпред.
Затова трябва ли само ще констатираме, че над 77% от българите смятат, че политическият натиск е една от основните причини за борбата с корупцията, както показа оповестено през седмицата изследване на асоциацията „Прозрачност без граници“. Все по-малко хора са готови да свидетелстват за корупция без всякакви условия, а повечето искат защита. Четирима от всеки пет души са заявили, че ще посъветват техен близък да подаде сигнал за корупция, но половината от всички анкетирани правят уговорката, че всичко зависи от конкретните обстоятелства.
А по повод на пропуснатата лустрация ще припомним едно искане на сините от началото на седмицата. Те били осенени от идеята да предложат промяна в Закона за ордените и медалите, за да не може да бъдат награждавани бивши агенти на Държавна сигурност. В мотивите си щели да запишат, че е абсурдно сътрудници на бившия комунистически режим да получават награди за заслуги към културата. Конкретния повод за искането на сините бе евентуалното награждаване на Петър Берон. Той е бивш лидер на СДС и депутат от Атака, уличен като агент Бончев още в зората на демокрацията.За да бъдат още по-убедителни десните дадоха пример с поета Борис Христов, който отказа да получи държавната награда „Св.св.Кирил и Методий“, заради това, че трябваше да стои по време на награждаването в президентството редом с творци, които са обслужвали комунистическата власт.
Веднага ми идва наум следния виц: „Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи?““Не знам, Гарабед, какво е?““Риба!““Чакай, чакай, защо е на дървото?““Там я сложих.““Защо е синя““Боядисах я““А защо пищи““За да не познаеш“.
Точно като пищяща синя рибка приемаме искането им след толкова много пропуснати възможности през тези 20 години.
На края нека не забравим и белия „Ролс Ройс“, взел ума на Б.Б., толкова добре описан:
„На излизане от сградата погледът му бил прикован от огромен, лъскав, бял брониран “Ролс Ройс”. Борисов се спрял, казал на момчетата от Сикрет сървис да изчакат. Искал да види кой ще се качи в това бижу. “Нали съм любител на колите и техниката, като видях златните лайстни и бялата тапицерия, идеше ми да питам шофьора може ли да го разгледам. Ама уникална машина!”.
И в този момент видял как към колата се приближава мъж, който започнал да вика: “Бългериан прайминистер, Бойко, хау ар ю...”
Разказът на Борисов продължава: “Дойде, разцелува ме, как си, кво правиш? И тъкмо щях му кажа: чакам да видя кой ще се качи в тая кола, а той си помисли, че чакам да се махне ролсът, за да дойде моята кола. “Сори, сори, сори” - поклони ми се и се затича към лимузината, влезе в нея, а охранителите му светкавично затвориха вратите.” Борисов така и не разбрал кой е господинът, наредил на проверят. Може би е роднина на султана на Бруней. След случката Николай Младенов казал: “Г-н премиер, аз от 5 месеца се мъча да правя програма да ходим по Саудитска Арабия, Египет. Като видях този господин как ви целува, вие просто нямате нужда от мен.”
Ех, колко истинско!...Тъкмо се питахме защо само ни говорят за ключа от квартирата и никой не ни предлага румена ябълка. Ето че лично премиерът ни я поднесе като подобаващ хепиенд на нашия разказ.
понеделник, 20 септември 2010 г.
Червени номерца
БСП все още се опитва страната ни да откаже участие в готвения от НАТО противоракетен щит. В петък, по време на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от Столетницата настоявали, че за нас няма заплаха от въздуха. Затова усилията ни трябвало да се насочат към развитието на конвенционални сили за отблъскване на атаки по суша и море.
Нищо ново под слънцето. Все към бившия голям брат гледат от „Позитано” 20.
Ще разкажем по този повод следният виц. По време на една конференция на Варшавския договор съветският генсек Брежнев се изпуснал гръмко. Нашият партиен шеф Живков скочил и почнал да се извинява: „Другари, не знам как можа да ми се случи...” Това обаче се повторило няколко пъти. Накрая се изправил първият на ГДР – Хонекер, и казал: „Другари, следващите 5 ги поема ГДР”.
Родените след соца едва ли биха погледнали на носталгията по Варшавския договор по друг начин освен с насмешка. Но не трябва да се забравят думите на един руски посланик в Брюксел, казани не много отдавна, че страната ни е Троянския кон на Русия в НАТО.
И това също трябва да се обсъжда на консултативните съвети, а не да се шикалкави.
Нищо ново под слънцето. Все към бившия голям брат гледат от „Позитано” 20.
Ще разкажем по този повод следният виц. По време на една конференция на Варшавския договор съветският генсек Брежнев се изпуснал гръмко. Нашият партиен шеф Живков скочил и почнал да се извинява: „Другари, не знам как можа да ми се случи...” Това обаче се повторило няколко пъти. Накрая се изправил първият на ГДР – Хонекер, и казал: „Другари, следващите 5 ги поема ГДР”.
Родените след соца едва ли биха погледнали на носталгията по Варшавския договор по друг начин освен с насмешка. Но не трябва да се забравят думите на един руски посланик в Брюксел, казани не много отдавна, че страната ни е Троянския кон на Русия в НАТО.
И това също трябва да се обсъжда на консултативните съвети, а не да се шикалкави.
събота, 18 септември 2010 г.
Политическо порно в слънчево време
Колко хубаво започна тази седмица. С много слънце и вълнуващите намерения на г-н Кушлев да търси несъответствие в декларациите на депутати, министри, магистрати и всякакви висши длъжностни лица. Колко добре звучи: „При значително несъответствие между законните и недоказуеми доходи комисията “Кушлев” ще иска запор, а после и конфискация на разликата.” Особено оптимистично e, че по подготвения нов закон присъди няма да се чакат, той акцентира върху “необяснимата” разлика между законно и притежавано имущество.
Нека направим една бърза сметка. В момента комисията е направила запори на имущество за 500 млв. лв. Излиза, че изтънялата ни хазна ще се обогати с близо половин милиард. И това ако не е оптимистично начало на седмицата!?
За съжаление още на следващия ден се оказа, че реалността е друга. Спомняте ли си какво отговорило радио Ереван, като го попитали каква е разликата между еротиката и порното. „Много е просто , тутакси отвърнало радиото, разликата е във фокусировката на камерата.”
С изненада научихме, че бившият социален министър Емилия Масларова станала щатен доцент след конкурс в Тракийския университет в Стара Загора в катедрата „Социални дейности”. И колко похвално - щяла да чете лекции на студентите без пари. Освен това тя била единственият кандидат, преминал през всички цедки – от техническата комисия на катедрата до конкурсния изпит във ВАК, и от 1 август била назначена съвсем законно със заповед на ректора на университета. Нека само припомним, че Масларова е със свален имунитет и че е разследвана за длъжностно присвояванев особено големи размери заради луксозния ремонт на комплекса за социални услуги в същия град, който глътна близо 20 млн. лв.
Ето какъв е коментарът на ръководството на вуза: „Ако бъде осъдена, ВАК или вузът, който є е присъдил званието по новия закон, има право да є го отнеме, както и статута є на университетски преподавател”, заявява зам.-деканът на факултета Иван Манчев. Излишно е да коментираме, защото те си знаят къде да фокусират камерата.
Оказа се обаче, че вторнишкото порно няма да свърши с тази срамна история. Няколко часа по-късно червеното ръководство, също разследвано за различни престъпления и носещо основна вина за забатачването на здравната система, обвини в корупция целия политически кабинет на сегашната здравна министърка, призова я да хвърли оставка и заяви, че я дава на парламентарната комисия „Антимафия”. В конфликт на интереси бе обвинена и шефката на здравната комисия в НС Десислава Атанасова. Привечер, също като във вица, се оказа, че не са компютри, а компоти... Интересно е да се отбележи, че червената Мая, която хвърли обвиненията, по-късно ги оттегли, но се извини с половин уста.
„Е, ние бяхме трима в този брак, така че стана малко пренаселено”, както е казала лейди Ди. Разликата във фокусирането е тънка, но когато някои червени се опитат да превръщат политиката в порно, циркът трябва да приключи.
Първият учебен ден ще се запомни с умиленията на двама министри.
За да стимулира повече деца да бъдат отличници министърът на културата Вежди Рашидов заяви: „Получавайте шестици, защото ако имате тройки ще ви направят министър. Аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър."
А министърът на земеделието Мирослав Найденов криел салами от "Родопа" като ученик!
„Правехме двойни джобове, когато ходехме на практика в предприятието "Родопа" и криехме салами в тях“, разказа той при откриването на новата учебна година в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина "Проф. д-р Димитър Димов" в Ловеч.
Заради този свят ден депутатите започнаха работната си седмица в четвъртък. Е, липсата на работа, не попречи на избраниците на народа да уплътняват времето си с не затова, за което са изпратени. Един от тях, по известен като Земеделския барон Мюнхаузен, хукна да събира подписи из страната за смяна на конституционния ред и превръщане на страната в президентска република. Бившият преподавател по марксистка политикономия Иван Костов цяла седмица прави лицеви опори и хвърля компромати само за да не го махнат от прочутия предизборен плакат, в който надничаше зад един широк гръб. По същото време неговият ученик и син лидер тръгна да цака управляващите с фискален борд.
Ако пък не беше закрито заседанието на парламентарната комисия за контрол на ДАНС в четвъртък следобед и медиите бяха допуснати, целият български народ щеше да види, че Командира не е никакъв командир, а най-обикновена махленска сваха, окопала се от 20 години във властта и готова на всичко, за да остане там. И че плонжовете и цветята, които носеше във военната болница, са не по-малко опасни днес, отколкото белите, които натвори по време на неговото управление, че и по-рано с участието си в съмнителни правителства в зората на демокрацията.
В петък пък цъфна човека с харамийския псевдоним. Цяла седмица размахваше пръст и дрънча на кухо с фрази като „конструктивен диалог”, „на страната е нужен дебат, адресиран към реалните проблеми”,”нов модел на развитие на висшето образование”, „дебат за по-добра политика”, за да подгрее изявата в свикания от него Консултативен съвет по национална сигурност. Само че и този път, както обикновено се случва, той иска да прави с чужда пита помен, т.е. това което другите са подготвяли в продължение на година, че и повече, той да си го присвои. Винаги, когато трябва да се вадят кестени от горещата жарава, него го няма. Не твърдим, че винаги в такива случаи е на лов, но колкото по-бързо дойде краят на президентството му, толкова по добре. Тогава няма да има нужда да се раздвоява. И да се питаме кой от от двамата – Георги или онзи с псевдонима е бил там където трябва.
Да не пропуснем и Б.Б. През седмицата той направи две забележителни изказвания. След края на Европейския съвет в Брюксел този четвъртък, премиерът разкри, че френският президент Никола Саркози и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу са водили словесна престрелка заради прогонването на ромите. "Председателят на ЕК и френският президент си размениха много остри думи", заяви Борисов. Словоохотливостта му предизвика трус във Франция и лавина от въпроси към Саркози дали това е вярно. Френският президент дипломатично отрече.
На заседанието на консултативния съвет в петък премиерът направи друго впечатляващо изказаване за стратегическите партньори на Евросъюза, включително и на България. "Освен традиционните САЩ, Китай на първо място, Русия, Украйна, Бразилия, Индия, Северна Корея и не на последно място Пакистан", каза Борисов. След смут сред аудиторията се поправи:"грешка моя", но не уточни за кой от "партньорите" на ЕС става въпрос. По-късно в публикуваната от прессекретариата на президента станограма от брифинга е записано, че премиерът казва Южна Корея.
Накрая след толкова много политическо порно нека завършим оптимистично с класически виц. По времето на соца КГБ хванали един художник, че рисува порно. Вместо да го пратят в Сибир, решили да му дадат последен шанс да нарисува идейно издържана картина. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно, покрито със завеса. Попитали го как се казва картината. „Ленин в Полша”, отговорил той и дръпнал завесата. Всички хлъцнали, защото на картината Феликс Дзержински обладавал Надежда Крупская. „А къде е Ленин?” го попитали. „Е, как къде? Разбира се, че в Полша”, усмихнал се художникът.
Нека и ние се усмихнем. Не само политиците могат да сменят фокуса. Ние също ги умеем тия работи.
Нека направим една бърза сметка. В момента комисията е направила запори на имущество за 500 млв. лв. Излиза, че изтънялата ни хазна ще се обогати с близо половин милиард. И това ако не е оптимистично начало на седмицата!?
За съжаление още на следващия ден се оказа, че реалността е друга. Спомняте ли си какво отговорило радио Ереван, като го попитали каква е разликата между еротиката и порното. „Много е просто , тутакси отвърнало радиото, разликата е във фокусировката на камерата.”
С изненада научихме, че бившият социален министър Емилия Масларова станала щатен доцент след конкурс в Тракийския университет в Стара Загора в катедрата „Социални дейности”. И колко похвално - щяла да чете лекции на студентите без пари. Освен това тя била единственият кандидат, преминал през всички цедки – от техническата комисия на катедрата до конкурсния изпит във ВАК, и от 1 август била назначена съвсем законно със заповед на ректора на университета. Нека само припомним, че Масларова е със свален имунитет и че е разследвана за длъжностно присвояванев особено големи размери заради луксозния ремонт на комплекса за социални услуги в същия град, който глътна близо 20 млн. лв.
Ето какъв е коментарът на ръководството на вуза: „Ако бъде осъдена, ВАК или вузът, който є е присъдил званието по новия закон, има право да є го отнеме, както и статута є на университетски преподавател”, заявява зам.-деканът на факултета Иван Манчев. Излишно е да коментираме, защото те си знаят къде да фокусират камерата.
Оказа се обаче, че вторнишкото порно няма да свърши с тази срамна история. Няколко часа по-късно червеното ръководство, също разследвано за различни престъпления и носещо основна вина за забатачването на здравната система, обвини в корупция целия политически кабинет на сегашната здравна министърка, призова я да хвърли оставка и заяви, че я дава на парламентарната комисия „Антимафия”. В конфликт на интереси бе обвинена и шефката на здравната комисия в НС Десислава Атанасова. Привечер, също като във вица, се оказа, че не са компютри, а компоти... Интересно е да се отбележи, че червената Мая, която хвърли обвиненията, по-късно ги оттегли, но се извини с половин уста.
„Е, ние бяхме трима в този брак, така че стана малко пренаселено”, както е казала лейди Ди. Разликата във фокусирането е тънка, но когато някои червени се опитат да превръщат политиката в порно, циркът трябва да приключи.
Първият учебен ден ще се запомни с умиленията на двама министри.
За да стимулира повече деца да бъдат отличници министърът на културата Вежди Рашидов заяви: „Получавайте шестици, защото ако имате тройки ще ви направят министър. Аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър."
А министърът на земеделието Мирослав Найденов криел салами от "Родопа" като ученик!
„Правехме двойни джобове, когато ходехме на практика в предприятието "Родопа" и криехме салами в тях“, разказа той при откриването на новата учебна година в Професионалната гимназия по ветеринарна медицина "Проф. д-р Димитър Димов" в Ловеч.
Заради този свят ден депутатите започнаха работната си седмица в четвъртък. Е, липсата на работа, не попречи на избраниците на народа да уплътняват времето си с не затова, за което са изпратени. Един от тях, по известен като Земеделския барон Мюнхаузен, хукна да събира подписи из страната за смяна на конституционния ред и превръщане на страната в президентска република. Бившият преподавател по марксистка политикономия Иван Костов цяла седмица прави лицеви опори и хвърля компромати само за да не го махнат от прочутия предизборен плакат, в който надничаше зад един широк гръб. По същото време неговият ученик и син лидер тръгна да цака управляващите с фискален борд.
Ако пък не беше закрито заседанието на парламентарната комисия за контрол на ДАНС в четвъртък следобед и медиите бяха допуснати, целият български народ щеше да види, че Командира не е никакъв командир, а най-обикновена махленска сваха, окопала се от 20 години във властта и готова на всичко, за да остане там. И че плонжовете и цветята, които носеше във военната болница, са не по-малко опасни днес, отколкото белите, които натвори по време на неговото управление, че и по-рано с участието си в съмнителни правителства в зората на демокрацията.
В петък пък цъфна човека с харамийския псевдоним. Цяла седмица размахваше пръст и дрънча на кухо с фрази като „конструктивен диалог”, „на страната е нужен дебат, адресиран към реалните проблеми”,”нов модел на развитие на висшето образование”, „дебат за по-добра политика”, за да подгрее изявата в свикания от него Консултативен съвет по национална сигурност. Само че и този път, както обикновено се случва, той иска да прави с чужда пита помен, т.е. това което другите са подготвяли в продължение на година, че и повече, той да си го присвои. Винаги, когато трябва да се вадят кестени от горещата жарава, него го няма. Не твърдим, че винаги в такива случаи е на лов, но колкото по-бързо дойде краят на президентството му, толкова по добре. Тогава няма да има нужда да се раздвоява. И да се питаме кой от от двамата – Георги или онзи с псевдонима е бил там където трябва.
Да не пропуснем и Б.Б. През седмицата той направи две забележителни изказвания. След края на Европейския съвет в Брюксел този четвъртък, премиерът разкри, че френският президент Никола Саркози и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу са водили словесна престрелка заради прогонването на ромите. "Председателят на ЕК и френският президент си размениха много остри думи", заяви Борисов. Словоохотливостта му предизвика трус във Франция и лавина от въпроси към Саркози дали това е вярно. Френският президент дипломатично отрече.
На заседанието на консултативния съвет в петък премиерът направи друго впечатляващо изказаване за стратегическите партньори на Евросъюза, включително и на България. "Освен традиционните САЩ, Китай на първо място, Русия, Украйна, Бразилия, Индия, Северна Корея и не на последно място Пакистан", каза Борисов. След смут сред аудиторията се поправи:"грешка моя", но не уточни за кой от "партньорите" на ЕС става въпрос. По-късно в публикуваната от прессекретариата на президента станограма от брифинга е записано, че премиерът казва Южна Корея.
Накрая след толкова много политическо порно нека завършим оптимистично с класически виц. По времето на соца КГБ хванали един художник, че рисува порно. Вместо да го пратят в Сибир, решили да му дадат последен шанс да нарисува идейно издържана картина. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно, покрито със завеса. Попитали го как се казва картината. „Ленин в Полша”, отговорил той и дръпнал завесата. Всички хлъцнали, защото на картината Феликс Дзержински обладавал Надежда Крупская. „А къде е Ленин?” го попитали. „Е, как къде? Разбира се, че в Полша”, усмихнал се художникът.
Нека и ние се усмихнем. Не само политиците могат да сменят фокуса. Ние също ги умеем тия работи.
вторник, 14 септември 2010 г.
Новите пируети на политическия милиционер
Свидетели сме на поредния плонж на бившия премиер Иван Костов, с който преподавателят по политикономия се опитва да се окопае, за да го подмине операция „Възмездие”. Миналия петък, облечен небрежно елегантно, с дънки, модно сако и спортна риза, той проведе тридесетминутен разговор с премиера Бойко Борисов в кабинета на шефката на Народното събрание Цецка Цачева. След него той не изглеждаше доволен, промуши се мълчаливо през парламентарното кафене и се скри в стаята на зам.-председателката на парламента Екатерина Михайлова. Това, което остана слабо забелязано, е, че малко преди срещата Командира
направи поредните лицеви опори
„Ще продължим да подкрепяме правителството”, изведнъж каза лидерът на ДСБ, който един ден преди това обясняваше, че правителството е пред провал и от Синята коалиция няма да бъдат съучастници на управляващите. И че едва ли не ще влязат в съюз с БСП, за да ги свалят от власт, ако така продължават.
Нека да видим в какво се изразява новият пирует и колко ловък е той. Защото всъщност бившият преподавател по марксистка политикономия не се отметна от нито една от изказаните зловещите перспективи пред страната, които той чертае от доста време насам и винаги, когато не му се дава да се облажи от властта. Командира изтъкна като една от основните причини за подкрепата на кабинета възстановеният диалог с Брюксел. Друга причина била прозрачността и подобреното усвояване на еврофондовете. Според Костов до миналата година имало основно разминаване между стратегическите документи на България и тези на Европейския съюз, а сега позицията на правителството била много по-реалистична. Абсолютно претоплена манджа, нещо, което е известно от самото начало на работата на правителството. Това, което изглежда като новина, е, че благодарение на Костов едва ли не, бил изслушан шефът на агенция „Митници” Ваньо Танов. Той ги зарадвал с много добри резултати. Сега по-същия начин щели да препитат шефовете на НАП и НОИ. В неделя в тв предаване бившият премиер продължи с благите думи. Оказа се, че тези, които трябвало да предприемат предизвикателството, са хората в активна възраст. Те могат да отговорят със засилена предприемаческа дейност, като покажат, че предприемат рискове. Костов обозначи и кои са тези хора – това са над 200 000 работещи на редица административни нива, които трябвало да бъдат съкратени. Но тъй като те били в час с това, какво трябва да се предприеме, можело да се смята, че точно те ще бъдат двигател на реформите. Т.е.
с един куршум два заека
от една страна, се помага на държавата да свие разходите си, а от друга - се стимулира предприемаческият дух на българина. Изглежда прекрасно, стига да не беше типичен командирски капан. Защото всички, изхвърлени от държавната ясла, със сигурност ще станат врагове на управляващите. 200 000 гласа са достатъчни за една парламентарна група. Костов не казва най-същественото, как и с какво тези хора ще осъществят предприемаческите си намерения. Просто с характерната си двуличност политическият милиционер слага поредната динена кора на управляващото мнозинство. Костов стигна дотам да каже следната виртуозна по своята витиеватост формула:
„Проблемът не е толкова дали правителството ще си сглоби дефицитът. Проблемът е защо домакинствата не могат.” Отговорът според него е, че това е
цената на отлаганите от 9 години реформи
Той уточнява, че със сигурност ще се търси персонална отговорност от министри от бившия кабинет. От една страна, топката е в домакинствата, които сами се налага да решат дефицита на средствата, с които разполагат. Но от друга страна, вината трябва да се търси само за последните девет години. Тоест от това се изключва неговото правителство. И тука вече на всички им светва защо са тези Костови чупки. Явно страхът от операция „Възмездие”, която трябва да установи как, защо и при кого отидоха четири хиляди предприятия по време на неговото управление. Как така „Кремиковци” бе продаден за един долар. Защо няколко стратегически енергийни обекти отидоха в ръцете на страни, противници на НАТО. Защо се сключи заем за строителството на пристанище за насипни товари, който сегашното управление още плаща.
Разбира се, че може да се стигне и до разследване на други зависимости на Командира , които директно водят към бившия премиер Андрей Луканов, до свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, а още по-назад - до митичния съветски период на Иван Йорданович.
Затова не бива да се учудваме, когато Костов прави лицеви опори, или когато се появява в плакат като сянка зад гърба на някого. Страхът от възмездието, подхлъзването и облагодетелстването от държавната баница, са водещи във всяка негова стъпка. Може ли да се очаква друго от човек, който след многото похвали за управляващите, завършва с мимоходом изказаното предположение, че ако правителството го е страх от реформи, може да се стигне до постепенно намаляване на заплатите на всички.
направи поредните лицеви опори
„Ще продължим да подкрепяме правителството”, изведнъж каза лидерът на ДСБ, който един ден преди това обясняваше, че правителството е пред провал и от Синята коалиция няма да бъдат съучастници на управляващите. И че едва ли не ще влязат в съюз с БСП, за да ги свалят от власт, ако така продължават.
Нека да видим в какво се изразява новият пирует и колко ловък е той. Защото всъщност бившият преподавател по марксистка политикономия не се отметна от нито една от изказаните зловещите перспективи пред страната, които той чертае от доста време насам и винаги, когато не му се дава да се облажи от властта. Командира изтъкна като една от основните причини за подкрепата на кабинета възстановеният диалог с Брюксел. Друга причина била прозрачността и подобреното усвояване на еврофондовете. Според Костов до миналата година имало основно разминаване между стратегическите документи на България и тези на Европейския съюз, а сега позицията на правителството била много по-реалистична. Абсолютно претоплена манджа, нещо, което е известно от самото начало на работата на правителството. Това, което изглежда като новина, е, че благодарение на Костов едва ли не, бил изслушан шефът на агенция „Митници” Ваньо Танов. Той ги зарадвал с много добри резултати. Сега по-същия начин щели да препитат шефовете на НАП и НОИ. В неделя в тв предаване бившият премиер продължи с благите думи. Оказа се, че тези, които трябвало да предприемат предизвикателството, са хората в активна възраст. Те могат да отговорят със засилена предприемаческа дейност, като покажат, че предприемат рискове. Костов обозначи и кои са тези хора – това са над 200 000 работещи на редица административни нива, които трябвало да бъдат съкратени. Но тъй като те били в час с това, какво трябва да се предприеме, можело да се смята, че точно те ще бъдат двигател на реформите. Т.е.
с един куршум два заека
от една страна, се помага на държавата да свие разходите си, а от друга - се стимулира предприемаческият дух на българина. Изглежда прекрасно, стига да не беше типичен командирски капан. Защото всички, изхвърлени от държавната ясла, със сигурност ще станат врагове на управляващите. 200 000 гласа са достатъчни за една парламентарна група. Костов не казва най-същественото, как и с какво тези хора ще осъществят предприемаческите си намерения. Просто с характерната си двуличност политическият милиционер слага поредната динена кора на управляващото мнозинство. Костов стигна дотам да каже следната виртуозна по своята витиеватост формула:
„Проблемът не е толкова дали правителството ще си сглоби дефицитът. Проблемът е защо домакинствата не могат.” Отговорът според него е, че това е
цената на отлаганите от 9 години реформи
Той уточнява, че със сигурност ще се търси персонална отговорност от министри от бившия кабинет. От една страна, топката е в домакинствата, които сами се налага да решат дефицита на средствата, с които разполагат. Но от друга страна, вината трябва да се търси само за последните девет години. Тоест от това се изключва неговото правителство. И тука вече на всички им светва защо са тези Костови чупки. Явно страхът от операция „Възмездие”, която трябва да установи как, защо и при кого отидоха четири хиляди предприятия по време на неговото управление. Как така „Кремиковци” бе продаден за един долар. Защо няколко стратегически енергийни обекти отидоха в ръцете на страни, противници на НАТО. Защо се сключи заем за строителството на пристанище за насипни товари, който сегашното управление още плаща.
Разбира се, че може да се стигне и до разследване на други зависимости на Командира , които директно водят към бившия премиер Андрей Луканов, до свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, а още по-назад - до митичния съветски период на Иван Йорданович.
Затова не бива да се учудваме, когато Костов прави лицеви опори, или когато се появява в плакат като сянка зад гърба на някого. Страхът от възмездието, подхлъзването и облагодетелстването от държавната баница, са водещи във всяка негова стъпка. Може ли да се очаква друго от човек, който след многото похвали за управляващите, завършва с мимоходом изказаното предположение, че ако правителството го е страх от реформи, може да се стигне до постепенно намаляване на заплатите на всички.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
Възмездие за Командира
Спомняте ли си как след всяко издънване сините унило се питаха СДС имал ли е някога първата си буква, или винаги е бил без нея. Днес всичко идва на мястото си. И операция „Възмездие“ трябва да превърне Командира в подсъдим. Вижда се краят на евтините трикове от марксистката политикономия, които „креатурата на Луканов“ успешно прилагаше близо 20 години. И на които се вързаха мнозина. Но само малцина спечелиха. Днес идва Видовден. Откраднатите пари трябва да се върнат. Колкото по-бързо това се случи, толкова по-лесно ще се превърнем в нормална държава. С европейско здравеопазване и пенсии.
Не трябва да се забравя и кременчугският период на Иван Йорданович. Трябва да се разследва защо при неговото управление бяха приватизирани стратегически енергийни отрасли. В същото време една топлоцентрала фалира, а един безсмислен заем за пристанище за насипни товари и досега се изплаща от държавата.
Ясно е, че Гаргамел наистина не е екзистенциална художествена препратка.
Сега е моментът да приключим с криминалния преход.
Останалото е театър на абсурда, който бързо трябва да се забрави.
Не трябва да се забравя и кременчугският период на Иван Йорданович. Трябва да се разследва защо при неговото управление бяха приватизирани стратегически енергийни отрасли. В същото време една топлоцентрала фалира, а един безсмислен заем за пристанище за насипни товари и досега се изплаща от държавата.
Ясно е, че Гаргамел наистина не е екзистенциална художествена препратка.
Сега е моментът да приключим с криминалния преход.
Останалото е театър на абсурда, който бързо трябва да се забрави.
понеделник, 6 септември 2010 г.
Со кротце, со благо
Спомняте ли си крилатата фраза „Со кротце, со благо и... со малко кьотек“, приписвана на Андрей Ляпчев, бил три пъти премиер на България и министър в пет правителства.
Ясно беше, че тя отново трябва да се приложи.
Само за броени дни три чужди електроразпределителни дружества обявиха, че ще платят на държавата близо 45 млн. лв. дивидент, а едното от тях декларира, че ще вкара още 40 млн. лв. инвестиции за подобрение на мрежата. Това стана на връх националния празник след среща с премиера.
Но можеше ли да бъде друго, след като на народа му писна от номерата им. А когато лъсна аферата с консултантските договори с фирмите майки, чрез които дружествата са били източвани, чашата на търпението преля. На този пладнешки грабеж трябваше да бъде сложен край.
Затова парите, които сега ще дойдат в хазната, са пример, че с нас трябва да се отнасят като с европейци. Същото се очаква да се случи и с други фирми, не само в енергийния сектор. Друг е въпросът на каква цена са си траели предишните управници, но и за това ще му дойде времето.
Ясно беше, че тя отново трябва да се приложи.
Само за броени дни три чужди електроразпределителни дружества обявиха, че ще платят на държавата близо 45 млн. лв. дивидент, а едното от тях декларира, че ще вкара още 40 млн. лв. инвестиции за подобрение на мрежата. Това стана на връх националния празник след среща с премиера.
Но можеше ли да бъде друго, след като на народа му писна от номерата им. А когато лъсна аферата с консултантските договори с фирмите майки, чрез които дружествата са били източвани, чашата на търпението преля. На този пладнешки грабеж трябваше да бъде сложен край.
Затова парите, които сега ще дойдат в хазната, са пример, че с нас трябва да се отнасят като с европейци. Същото се очаква да се случи и с други фирми, не само в енергийния сектор. Друг е въпросът на каква цена са си траели предишните управници, но и за това ще му дойде времето.
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Левият завой на Командира
Спомняте ли си как Командира енергично правеше лицеви опори преди изборите миналата година. И с каква бързина се запъти с голям букет към военната болница. Не случайно той се появи като сянка и в един плакат на БСП по същото време.
Днес всичко идва на мястото си. След като не можа да получи нищо от баницата на властта, бившият преподавател по марксистка политикономия иска да се измъкне сух. Както обикновено, той не смее лично да го направи, а чрез подставени лица.
Никой и нищо не е забравено. Знае се кой даде на червените 4000 предприятия. И ги бетонира икономически. Няма съмнение, че той е главният виновник пенсионерите да нямат пенсии, да нямаме европейски болници и образование.
Но нека се върнем по-назад във времето и припомним как политическият милиционер „посъветва“ Филип Димитров да поиска вот на недоверие, след което падна първото демократично правителство.
Така че няма защо да се учудваме, че „нашето скрито оръжие още от годините в СССР“, както мило го наричат в Столетницата, днес отново прави правилния за него избор.
Днес всичко идва на мястото си. След като не можа да получи нищо от баницата на властта, бившият преподавател по марксистка политикономия иска да се измъкне сух. Както обикновено, той не смее лично да го направи, а чрез подставени лица.
Никой и нищо не е забравено. Знае се кой даде на червените 4000 предприятия. И ги бетонира икономически. Няма съмнение, че той е главният виновник пенсионерите да нямат пенсии, да нямаме европейски болници и образование.
Но нека се върнем по-назад във времето и припомним как политическият милиционер „посъветва“ Филип Димитров да поиска вот на недоверие, след което падна първото демократично правителство.
Така че няма защо да се учудваме, че „нашето скрито оръжие още от годините в СССР“, както мило го наричат в Столетницата, днес отново прави правилния за него избор.
Абонамент за:
Публикации (Atom)