Винаги, когато около Командира се размирише, неговите мюрета изваждат компроматите.
Но всичко идва на мястото си. Една по една лъсват динените кори, които са ни слагали. Няма защо да се чудим, че сянката на бившия преподавател по марксистка политикономия наднича оттук-оттам близо 20 години.
Можете да бъдете сигурни, че и днешните му вопли не са заради разпада на организациите му в провинцията. На него никога не му е пукало за винтчетата, които го държат над водата, а за изплъзващите му се облаги от властта, която очакваше да получи.
Сега, когато губи и парламентарния контрол върху тайните на държавата, съвсем естествено е да направи всичко възможно, за да си върне позициите.
В тази игра няма милост.
Затова се вадят скелети от нафталина. И най-вече призракът на бившата ДС.
Целта е съвсем прозрачна. Да бъде запазен митът за лъжедесницата, която ни пробутаха. Но истината за политическия милиционер и неговите покровители от времето на бай Тошо няма как да бъде дълго скрита. Не само защото хората вече правят разлика между компютри и компоти.
А защото криминалният преход не може да продължава до безкрай.
