Спомняте ли си онзи виц, в който котка и мишка се надхитрят. Първо мишката успява да излъже и да се измъкне от лапите. После обаче всичко идва на мястото си. И мишката е изядена. Точно на такава игра на котка и мишка за шефския пост на военното разузнаване ставаме свидетели. Но в нея няма нищо странно, нито пък толкова тайно. Когато говори за „приемственост“, човекът с харамийския псевдоним разбира единствено бившите тайни служби. Чиито продукт, всички знаем, че е. И на които им е задължен, разбира се. Съвсем естествено е, че ДС ще иска да има своите подводници и в бъдещата единна разузнавателна агенция. И кой, ако не уж социалният ни президент, ще може да ги внедри.
А какво да кажем за президентското обкръжение и снетото доверие от НАТО към него. Трябва ли да се запитаме защо шефът на ЦРУ не уважи държавния глава, когато бе у нас. И не е ли това точно „черната кутия“, която трябва да бъде отворена. За да няма после „ние пак сме тук и пак сме същите“.
Колко прозрачна всъщност е играта.
Но този път номерът едва ли ще мине. Няма как да дойдат „същите“. И няма нужда котката да залае като куче, за да не мине поредната президентска шмекерия.
