Няма защо да се учудваме, че един по един го изоставят.
Не само защото партията му се превърна в „Ред, законност и държавна сигурност". А защото на всички им светна, че му остана само розовият парад.
И като във вица винаги ще търси безкористно мъжко приятелство, но в действителност ще знае, че рано или късно природата ще поиска своето.
Излиза, че лудориите му били за друго. Защо да му се връзват тогава. А и простотиите му започнаха да дотягат на всички. Затова един по един се изнизват. Преди да се наложи да го последват в страната на барон Мюнхаузен. Там всичко ще дойде на мястото си. И ще може да държи речи на себе си. И сам ще си пляска като в онази песен.
Няма по-хубава пленарна зала от бялата стая. На другия бряг всички са щастливи. Няма политически мраз, нищо че както е казал поетът, от счупения прозорец духа ли, духа ли.
