Нямат край номерата на Яне. Този барон Мюнхаузен на нашето съвремие. Фантасмагориите му станаха клинични. Ако бяха само заради левия бряг и счупения прозорец, с мед да го намажеш. То не бяха димки, конспирации, че и розови паради.
Сега пък щели да го гръмват. Какво невероятно прозрение!
И каква радост за белите престилки, които го очакват на Четвърти километър.
Краят на тези, които по един или друг начин са се свързали с онези служби, винаги е един и същ. За някои лудостта е тиха, за други по-буйна. Но какво да се прави, когато дори на партията и викат „Ред, законност и държавна сигурност”.
Нека си припомним, че един от неговите фенове, отгледан в дантелени пеленки, стигна чак до Конституционния съд. А беше известен, освен с името си, с още няколко такива. Веднъж празнуваше имен ден по Никулден, втори път – на Стефановден...
Днес все още не знаем кой е агент „Хлапето”. Не знаем и кой е „Личко”. Предстои да научим. Но когато го приютят в бялата стая, дали ще има смисъл да проявяваме повече интерес. Колко лесно е да кажем: „Що те боли курец дека Маджарско нема излаз на море”.
Всъщност не трябва и да го жалим. Просто трябва да имаме едно наум, когато се появи поредния генномодифициран политик. А и онези с белите престилки също не бива да се ослушват, а веднага да действат, преди да са направени белите. И преди не само ние да се посмеем, но и на нас да ни се присмеят от Брюксел.
