Общо показвания

неделя, 21 февруари 2010 г.

Сергей и Октопода

"Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са такива един с друг, всичко без изключение завършва с провал."
Този текст е от една древна конституция. Не е нужно много да се задълбочаваме в него, за да ни светне защо червеният лидер Сергей Станишев трябва да се скрие и да го е срам да се покаже.
Няма ден, в който да не чуем за поредната афера, в която е замесен бившият премиер. Този път разкритието направи земеделският министър Мирослав Найденов. Той заяви, че подсъдимият за заменки бивш шеф на Държавната агенцията по горите Стефан Юруков не е бил сам в далаверите. Конците му се дърпали от партийната централа. В нейна черна каса за всяка една от тях са влизали много повече от 200 000 евро. Първото, което му минава през ум на българския данъкоплатец е, че "Позитано" е мястото, откъдето трябва да се вземат милионите, с които сега Брюксел се кани да ни санкционира. Следващият въпрос е кой трябва да опере пешкира. Парите, влизали в партийната каса, си имат точната дума - рушвет. Какво по-ясно доказателство за това кой дърпа конците на мафията. А като прибавим и името на брата консултант в проекта "Карадере", рожба на подобна заменка, всичко идва на мястото си.
Нека припомним и един виц, който един бивш шеф на НСС разказваше за червеното управление: "Попитали Радио Ереван защо ДАНС лови показно ведомствени мишки, а мафиотите кани на кафе. Радиото тутакси отговорило: защото добре облечените господа ги питат колко ще дадат на партията."
Е, трябва ли да има съмнение, че това е червеният октопод. Който започна да се разплита от изглеждащото като недоразумение изнасяне на една папка от кабинета на бившия премиер.
Нека видим сега как се държи готвеният за раиран костюм Сергей.
Вместо от кумова срама незабавно да освободи лидерския пост, той е решил да се кандидатира за президент. Без да му трепне сърцето, скромно сподели по едно радио, че не е мислил дали да се включи в надпреварата догодина, но "нищо не е изключено в живота".
Забележително намерение!
Само Масларова с нейните кифли и кофичката кисело мляко за дечицата от детските градини може да му съперничи по нахалство. Можем към това да припомним как червеният премиер, за да й угоди, реши да прати 5000 пенсионери да почиват на море. И как ги излъга всъщност.
Освен че мисли за президентския пост, тия дни лидерът на БСП учи своите как да спечелят предстоящите местни избори. Опитваме се да си представим как го слушат те. Какво друго да кажем за него освен това, с което го характеризира един психотерапевт: "Говори гладко и леко невменяемо, но всъщност му куца осъзнаването, плаши се от суровите прозрения..."
Нека все пак не забравяме, че в столетницата не са вчерашни. Ясно е, че ще го оставят още малко, за да може по-добре да потъне в катрана. На "Позитано" има традиции в партийните завери. Трябва ли да си припомним кривата усмивка на Тато, когато го свалиха на 10 ноември.
Ако ли пък Сергей си мисли, че ще мине с прошката на Заговезни, и тука няма да познае.
Истината е, че фалиралите лидери трябва да си ходят. А тези от тях, които са дърпали конците на мафията, трябва да си получат заслуженото.