СЯНКАТА НА “БЕЛИЯ АВТОБУС”

Девет години след онази бурна нощ на 23 юли 2013 г., когато депутати бяха с часове в един бял автобус, опитващ се да ги измъкне от протестиращите, сцените на саморазправа с избраници на народа от недоволни граждани и блокирането им до среднощ в парламента, се повтарят. Възможно е безобидното засега поливане с вода, замеряне с празни бутилки от минерална вода и кенчета от бира да приеме по-драстични и опасни за здравето форми. В пленарната зала също е напечено, засега депутати само се побутват едни други, но нервите им очевидно не издържат.

От гледна точка на сегашните управляващи прекъсването на кранчетата за обогатяване и разкриването на далавери по време на десетгодишното управление на ГЕРБ са причина за вота на недоверие. Но другата гледна точка никак не е маловажна – съмнителната липса на управленска програма, интересите на задкулисния приятелски кръг и драстичният конфликт на интереси в правителството. Няма да коментираме скритата мина “Има такъв народ”. Избухването и на практика е самоубийство за тях. И ако са се надявали на евентуалното съставяне на ново правителство в по-широк формат в този парламент, това вече изглежда невъзможно. Дори да е с краткосрочна формула около определени задачи, няма как да стане, защото липсва диалогичност.

По-интересно е, ако все пак бъдат намерени 121 депутати, това ще спаси ли коалицията. И за колко време ще е, при тази все по-напрегната обстановка – на натиск от улицата и вътре в самия парламент. От сега се вижда, че по-добрият вариант е отиването на избори. Но дотогава, би следвало да се гласува актуализацията на бюджета и да се направи опит за приемането на онези 22 промени в закони, за да могат да се получат милиардите от европлана за възстановяване и развитие. За съжаление, обсебените от вражда помежду си, може да “забравят” за хорските нужди. 

Всъщност, зад малко комичните взаимни обвинения кои са мафията и кои са борците срещу нея, обвити с популистка загриженост кам тези, които са ги избрали, се крие единствено желанието за оставане на “софрата” от управляващите и по-бързото намърдване на тяхно място от опозицията. Видя се, че не Македония е ябълката на раздора, а получаването и усвояването на милиарди лева. Лекотата, с която могат да се намерят, демонстрирана от все още управляващите, е толкова примамлива, че престъпното самозабравяне в стремежа на всички към тях, може да доведе до неподозирани беди. А оставянето на улицата да реши проблемите на управлението, няма да е полезно нито за почувствалите се на нейните криле като мимолетни победители, нито за обруганите от нея, но най-вече ще е в ущърб за участниците в протестите, които за пореден път ще бъдат излъгани. От фарсовото повтаряне на историята с “белия автобус” все някой ще спечели, но големият губещ ще са всички, които очакват държавата ни да се развива според нормите на демократичния свят.

БЪРЗИ ИЗБОРИ ИЛИ РАБОТЕЩО НАРОДНО СЪБРАНИЕ?

Трудно е да се повярва, че след напускането на ИТН, управляващата коалиция, макар и тройна ще спаси кабинета. По-съществените въпроси са дали да се актуализира бюджетът и как да не бъдат загубени милиардите по европлана за възстановяване и развитие. Има доста сценарии – предимно задкулисни, но видимите засега са три. Според първия с вот на недоверие до няколко седмици се сваля правителството и се тръгва към нови избори. Те, най-вероятно, могат да се проведат през октомври, ноември. Прогнозата, че пак няма да има убедителни победители, не предвещава бързо съставяне на правителство и опасността да бъде бламиран европлана и парите да не дойдат, е плашеща. Другият сценарии - кабинет тип “Беров”, с времеви хоризонт на действие, за който намекнаха от ИТН, засега няма видима поддръжка от двете решаващи за подкрепата опозиционни партии – ГЕРБ и ДПС. Те си служат предимно с изборна реторика. Но при тях всичко е предпоследно, така че тази възможност не се изключва.

Третата възможност, която неофициално се обсъжда и която стана актуална, заради твърде дългото безвремие на служебни кабинети през миналата година, е чрез промяна на конституцията да остане възможността народното събрание да работи, както и да се промени или премахне статута на назначаваните от президента временни правителства. Няма да коментираме, кое е накарало този преход между властите да се осъществява по този начин, още повече, че той не е характерен за развитите демокрации, а днес си е архаичен и вече спъващ развитието. Моментната ситуация е такава, че в парламента може да се събере мнозинство от две трети за промяната на конституцията в тази част.

Няма да коментираме и дали с един такъв ход няма да се ощетят правомощия на президента, но е факт, че близо две години политически живот бяха загубени в резултат на неперспективни назначения в служебните кабинети и лансиране на политически хомункулуси. А “ни риба, ни рак” позицията ни по отношение на подкрепата ни за Украйна и последвалите подигравки за “страхливите българи” от страна Русия, вероятно ще накара партньорите ни от НАТО да предприемат действия за укрепването на позициите си в страната ни.

Истината е, че това, от което има нужда страната ни е работещо народно събрание. А как ще бъде конструирано едно ново правителство е въпрос на преговори. Крайното решение е в ръцете на избраниците на народа. Със сигурност това не може да стане с еднолични решения. Авторитаризмът беше последната сламка на криминалния преход. Вижда се, че реанимирането му води до безпътица и най-вероятно партиите, които го афишират, ще бъдат обречени на маргинализиране в следващия парламент. Сега обаче по-същественото е в сложната политическа и икономическа обстановка, страната ни да има сигурност. А това е, което очакват тези, които дават гласа си за тях.

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА СА НА СОФРАТА

Келепирът от властта замъглява съзнанието на политиците и те бързо забравят, че са избрани за да служат полза роду. Властта се услади и на бившите управляващи, и на служебния кабинет, а сегашните достигнаха неподозирани висоти. Но кулата от пари задави коалицията. Оказа се, че са сламени тигри, които не могат да поделят плячката и затова ще си отидат. За радост на опозицията, която е готова да се настани на софрата. Милиардите евро от Брюксел, а и тези, които с лека ръка се взимат като заеми, ги привличат така, че едва ли ще изпуснат възможността да съставят правителство още с мандата на това народно събрание.

Има още една лоша новина за сегашните управляващи. Тя е, че и четирите партии ще се сгромолясат на следващите избори, а някои от тях може и да не влязат в парламента. Най-вероятно това ще е ИТН, която плаши с авторитарните си маниери, провали съставяне на правителство миналата година, а сега е на път да свали това, в което участва. И то във време на война, която ясно показва до какво води авторитарния стил на управление. Освен това само 33% от българите искат нови избори, докато 55% държат да има стабилно управление. А това означава, че ако се стигне до избори, избирателите ще накажат тези, които са ги подвели. 

Въпреки удара под кръста, от Партията на промяната дадоха заявка, че ще продължат да управляват. Засега е сигурно, че ще е най-малко до приемането на актуализацията на бюджета – две до три седмици дебати. През това време парламентарно представените партии ще редят пъзела. Най-зле при новато раздаване изглеждат от ПП, те се постараха да отрежат всички мостове – с ареста на лидера на ГЕРБ, със заплахите към ДПС и сегашната свада с ИТН. Позицията на ГЕРБ засега може образно да се определи с казаното по повод на случващото се от бившия премиер: нямах ток, нищо не знам. От движението поискаха лидерите на ПП да бъдат “изметени”, но едва ли ще са инициаторите за това. “Демократична България” и БСП веднъж вече загърбиха идеологическите различия, така че пред неясното бъдеще едва ли ще се поколебаят да участват в друго редене на картите. В играта може да бъде включено и “Възраждане”, въпреки свързването на партията с руските интереси у нас.

Не на последно място трябва да се отбележи, че вече е обявено името на новия американски посланик у нас, а преди два дни бе сменена юридическата съветничка към посолството, която близо година помагаше на страната ни в борбата с корупцията. Не е трудно да се предположи, че ще се търси друг подход у нас при решаването на техните стратегически интереси като съюзник и партньор на страната ни. Поляризацията у нас по линията на русофоби и русофили, неадекватните изказвания и политически решения едва ли са приемливи за страна член на НАТО и Европейския съюз.

Изводите от случващото през последните дни не са лицеприятни, но не са неочаквани. Предизвестеният провал се дължи на нескопосния стремеж да бъдат изчегъртани бившите управляващи, на липсата на сговорчивост, но най-вече на елементарна оценка как да бъдат постигнати целите им при ограничени от прокуратурата възможности за бързо действие. Скоро ще се види и дали сянката на едноличното управление, която периодически се вади от нафталина, чрез предложения за конституционни промени, ще започне да ни се натрапва отново като римейк на миналата година или ще станем свидетели на кабинет тип “Беров”, докато не се подготвят и промотират поредните спасители, които да излъжат отново избирателите.

ИГРА НА КОТКА И МИШКА С БЕЖАНЦИ

Не само репортерите, но и управляващите останаха изненадани от лошия старт на тържествено прокламираното преместване на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прекрасните условия на базите, показване на влакови композиции, интервюта с управители, организатори и с благодарни, вече намиращи се там украинци, включително и съобщения колко милиона са заделени за това. И накрая, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, почти всички от записалите, се отказаха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха само 50 бежанци.

Всъщност, случилото се е провал, който показва, че устройването на бежанците не е само логистичен проблем и усвояване на европари. А и набелязаните за разселване украинци не искат да бъдат третирани само като курортисти, пребиваващи временно. Те много бързо разбраха, че около двете бази няма изградена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове. И никакъв социален живот, освен помежду си. Не е сигурно, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.

Изобщо няма да коментираме прочутото “българско гостоприемство”, нито разрастващата се кампания срещу “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински автомобили. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи автомобили за над 6000 евро, не получават нито подслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се започва с интегрирането на децата в детски градини и училища.

Фактът, че вече повече украинци напускат страната ни, отколко влизат, показва, че те не искат да играят на “котка и мишка” с нашите институции. Петнадесет лева са спане и храна на ден си е подигравка. Не може лекарка гинеколог досега да не бъде устроена в някоя от многобройните болници, в които липсва персонал, а да бъде пращана да бере рози. Само защото дипломата и все още не е приравнена. Трябваше досега да бъде променено законодателството ни, така че да може да се сключват договори с имащите необходими за страната ни професии, че ще останат да работят минимум пет години, след официалното приравняване на дипломите им. 

Но да не навлизаме във всички подробности, сякаш не сме се срещали с чиновническо бездушие и липса на адекватни действия. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме свидетели на поредната политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, разбира се, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също така е сигурно, че тези, които се вълнуват от тази трагедия у нас са малцинство. Народът добре го е казал: на чужд гръб сто тояги са малко. Въпросът е кога ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в много по-тежки времена.  

ЩЕ СТАНЕ ЛИ 24 МАЙ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!?

Предложение на парламентарната група на ГЕРБ националният ни празник да е на 24 май, а не на 3 март със сигурност ще разбуни духовете. Но няма да е изненада. С години наблюдаваме все по-масово и ентусиазирано празнуване на деня на Кирил и Методий. И едва ли има друг по-значим ден от празника на духовността и религиозното преклонение пред буквите. 

Нека припомним, че този ден е почит към делото на цар Борис Първи-Покръстител, обединил българите чрез християнскпата религия и азбуката на братята Кирил и Методий. И проправил пътя на неговия син Симеон Велики да затвърди усилията му в Златния век на българската държава. 24 май е празникът на моралното и гражданско самочувствие и заради верската търпимост при сливането на различните култури през вековете. Той е общ за всички и се приема без политически условности. От празник на децата, техните учители и родители, на родната просвета и култура всъщност се извисява до празник на непобедимия дух на нашата нация.

Заради канонизирането на братята просветители като светци и символи на църковните борби за идентичност през вековете, е добре Светият синод да бъде един от инициаторите на тази идея. Ще припомним още, че 1155 години след братята Кирил и Методий, на 3 април 2022, в папската базилика Санта Мария Маджоре бе водена литургия на български език от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Точно тук папа Адриан Втори освещава богослужебните книги, преведени от светите равноапостолни братя. Редовни са и богослуженията, посветени на братята писменотворци, които се извършват в Рим в навечерието на този празник. Така че подкрепата от страна на висшия клир, ще е благословена.

Има разбира се и политически причини за намирането на друга дата за общонационален празник. Трябва ли всеки път, когато дойде Трети март, вместо да се радваме, да вгорчаваме празника с политически интриги, дрязги между русофили и русофоби, а отвън да ни размахват пръст, че не сме достатъчно благодарни. Инвазията в Украйна само засили тази поляризация до такава степен, че се припомни колко дългогодишна е тази вътрешна битка. И как след разгрома на руската армия от българската през 1916 г, капитулацията на Русия е трябвало да бъде подписана точно на 3 март по настояване на тогаващния български премиер д-р Васил Радославов, за да унижи нашите русофили. Време е на това противопоставяне да се сложи край. И да се направи крачка към помирението

Всъщност,  24 май е  празник, който недвусмислено демонстрира единението на нашата нация. Той е ден на раждане, умиране и възраждане на устоялата и утвърдила се през вековете българска общност. Дала и даваща своя принос към европейските културни ценности. Няма по-добър празник, който да ни вдъхновява за добруването на страната. И едва ли има някой, особено политик, от когото зависи това да се случи, да не вярва в химна на Михайловски:

„Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”.

ДЯВОЛСКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ РЕШЕТКИ

Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.

Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.

Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история,  неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” ,  която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.

Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.

МИНИРАН ЛИ Е ПРЕСТОЯТ НА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ?

Новината от последните дни, че повече украинци напускат страната ни, отколкото пристигат за ден, не е стряскаща, но и достатъчна, за да се запитаме дали държавата се справя с този проблем. Като една от причините се посочва, че близо 60000 от тях ще трябва до края на месеца да бъдат преместени на други места, заради необходимостта да освободят легла за туристите. Управляващите твърдят, че половината от тях вече са устроени на други места, предимно във ведомствени държавни бази. Макар че това са данни от предварителни разчети и тепърва ще се проверяват, фактът, че остават още 30 000 да бъдат уредени, предизвиква леко безпокойство – особенно след съобщенията, че ще се оборудват спортни зали. Според цитирани указания към местните управи, те трябва да са готови за “евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци и с осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум”. Нека припомним, че в началото на ковид кризата, когато имаше много неизвестни, така пожарно бе оборудвана с походни легла софийската зала “Армеец”. Надяваме се, че няма да се стигне дотам. Само ще отбележим, че повечето са майки с по две три малки деца, има и много възрастни... На тях им трябват съвсем други условия. Освен това някои от тях вече са се социализирали – работят и децата им са в дневни центрове и училища.

Пускането на дигитално приложение е добро решение за бърза комуникация с тях и своевременен отговор на нуждите им. Всъщност, още с идването си в страната бежанците трябваше не само да бъдат регистрирани, но и обхванати в подобна система, чрез която всеки един от тях, ще може да бъде пренасочван както според личните му приоритети, така и от държавата и потенциалните работодатели... Ако туристическият бранш имаше такава система, която иначе се планира да се въведе от години, то тя можеше да бъде използвана при тази бежанска криза. Обхващането и контролът на човешките потоци - идващи, преминаващи и постоянно настанили се, е част от националната сигурност, което не е за пренебрегване, а в конкретния случай бързо ще помогне на управляващите да се ориентират и осигурят нормалното пребиваване на прокудените украинци. 

Според Държавната агенция за бежанците 70% от украинците са заявили, че искат да започнат работа веднага, а 17% - в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование. На фона напусналите през годините близо два милиона българи, пристигането на високообразавани украинци е бонус, който не бива да се пропуска, особено след като няма перспектива инвазията на Русия да приключи. Не е зле да се отбележи, че в страната ни има избягали от режима на Кремъл няколко хиляди руснаци, повечето са с високотехнологични професии, които веднага се вписват на пазара на труда. Допълнителна помощ оказват и мобилните групи на Агенцията по заетостта, които се базират в морските курорти, които трябва да бъдат напуснати.

На пръв поглед се създава впечатлението, че макар и скърцаща, действаща предимно на принципа “проба-грешка”, държавата ще успее да осигури подслон и възможности за работа. Но без усилията на хилядите доброволци, които приютиха хиляди в домовете си, всекидневно им осигуряват безкористно храна, дрехи и участват с лични автомобили в придвижването и намирането на работа, сигурно щяхме да станем свидетели на поредния правителствен провал. Истината е, че украинците също се поокопитиха след първоначалния стрес от изживения ужас от инвазията. И няма да се поколебаят да се преместят в страна, която ще им предложи по-добри условия за живот и труд.