Девет години след онази бурна нощ на 23 юли 2013 г., когато депутати бяха с часове в един бял автобус, опитващ се да ги измъкне от протестиращите, сцените на саморазправа с избраници на народа от недоволни граждани и блокирането им до среднощ в парламента, се повтарят. Възможно е безобидното засега поливане с вода, замеряне с празни бутилки от минерална вода и кенчета от бира да приеме по-драстични и опасни за здравето форми. В пленарната зала също е напечено, засега депутати само се побутват едни други, но нервите им очевидно не издържат.
От гледна точка на сегашните управляващи прекъсването на кранчетата за обогатяване и разкриването на далавери по време на десетгодишното управление на ГЕРБ са причина за вота на недоверие. Но другата гледна точка никак не е маловажна – съмнителната липса на управленска програма, интересите на задкулисния приятелски кръг и драстичният конфликт на интереси в правителството. Няма да коментираме скритата мина “Има такъв народ”. Избухването и на практика е самоубийство за тях. И ако са се надявали на евентуалното съставяне на ново правителство в по-широк формат в този парламент, това вече изглежда невъзможно. Дори да е с краткосрочна формула около определени задачи, няма как да стане, защото липсва диалогичност.
По-интересно е, ако все пак бъдат намерени 121 депутати, това ще спаси ли коалицията. И за колко време ще е, при тази все по-напрегната обстановка – на натиск от улицата и вътре в самия парламент. От сега се вижда, че по-добрият вариант е отиването на избори. Но дотогава, би следвало да се гласува актуализацията на бюджета и да се направи опит за приемането на онези 22 промени в закони, за да могат да се получат милиардите от европлана за възстановяване и развитие. За съжаление, обсебените от вражда помежду си, може да “забравят” за хорските нужди.
Всъщност, зад малко комичните взаимни обвинения кои са мафията и кои са борците срещу нея, обвити с популистка загриженост кам тези, които са ги избрали, се крие единствено желанието за оставане на “софрата” от управляващите и по-бързото намърдване на тяхно място от опозицията. Видя се, че не Македония е ябълката на раздора, а получаването и усвояването на милиарди лева. Лекотата, с която могат да се намерят, демонстрирана от все още управляващите, е толкова примамлива, че престъпното самозабравяне в стремежа на всички към тях, може да доведе до неподозирани беди. А оставянето на улицата да реши проблемите на управлението, няма да е полезно нито за почувствалите се на нейните криле като мимолетни победители, нито за обруганите от нея, но най-вече ще е в ущърб за участниците в протестите, които за пореден път ще бъдат излъгани. От фарсовото повтаряне на историята с “белия автобус” все някой ще спечели, но големият губещ ще са всички, които очакват държавата ни да се развива според нормите на демократичния свят.
