Ни риба ни рак

“Партийното решение на ДСБ явно е вдъхновено от тийнейджърския секс, където момчето убеждава: Спокойно, аз само малко. По този начин хем девойката недокосната, хем нагонът задоволен”, написа в мрежата бивш лидер на сините.

Не е точно, твърде романтично е.

Това, което обявиха след форум вечерта в събота лидерите на ДСБ в иначе романтичния черноморски град Поморие, си е съвсем явно извъртане по килифарски, както е казал народа. Дори е малко чудно възпитаници на Иван Костов да са така непоследователни - да излязат в опозиция, но да запазят министъра си, да останат в управляващия Реформаторски блок, че и отново свой министър на правосъдието да искат. 

И това ако не е еманципация от драгалевския марксистки политикономист!... 

Нека припомним как Костов, когато загуби катастрофално изборите, а Царят ги спечели през 2001 г., нареди на своите да не се обвързват с него, въпреки поканата. И заради това остана в опозиция повече от 10 години. 

Но нали наближава Коледа и стават чудеса...

Шегите настрана. Нищо ново всъщност не се случва. Мантрите остават, демагогията също. Заради опасността да се върне отново управлението на Орешарски, ДСБ правели този компромис. Същите врътки правеше Костов, когато чрез приватизацията излъга привържениците си, че ще станат собственици на предприятията, в които работят, но в действителност ги продаде за жълти стотинки на бъдещите олигарси; междувременно скри досиетата и по-късно, вече в опозиция, докато говореше за човека от подземието, тайно ходеше да му носи цветя и бонбони в болницата, а в пленарната зала гласуваше заедно с червените.

В един отбор с БСП се очаква да бъде и новата опозиционна партия в този парламент ДСБ. Защо тогава Радан Кънев трябва да очаква, че и този път ще му повярват, въпреки шантавите лупинги през цялата години. Откъде накъде той ще говори, че сега трябвало да има търпение и реформаторите трябвало да стигнат до единно решение във вторник, след като той самият без да пита никой, сърцераздирателно обяви след оставката на правосъдния министър, че минава в опозиция. Лидерът на която и да е партия, след подобно действие, напуска поста си. Освен ако не е тоталитарна, разбира се.

Изводът от новата каша вдясно е, че в ДСБ си правят добре сметката. А меркантилността е лесно прогнозируема. Затова няма опасност за управляващите. И това е добра новина за стабилността на страната в труден за Европа момент. Макар че от нови избори вече никой не се стряска. Напротив, за определена прослойка, ако всеки ден е изборен, ще е най-добре. Що се отнася до техните партньори от Реформаторския блок, те трябва да решат дали имат нужда от ДСБ. И накрая, както обикновено се случва, излъгани ще останат протестърите, включително и тези от тях, които си мислят, че като яхнат уличните шествия, ще се докопат до властта за дълго, както се надяваше бившия вече правосъден министър.

Двойна игра

Винаги така става – когато играеш двойна игра, в крайна сметка губиш. Няма как една година да се защитават мантри, а на практика нищо да не се върши и Христо Иванов да очаква, че ще се измъкне сух. На всичкото отгоре остави съмнения, че стои зад клепането в Брюксел на главния прокурор. Едно е да участваш в хепънинги с протестърите по улиците, съвсем друго е да вършиш работа, спуснат с парашут там, където всъщност не ти е мястото. Това бе първото съмнение – че Иванов ще обслужва нечии корпоративни цели. А конституционните промени ще са прах в очите на слепите. В действителност вменената му за постигане цел бе рушене на постигнатата крехка стабилност на управлението, особено необходима, когато с атентати е застрашена европейската сигурност. И приоритетите на страната са други. Изискващи постигането на максимален консенсус между водещите политически сили, за да се защитят националните интереси.

От дълго време от протежетата на Иван Костов вместо конструктивизъм се чуват заплахи за напускане на коалицията, ако не се приемат техните ултимативни предложения за реформиране на съдебната система. Междувременно се видя, че самите те не са единни и дрязгите между тях допълнително създават впечатление за нестабилност. Всъщност толкова много станаха техните лупинги, че Радан Кънев заприлича на Вазовия герой Рачко Пръдлето, който уж живее „за едната чест и за едното красно име”, но в действителност никога нищо не е разбрал и е безполезен за каузата.

Парламентът няма нужда нито от парашутисти, които са непознати за правосъдието, но са удобни за кукловодите, нито от комични политици, които са срам за синята идея. Никой не се съмнява в необходимостта от реформиране на съдебната система. Но това не може да бъде направено от Иванов и Кънев – хората, чиято единствена цел е да я овладеят в своя и най-вече на тарторите си полза.

Сега, разбира се, ще се вдигне дежурният вой, че демокрацията била поставена в опасност и че възтържествувало статуквото. Причината за обвързаността на тези двама души не е от вчера. Иванов навремето, без да се замисли, предпочете звъна на парите, давани за НПО дейност, а Кънев – защото от години глупаво се захласва по драгалевските интриги на бившия преподавател по марксистка политикономия. Затова нито единият, нито другият имат шанс. И бързо ще бъдат забравени. Пръв ще го отнесе подалият оставка министър Иванов и с него окопалите се във властта реформатори ще оправдаят всичките си грешки. А Кънев още известно време ще подскача с нелепиците си, но и него ще изхвърлят, защото реформаторското статукво трябва да продължи. Там си дават сметка, че напуснат ли властта, пак ще потънат в забвение, както стана след управлението на Костов. Въпросът е дали управляващите от ГЕРБ са разбрали, че няма смисъл да продължат с несигурен партньор, който не служи на националните интереси, а обслужва скрити зад флага на демокрацията корпоративни и свои интереси.

За поредната смърт на дете

Смъртта на момчето от Разлог, загинало от паднала на главата му футболна врата, е на път да обедини в скръбта им всички в града. Кметът вече обяви понеделник за траурен ден. Докато детето беше в кома и лекарите в “Пирогов” правеха възможното, за да го спасят, замесените в трагедията публично се вайкаха, но се грижеха да я потулят и да стоварят вината върху ученика.

Уж учителят по физическо бил там, в чийто час се случило нещастието, после пък не бил. Бе съобщено че съоръжението било старо, оказа се че не е, дори е направено по европроект през 2012 година. Футболната врата се клатела, тоест момчето да е внимавало. Всъщност стоманените въжета, които я крепяли към оградата на училището, някой бил откраднал. В двора влизали и буйни деца, които нарочно безпричинно се люлеели и са я рушали.

Кой знае защо чак сега всички заинтересовани почнаха да си спомнят тези факти. Но няма виновни. Дори телефонният номер на някакво неидентифицирано лице, което първоначално отговаряло за игрището, се оказа невалиден. Имало е от доста време сигнали, че вратите са нестабилни. Точно затова са били закрепени с въжета, но бързо били откраднати. В продължение на месеци никой не сложил нови, макар да било очевидно, че трябва да се направи. Сега, след като нещастието се случи, кметът разпоредил да се проверят всички спортни площадки в училища и детски градини. Стреснати го последваха и други кметове в страната.

Странно е, но обяснимо, че сформираната комисия от общината като е направила оглед на училищния двор и е прегледала основно документацията на спортното съоръжение, не е установила нещо нередно по отношение на строителството. И съответните строителни книжа, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, отговарят на всички изисквания. Няма да обясняваме как става възлагането на поръчки и защо гарван гарвану око не вади. Ще кажем само, че комисията, която проверява, трябва да е независима. Сигурно такава ще има.

Веднага след инцидента прокуратурата започна да разследва причиняването на тежка телесна повреда (а сега ще разследва смърт) по непредпазливост или немарливо изпълнение на служебни задължения. Защо обаче само магистратите назовават престъплението такова, каквото е, а тези, които са проявили очевидната престъпна немарливост и би трябвало да не допускат това да се случи, гледат да се измъкнат сухи. И са особено дейни в организирането на тържествеността на всеобщата скръб.

Когато каруцата се обърне, пътища много, е казал народа. Но вината винаги е персонална. Не трябва да се очаква само от магистратите да издирят и накажат виновните. По-съществено е тези, които се издържат от данъците ни и черпят евросредства, да се научат, че прерязването на лентичките е само началото, последвалият контрол и поддържането на съоръженията са много по-важни. Цената за небрежността в нередки случаи е смърт на нищо неподозиращо дете. Затова подобаващото наказание е единствения начин да се направят съответните поуки и своевременно да се предотвратява почернянето на други семейства.

Камери срещу насилниците

Поредното нападение срещу санитарка в Спешното отделение на МБАЛ-Благоевград е на път да се развие по познатия ни начин. Обществен шум, жалба на потърпевшата, издирвателни действия и арест на извършителя, следва съдебно дело с неизвестно времетраене и наказание. Междувременно врявата стихва до следващия инцидент. Някак си започнахме да привикваме. Но това никак не е успокояващо. Не само защото има все още неразкрити престъпления като това в Борисовата градина. Но и защото заради Парижката касапница, българите все по-често звънят на тел. 112 за подозрителни лица и забравени на публични места чанти.

Досега след всеки такъв случай се поставяше въпросът за засилване на съдебните санкции, в резултат на това деянията срещу медици и учители бяха инкриминирани. Факт е, че нападенията срещу тях само за година надхвърлят няколко стотин. Но както се вижда, мерките не са достатъчни. Не е възможно да се разчита само на правоохранителните органи. И да се действа след като престъплението вече е извършено. “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва героят на Илф и Петров. В случая хуморът е черен, но е логично тези, които са потенциални потърпевши, сами да се опитат да организират защитата си.

Един от начините е инвестирането във видеоконтрол. По улиците и на обществени места в центровете на няколко големи града такъв вече има или се изгражда. В това число и в големите болници. Мимоходом ще споменем, че в Лондон камерите надхвърлят 500 000. Биг Брадър действа превантивно, с негова помощ може да се реагира светкавично от намиращи се на място охранители или полицията. Бързото неутрализиране на насилника е това, която има най-добър обществен ефект. От една страна гражданите ще се почувстват по сигурни, а от друга страна тези, които търсят саморазправа, (както обикновено става с нападенията срещу медици), ще имат едно наум, че последствията за тях ще са неизбежни и тежки.

Бурният вятър по бг летищата

Нелицеприятни въпроси предизвика гаф с принудително отклонени самолети от кацане на летище София заради бурния вятър в събота срещу неделя през нощта.

Но не заради действията на столичните диспечери и екипажите, а заради неразбории на Пловдивското летище, където бяха приземени самолетите. Над 300 пътници останаха блокирани с часове, поради липса на аварийни екипи през нощта, които да ги изведат в залите на летището. По-късно, поради същата причина се оказа, че няма кой и с какво да зареди самолетите, за да се върнат в София. В крайна сметка, призори пътниците бяха превозени с автобуси до столицата.

Няма как обаче да се приемат оправданията за случилото се, че е резултат от извършените съкращения, защото летището се намирало пред фалит. И че то не работело през нощта. Във време, когато страната ни засилва мерките за сигурност, заради парижката касапница, подобни грешки не винаги ще имат щастливия край като на този с пътниците от тези полети. Излиза, че дори когато няма реална заплаха, ангажираните с транспортирането, не могат своевременно да се справят с възникнала непредвидена ситуация. И излагат пътниците на заложническия стрес да стоят с часове затворени.

Всъщност случилото се е показателно и за друго. И това е очевидната неподготвеност при иначе общодостъпната световна практика как да се действа в случай на опасност. Ясно е също, че икономии при осигуряването на сигурността на полетите не бива да се правят. Наистина е късмет, че всичко свърши благополучно и има възможност за поуки.

Защо Радан Кънев тръгна отново с победителите

Може много точно от психологическа гледна точка да се определи, кое кара лидерът на ДСБ Радан Кънев да признава грешките си, а не като своя патрон Иван Костов да се инати, да “стои на едно място”, за да бъде настигнат от “неразбралите го” и да обвинява всичко и всички за личните си политически провали. Но нека приемем елементарното - че го прави целесъобразност. И дори да предположим, че е проумял поредните пачи яйца, на които го е насадил бившият преподавател по марксистка политикономия. Факт е, че във Варна лидерът на ДСБ публично се отрече пред коалиционния партньор от провалилия се техен кандидат за кмет Чавдар Трифонов, дори призна, че предварително е разбрал, че няма шанс, заради осъдителни прояви в миналото. По същия начин преди седмица обяви и че бившият вече кмет на Хасково Георги Иванов бил грешна кандадатура.

Проблемът е, че Кънев и в двата случая, както и в други градове още от самото начало е знаел кой и как финансира кампаниите на ДСБ на тези места и защо като спонсори изплуват имената на преследвани и осъждани от правосъдието лица. В допълнение след разгрома се видя, че Трифонов напусна подкрепилата го ДСБ и стана независим съветник. В Хасково Иванов се отказа да участва в работата на местния общински съвет. А в уж най-успешният и “син” град Плевен лидерът на ДСБ дори не стана общински съветник. Ясно е, че всички те в действителност са имали намерения, свързани с криминалния преход и участието им в изборите е било да се домогнат до властови ресурс, с който да поддържат статуквото. И след като не са успели, са побързали да напуснат, загърбвайки партийните ангажименти.

Сега на лидерът на ДСБ му е някакси лесно да се отметне за пореден път и да тръгне след победителите в отделните градове. Още повече, че предложението за разбирателство идва от мнозинството. И това със сигурност ще има значение за очакваното по-доброто управление на ключови за страната ни областни центрове. Може да се приеме дори, че поведението на Кънев е знак за измъкване от мъртвата хватка на Драгалевския пенсионер. Дали обаче ще се случи или е само поредната политическа мимикрия, предстои да видим.

По-същественото е, че в тези градове още преди Кънев да си посипе главата с пепел, съмишлениците му бързо разбраха, че съдружието с мафията ги обрича на трайна изолация, затова и без неговото съгласие и участие, сами започнаха да отстраняват костовите подставени лица.

Тихи стъпки в борбата с тероризма

Сред като финансовият министър се наложи да добави 180 млн. лв., за да може сметката на МВР да се върже, дойде време тези, които се грижат за сигурността на гражданите, да докажат, че ведомството не е бездънна каца, в която потъват парите на данъкоплатците. Парижката касапница показа, че целта на терористите са не политици и институции, ангажирани в борбата с тях, а обикновените граждани. Факт е, че страната ни и конкретно вътрешното ни ведомство, отдавна провежда успешни акции по неутрализирането на лица, обявени за издирване от партньорски държави, заловени са десетки трафиканти и хиляди нелегално пребиваващи мигранти. Започнахме да строим стена във време, когато водещите европейски страни смятаха това за удар срещу демокрацията. Но днес, уплашени от залялата ги вълна емигранти и от ужаса на терора, затварят границите си и не се колебаят да издигат телени огради.

Сегашните акции на МВР и службите за сигурност, са добър повод да продължи опитът за реформирането им, въпреки, че предизвика тяхното недоволство. Задачата не е сложна – тези които участват в рисковите операции, трябва да получат съответните бонуси. Добре е също така да не се шуми много – колко трафиканти и бежанци са били заловени, как било наредено на хигиенистките често да изпразват кошчетата за боклук. Не е нужно да се обявяват превантивните мерки и така да се дърпа дявола за опашката. Гражданите сами ще оценят какво се прави за тяхната сигурност, като видят, че на обществените места има не само засилено присъствие, но те се обезопасяват с камери и скенери, така както се прави във всяка страна, заплашена от тероризъм. Не трябва да имаме илюзии, че можем да минем между капките. Мишена сме. И това се видя още 18 юли 2012 г. , когато на бургаското летище бе взривен автобус с израелски туристи.