Общо показвания

петък, 23 юли 2010 г.

Президентски партизанщини

Лъсна поредната истина за „социалния” ни президент.
С ветото си той успешно блокира за близо три месеца прилагането на антикризисната мярка за залежалите отпуски.
Но можеше ли да се очаква друго, след като партията, която той скрито командва, отдавна не я е грижа за трудовите хора. А и нейните лидери нямат нито един ден трудов стаж.
Изобщо не му дреме на човека, по-известен с харамийския си псевдоним, че с партизанските си действия превръща тружениците в свои заложници. И което е по-лошо, опитва се да ги изиграе пак, за да го върнат в политическата игра.
Но хората не закусват карфички. Няма как да повярват на човек, който е крил сътрудничеството си с бившите тайни служби. И който е извършвал не едно предателство. Нека припомним как коварно се опита да спекулира с една стенограма и как ловко използва мюрета, за да блокира импийчмънта срещу себе си. А какво да кажем за жалкото му отсъствие от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание.
Всъщност провалът на поредното президентско вето показа, че в политиката номерата на ощипаните госпожици са до време.

събота, 10 юли 2010 г.

Двуликият

Срамно и необяснимо бе отсъствието на държавния глава Георги Първанов от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание. Него го нямаше, разбира се, и по време на импийчмънта срещу него преди няколко месеца. Ако това всъщност е причината за неговото отсъствие, жалко за самия него. Няма как да бъде запомнен с добро президент, който не уважава най-висшата институция в страната. И се прави на ощипана госпожица.
Защото на свещената сграда пише „Съединението прави силата".
Но трябва ли да се учудваме от това, че всичко, което върши Първанов напоследък, показва, че не е бил достоен за поста. Нито можа да стане социален президент, както обещаваше, а още по-малко бе обединител на нацията. А какво да кажем за ловните му подвизи у нас и в чужбина. Единият случай беше само ден след трагедията с опожарения влак край Кардам. Едва ли ще забравим и двойнствената му същност и най-вече харамийския му псевдоним.
Така че всичко идва на мястото си. Няма как да бъдеш едновременно на две места: на лов с родното си име, а на друго - с онова, дадено ти от бившите тайни служби.

неделя, 23 май 2010 г.

Тридесет пръста

Навремето попитали радио Ереван:
„Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки от Украйна?” „Не е вярно – отговорило тутакси радиото - Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.”
Тази седмица един министър ни изненада с примамлива оферта.
Ние обаче ще я наречем вдъхновяваща.
Защото се надяваме, че тези, които са я проспали, бързо ще се събудят като разберат, че искат да ни превърнат в бунище за ядрените отпадъци на Европа.
Министърът съобщи, че известна компания ще направи прединвестиционно проучване за складиране на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци у нас. Той определи предлаганото решение като „много добро технически, конкурентно като цена и гъвкаво от гледна точка на необходими действия при крайното решение - било то за дълбоко геологическо решение или друго".
Нека припомним, че само преди два месеца Ребека Хармс, евродепутат от групата на зелените поиска 120 млн. евро от отпусканите общо 300 млн. евро допълнителни компенсации за спрените първи четири блока на АЕЦ „Козлодуй” да бъдат предназначени за изграждането на хранилище за отработеното ядрено гориво. За щастие това предложение евродепутатите отхвърлиха с голямо мнозинство още в комисията по индустрия и енергетика.
Един от аргументите на г-жа Хармс бе, че отработеното ядрено гориво, което сега изпращаме в Русия, ще трябва да си го върнем, тъй като то там е само на временно съхранение. Вероятно тя е научила, че в момента у нас се разработва проект за Национално хранилище за погребване на ниско и средно радиоактивни отпадъци в близост до АЕЦ „Козлодуй”. Съоръжението ще бъде от модулен тип и ще позволява последователно изграждане на отделни елементи.
Това, че у нас не се шуми и по този въпрос, също е показателно за здравия сън на иначе шумните ни еколози. Но много скоро ще им светне не само на тях, но и на всички, че идеята не е да се направи хранилище само за нашите отпадъци, но и за тези от останалите страни на Евросъюза.
И проектът няма да е за 120 млн. евро, а за 4 милиарда. Самото произнасяне на фантастичната сума ще накара мнозина у нас да минат през трупове, за да усвоят тези пари.
В потвърждение на това, че в страната ни има вече изкушени от примамливите оферти, е изказването на д-р Чарлс Маккомби, който е независим технически и стратегически съветник на различни правителствени и международни програми за управление на ядрените отпадъци и в продължение на 20 години е научен и технически директор на Награ - швейцарската организация за складиране на ядрени отпадъци. Той съобщава пред радио „Дарик”, че „България се интересува от няколко години от концепцията за международно съхранение на отпадъците. Асоциацията „Ариус”, чийто изпълнителен директор съм, от 2002 година проучва потенциалните ползи от споделени хранилища. България беше член на асоциацията, АЕЦ „Козлодуй" също беше член. Сега се свързахме с по-малките държави, които биха имали потенциален интерес на правителствено ниво, и ги помолихме да изпратят представител в тази работна група.”
Запитан дали в България има такова подходящо място той отговаря многозначително. „В почти всяка страна има такива места. Но в някои страни има по-добри условия, отколкото в други”.
А за да бъдат накарани тези, от които зависи, да действат бързо, се съобщава, че има страни, които не само че вече са се съгласили, но дори се съревновават да приемат хранилища, като например Финландия и Швеция. Защото ще се възползват от създаването на дългосрочни висококвалифицирани работни места, ще се подобри инфраструктурата и ще има директни финансови облаги за приемащата общност във вид на намаляване на данъците и повишаване на приходите.
Колко красиви и примамливи думи за все по-обедняващите българи.
А това че българските закони забраняват приемането на ядрени отпадъци от чужбина не е никакъв проблем. Нашите политици знаят как да ги променят. Наскоро те експериментираха като публикуваха дори в Държавен вестник промени в закона за наркотичните вешества, облагодетелстващи производителите на алкохол, без дори да ги гласуват в пленарната зала. Номерът им не мина, но може ли да бъдем сигурни, че следващият път няма да ни преметнат.
Накрая, за да събудим някои поспаланковци, все пак нека да изкараме скелетите от Чернобил.
Ще припомним злополучния немски опит в изграждането на депа за ядрени отпадъци. Оказа се, че правителството на Хелмут Кол дълго е крило инцидентите в мината Ассе, за да не навреди на атомния енергодобив в страната. Според изследвания от 1988 г. насам в тунелите на ямите на калиево-солната мина изтича солен разтвор с неизяснен произход. Вътрешни разследвания показали резултат чак пред 1995 г., когато се доказало, че течността в мините е проникнала отвън. Досегът до вода на атомните отпадъци би довел до сериозна катастрофа с дългосрочни последствия и този е най-старият по рода си пример.
Истината е, че изследванията за толкова устойчиви материали, че да не поддадат на външните въздействия, все още не са достатъчно убедителни.
Затова нека да не си траем като в Ботевото стихотворение
„намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.”
А много бързо да изтрезнеем, ако не искаме децата ни един ден да броят до 30 на пръсти.

неделя, 16 май 2010 г.

Идиотщини на квадрат

Налудничави работи стават в държавата.
Чиновници от правителството сащисаха сградата, на която пише „Съединението прави силата” с поредица от умни въпроси тези дни. Те поискаха от народните представители доказателства за това, че е съществувал Трети състав на Народния съд. Администраторите се усъмнили, че убийствата, извършени от 9-и до 12 септември 1944 г. следва да бъдат смятани за репресии и дали хората, които са пострадали през този период, имат същите права като тези, които са пострадали от 12-и септември нататък.
Същото се отнасяло и за осъдените от комисиите за Катин и Виница, заявили навремето, че убийствата на полските офицери и другите жертви са извършени от съветските тайни служби.
Заради необикновените си терзания чиновниците препоръчаха да не се приемат поправките в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
„Много обичам да слушам хора, които говорят идиотщини на квадрат”, би казал Швейк.
Всъщност истинско безобразие и кощунство с паметта на мъртвите.
Спомняте ли си как Б.Б. посвети победата на изборите миналото лято на дядо си, разстрелян от комунистите през септември 1944 г.
Ала днес убитите тогава ще се преобърнат в гроба, ако някакси им светне какво се случва. Малцината, останали живи, сигурно ще си помислят че се е върнал соца. То и без друго толкова познати от онова време фамилии пак са актуални.
Преди беше ясно – за всичко бе виновна синьо-червената мъгла. Сега в дивотиите няма логика. Днес са едни, утре става точно обратното.
Светлият лъч е, че вече няма как да бъдат прехвърлени от болната на здравата глава.
И успокоението, че ще имаме още един мил спомен от несвършващия криминален преход.

понеделник, 19 април 2010 г.

Правилата на играта

Всеки ден ставаме свидетели на това, което доскоро беше публична тайна - че има съмнения във върховенството на закона заради зависимости извън правилата.
И няма нужда да ни казват отвън, че има корумпирани магистрати. Не е редно точно държавният глава да си прави фалшив пиар, като връща закони, които няма да бъдат поправени.
Не е и толкова важно всяка седмица да бъде залавян по един корумпиран магистрат, за да им светне на хората, че има нещо гнило. По-същественото е как да се справим с проблема с кадруването в тази система и дали точно тези са хората, от които трябва да се очаква правосъдие. Ако това си дойде на мястото, никой няма да пита дали са достатъчни СРС-тата и анонимен свидетел, за да бъде осъден престъпилия закона.
Редно е да се замислим също кои точно пищят в момента. И се опитват да попречат на промените. Не е необходимо много да се връщаме назад, нито пък да оглеждаме отново спонсорите му, за да разберем защо човекът с харамийския псевдоним пее в хора на онези, които създадоха организираната престъпност и най-вече се облагодетелстваха от нея.
Затова колкото по-бързо се разбере, че Темида не е с превързани очи, за да може да бъде надхитрявана, толкова по-добре за всички ни.

вторник, 13 април 2010 г.

Октоподът се разрасна

Нямат край пипалата на Октопода. Всеки ден нови разкрития. При това не за дребни суми, а за милиарди.
Точно 1 милиард и 111 милиона лева са потънали под формата на сключени договори в регионалното министерство по време на управлението на Асен Гагаузов, обявиха вчера от десницата . За тези суми липсвали доказателства за наличие на първични счетоводни документи, както и юридически договори, които ги потвърждават или отхвърлят. Според десницата Гагаузов е шампион по допълнителни разходи.
Със сигурност от Столетницата ще се опитат да прехвърлят топката от болната на здравата глава. Както винаги са го правили. Да му мислят данъкоплаптците. Те винаги опират пешкира.
Този път обаче и на бившите управляващи не им е до радост.
Първо, защото и през ум не им е минавало, че ще паднат от власт. И това си личи от лакомото бъркане в кацата с меда. А това, което наистина ги побърква, е, че не са очаквали някой да посегне на статуквото.
Но както се видя - един министър от предишните търка наровете на следствието. Очаква се и други да му станат съседи по килия.
Тепърва ще разберем дали вървим в правилната посока. Но със сигурност се вижда краят на червено-синята мъгла.

вторник, 6 април 2010 г.

Островът на греха

Ето че всичко идва на мястото си. Няма нужда от сложни въпроси, за да се получат верните отговори. Нютоновите ябълки падат една след друга. И на всички им светва защо държавата ни е на този хал.
Колкото по-малко догадки, толкова по-лесно ще се отлепим от дъното.
Особено ни интересуват онези тайни, които се случват в кафявия салон. Защото от скритата зависимост тръгват големите бели. Лесно е да се посети „островът на греха". Но после тези, които дърпат конците, знаят какво да правят. За да вземат всичко за себе си и да оставят избирателите с пръст в уста. А след като им свършат работата, да превърнат куклите във всекидневна дъвка. И всички да сочат с пръст дивотиите, които са вършили.
Наистина крайно време е да се разбере лидерът на БСП приятел ли си има или приятелка. Тогава ще може лесно да се провери има ли конфликт на интереси и от какъв характер са те.
Веднага ще стане ясно защо е пръснал 300 000 лева за ремонт на кабинета си в Министерския съвет. Бързо ще разберем защо точно от Италия са внасяни лампи за него, повечето от които струващи по 500 лв. Цената на месинговата работна лампа от 790 лв. също ще си обясним. Ще ни се изясни и защо е трябвало да се управляват дистанционно щорите. Хубав розов сериал може да се направи.
Какво нахалство всъщност!
А какво да кажем за милиардите, които липсват. Не случайно цялото бивше правителство е дадено на прокуратурата от комисията „Анти-Станишев". Как да не искаме да знаем кого държи за ръчичка, но също и кой наднича зад гърба му.
Каква радост, когато падне някоя Нютонова ябълка!
Както например миналата седмица се изясни кой е „обърнал резбата" по време на импийчмънта срещу човека с харамийския псевдоним. А партията му оправда името си - „Ред, законност и държавна сигурност". Не случайно казваха, че е свързана със Столетницата. Връзката си е връзка, но по-съществена в случая е другата зависимост. Тя лъсна със страшна сила. Какво да се прави, когато пребиваването на „острова на греха" си има цена. И накъдето и да се въртиш, задникът ти остава отзад. Но няма как да внимаваш вече кой точно се цели в него, защото прозорецът е счупен и цял живот ще духа.
Е, за единия вече стана ясно защо се появи в онзи плакат, за другия предстои да узнаем.
Нека пак да кажем, че в предпочитанията няма нищо срамно.
Лошите новини винаги идват от тайните посещения на острова. Защото, както е известно, скрито-покрито няма. Особено за кукловодите.
Това, че облажилите се после ще станат дъвки, няма никакво значение. Няма значение и дали ще влязат в затвора и за колко време. По-съществено е веднъж завинаги да бъдат пресечени подобни зависимости. Или пък просто да си ги кажат навреме. Тогава нито те, нито пък ние ще страдаме. Най-малкото заради онези, които стоят в сянка и когато трябва, им натискат педала.
Нали си спомняте онзи виц, когато попитали Радио Ереван „Вярно ли е, че Чайковски е бил гей?". А радиото отговорило: „Вярно е, но ние не го уважаваме само заради това." Колкото по-бързо го разберат, толкова по-добре за тях. И за нас, разбира се.
Е, стана ли ви ясно, защо нашите си траят. Отговорът е лесен и няма нужда да питаме радиото - за разлика от гения, те не само са зависими, но и са имали и нечисти намерения. И това също трябва да се знае.