Налудничави работи стават в държавата.
Чиновници от правителството сащисаха сградата, на която пише „Съединението прави силата” с поредица от умни въпроси тези дни. Те поискаха от народните представители доказателства за това, че е съществувал Трети състав на Народния съд. Администраторите се усъмнили, че убийствата, извършени от 9-и до 12 септември 1944 г. следва да бъдат смятани за репресии и дали хората, които са пострадали през този период, имат същите права като тези, които са пострадали от 12-и септември нататък.
Същото се отнасяло и за осъдените от комисиите за Катин и Виница, заявили навремето, че убийствата на полските офицери и другите жертви са извършени от съветските тайни служби.
Заради необикновените си терзания чиновниците препоръчаха да не се приемат поправките в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
„Много обичам да слушам хора, които говорят идиотщини на квадрат”, би казал Швейк.
Всъщност истинско безобразие и кощунство с паметта на мъртвите.
Спомняте ли си как Б.Б. посвети победата на изборите миналото лято на дядо си, разстрелян от комунистите през септември 1944 г.
Ала днес убитите тогава ще се преобърнат в гроба, ако някакси им светне какво се случва. Малцината, останали живи, сигурно ще си помислят че се е върнал соца. То и без друго толкова познати от онова време фамилии пак са актуални.
Преди беше ясно – за всичко бе виновна синьо-червената мъгла. Сега в дивотиите няма логика. Днес са едни, утре става точно обратното.
Светлият лъч е, че вече няма как да бъдат прехвърлени от болната на здравата глава.
И успокоението, че ще имаме още един мил спомен от несвършващия криминален преход.
