Лъсна поредната истина за „социалния” ни президент.
С ветото си той успешно блокира за близо три месеца прилагането на антикризисната мярка за залежалите отпуски.
Но можеше ли да се очаква друго, след като партията, която той скрито командва, отдавна не я е грижа за трудовите хора. А и нейните лидери нямат нито един ден трудов стаж.
Изобщо не му дреме на човека, по-известен с харамийския си псевдоним, че с партизанските си действия превръща тружениците в свои заложници. И което е по-лошо, опитва се да ги изиграе пак, за да го върнат в политическата игра.
Но хората не закусват карфички. Няма как да повярват на човек, който е крил сътрудничеството си с бившите тайни служби. И който е извършвал не едно предателство. Нека припомним как коварно се опита да спекулира с една стенограма и как ловко използва мюрета, за да блокира импийчмънта срещу себе си. А какво да кажем за жалкото му отсъствие от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание.
Всъщност провалът на поредното президентско вето показа, че в политиката номерата на ощипаните госпожици са до време.
