Срамно и необяснимо бе отсъствието на държавния глава Георги Първанов от честването на 20-годишнината от Великото народно събрание. Него го нямаше, разбира се, и по време на импийчмънта срещу него преди няколко месеца. Ако това всъщност е причината за неговото отсъствие, жалко за самия него. Няма как да бъде запомнен с добро президент, който не уважава най-висшата институция в страната. И се прави на ощипана госпожица.
Защото на свещената сграда пише „Съединението прави силата".
Но трябва ли да се учудваме от това, че всичко, което върши Първанов напоследък, показва, че не е бил достоен за поста. Нито можа да стане социален президент, както обещаваше, а още по-малко бе обединител на нацията. А какво да кажем за ловните му подвизи у нас и в чужбина. Единият случай беше само ден след трагедията с опожарения влак край Кардам. Едва ли ще забравим и двойнствената му същност и най-вече харамийския му псевдоним.
Така че всичко идва на мястото си. Няма как да бъдеш едновременно на две места: на лов с родното си име, а на друго - с онова, дадено ти от бившите тайни служби.
