Опасни връзки

Ето че дойде ред на поредния любимец на Иван Костов да изгърми. Един от създателите на Синята коалиция, съпредседател на националния и предизборен щаб и член на синьото политбюро Найден Зеленогорски се оказа в тефтерчето на Красьо. Разследващите прокурори все още не са се произнесли по естеството на разговорите. Но им е поръчано да проверят дали не става въпрос за обществени поръчки. А сини лидери подозират, че има връзка с дълго проточилата се съдебна битка за регистрацията на СДС. Това, което е сигурно засега, е, че връзките не са от вчера, а още от времето на един правосъден министър от синьото правителство на Иван Костов. Сигурно е също, че министърът бе известен като „топидиот” и че държавата ни бе осъдена в Страсбург за това, че той се бе усъмнил в квалификацията.
Да си спомняте тогава Командира да се обади или да го защити. Нищо подобно не се случи. Няма да се случи и днес.
За човекът, който прецака навремето първия десен премиер Филип Димитров, а преди това успешно се здрависваше с перестройката чрез „Работническо дело”, истинският празник за демокрацията е, когато успее да изиграе най-близките си съратници. Защото те не трябва да си въобразяват, че са нещо повече от едни гладиатори, които ще бъдат жертвани, когато им дойде времето.
Но може ли да се очаква друго от такъв настойчив кандидат за член на бившата комунистическа партия, при това във времена, когато и на хората от соца им бе светнало за какво пише Александър Солженицин и кой е Вацлав Хавел.
А как само се скри в съдбоносния 11 януари 1997, когато за малко да пламне свещената сграда на Народното събрание. Как само днес си трае, когато чуе думата амфетамини. И с каква лекота превърна Мартинчо в Мавъртинчо. За да го хвърли на вълците в точния момент. А колко смешно беше с импийчмънта на държавния глава. Сякаш навремето, когато имаше цялата власт, нищо не знаеше за харамийския му псевдоним, нито дори и през ум не му е минавало за връзките на червените с братската партия на Садам. Какъв прекрасен пинг-понг между двамата. Под носа на герберите, разбира се.
И това няма да е краят.
Защото истинската цел на Костов е минотавърът от Банкя. Всекидневните лицеви опори само тренират гръбнака на политическия милиционер, а букетът цветя във военната болница бе като последното причастие.
„Нищо не трае вечно. Дори и най-дългото, най-блестящото царуване трябва да свърши някой ден”, казва един отявлен макианелист в политическия трилър „Картонените кули”.
Командира знае не само да плонжира, знае кога да мълчи и кога да целува смъртоносно.
Да му мислят тези, които са го отписали или още по-лошо - си мислят, че е в техния отбор.
Освен ако не е дошъл часът и той да изпита на гърба си какво означава да управляват без теб, макар и да си помогнал за вземането на властта. И какво означава да не те възнаградят толкова, колкото очакваш за заслугите си.
Но нека не избързваме.

Комунизъм с цвят на сини теменужки

Както се и очакваше ученикът на Иван Костов няма да се откаже от срамните номерца докато не го изхвърлят от синята партийна ценрала. С помощта на Контролния съвет вчера Мартинчо се опита да осигури служебна победа на своите хора в два от регионите – Ценрален и Североизточен, като бъдат остранени единствените им конкуренти. Преди да отиде да полее сините теменужки в двора на Командира, Мартинчо реши да прецака кандидатите за синьото политбюро Дора Христова, и Владимир Павлов, въпреки, че бяха утвърдени от изборната комисия, имат си номера на бюлетините, с които ще се гласува за тях, а и от доста време провеждат кампания, както повелява устава на СДС.
Всъщност, ако се погледне основния партиен документ, веднага ще стане ясно, че сбирката на съвета е била напълно излишна – Христова веднъж вече е възстановена като партиен член, а Павлов е очевидно противоуставно изключен, тъй като това може да направи не общинския съвет, а националния.
За щастие не всички в СДС са склонни да носят лейки с вода в двора на драгалевския политмилиционер. Тези, които са призвани да решават споровете в синята партия, не допуснаха да станат за резил. Напротив, въпреки натиска и щедрите обещания, отрязаха Мартин.
И дадоха знак, че се вижда краят на синия комунизъм, който последователите на Командира се опитаха да възродят.

„Агнешки главички” за Мавъртинчо

Хубави празници се задават в ресторанта на СДС на „Раковски” 134. Връща се доброто старо време. Пак ще има софри с „агнешки главички” и руйно вино. Бачо Кольо Николов се завръща. Той не само вече е кандидат за зам.-шеф на партията, но и дърпа конците от партийната централа.
Палачинката се обръща. Тарторът на „агнешките главички”, низвергнатият, унизително тъпкан и изхвърлен по времето на Командира Николов, сега се умилква около него. И се готви с апаратните хватки, които навремето изобрети, да му сервира СДС завинаги, чрез преизбирането на добрият ученик Мавъртинчо.
Играта всъщност е прозрачна – отстраняват се неудобните и се дописват нови членове, за да се победи от раз.
И това не е всичко. Дори да не бъде преизбрано неговото протеже, Костов може да си осигури контрола върху бъдещия председател чрез мнозинство в ръководството. Ето, например, отсега е ясно, че един от любимците Найден Зеленогорски ще е в новото ръководство, защото в неговия регион няма друг кандидат. Същата хватка се опитаха да приложат и в Бургас като изключиха от партията противника на протежето на Мартин. Номерът им обаче не мина. Но да не избързваме, до 29 ноември, когато са изборите, има доста време. Няма начин да не ни позабавляват с още простотии.
Отстрани може и да е смешно, но всъщност е срамно!
Колко жалко наистина, че им харесва да са на другия бряг. И да посрещат гости в кафевия салон. За едни радост, че дори и сладост, но за други...
Истината е, че„Златният ключ” не прощавава. Ще станем свидетели и на още лицеви опори.
За щастие ключът, който обещаваше Мартинчо, ще си остане мираж.
А на сините трябва да им светне, че няма как да седнат на голямата трапеза, докато са в сянката на преподавателя по марксиста политикономия. Няма как да съберат отново онзи милион привърженици на столичния Орлов мост.
Да не би избирателите да са забравили кой измисли ДДС измамите, кой утвърди властта на червените чрез скритата приватизация, кой скри агентите на бившата ДС, кой сервира стратегически предприятия на руския мечок, кой преследваше и уволняваше другояче мислещите.
Защо да се учудваме, че десет години след неговото управление, Мартин извърши такава чистка в партията, каквато не се бе случвала оттогава.
Както са тръгнали, май ще си останат с „агнешките главички”. Ако това е целта, няма лошо. Гроздовата реколта тази година е добра, виното ще е прекрасно. А и Бачо Кольо знае как да празнува.
Но едва ли това искат истинските седесари. Затова дано този път малкото останали членове на СДС направят правилния избор и изгонят търговците от храма.

Остъргана пица ли, а червените куфарчета!?

Беше си ясно още от самото начало, че Сергей е избран, за да го качат един ден на кънките. От времето на Тато кукловодите ги умеят тия работи.

Затова сега няма защо да се чудим на неадекватното му поведение. Години ще трябва да минат, за да му светне как са го изпързаляли. Затова, ако

доскоро ни разсмиваше, сега вече ни натъжава.

Нека вземем за пример само през последните дни какви ги дрънка. Вместо да се скрие, Сергей, със свален имунитет, говори за „остъргана пица”. Освен това с изчезналите тайни доклади „някой искал да му запуши устата, но нямало да стане.”

Каква наивност!

Вместо да изкара на светло червените куфарчета, той е готов отново да се качи на мотора и потегли за Бузлуджа.

Колко жалко, наистина!

Ако си беше вършил работата и не бе прикривал своите, днес нямаше да стане за смях. Поне да се бе оттеглил и замълчал, както му препоръчаха съпартийците. Но за това се иска смелост. Само че, както се казва в онзи стар лаф – веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа.

А какво да кажем за някои от министрите му, които вместо доброволно да отидат в прокуратурата, търкат банките в свещената сграда и тайно се надяват да им се размине.

Достатъчно е да припомним как кофичките с кисело мляко и кифлите, обещани на децата от Масларова, се превърнаха в пачки, получавани в торби и надлежно внасяни в банкови сметки.

А на Сергей оставиха маслото и червените прашки.

И остърганата пица, разбира се.

Мераците на Командира

Какво съвпадение - през 1991 г. СДС получи 116 мандата и направи малцинствена коалиция, сега ГЕРБ също има 116 депутата и се кани да управлява самостоятелно. Правителството на Филип Димитров просъществува от края на ноември 1991 г. до септември 1992 г. Дали съвпаденията ще продължат и същото ще се случи и с новото правителство, ще се види по-късно. Това, което свързва обаче двете правителства, е сянката на Гаргамел. Много свидетели от онези години твърдят, че Филип Димитров паднал от власт, след като бил посъветван от тогавашния си финансов министър Иван Костов да поиска вот на доверие. Преди това този номер бил уговорен на тайна среща между Андрей Луканов и Костов. Със сигурност „нашето скрито оръжие, още от годините в СССР..." също е било излъгано от кукловодите, защото примамката е била той да седне на стола на Ф.Д., след ново раздаване на картите. Иначе едва ли би се навил на този ход. Затова днес, когато политически милиционер като Командира говори, че кабинетите на малцинството падат много бързо, това означава само едно - заплахата не е случайна и дори е исторически обоснована А от нея прозират както неистов стремеж към властта, гарниран с лицеви опори и букет цветя, така и предвкусвания бъдещ реванш за униженията, изразяващ се с нож в гърба за бъдещия премиер. Какво лицемерие всъщност има между натрапчивото повтаряне, че Синята коалиция ще даде подкрепата си и няма да поставя въпроса за участие в кабинета на всяка цена, и колко крехко и нестабилно можело да се окаже едно правителство на малцинството. За слепите съвсем логично изглежда напомнянето на Командира как правителството на малцинството на Филип Димитров през 1991-1992 г. е издържало няколко месеца, а после е паднало. Като вода ненапита бившият преподавател по марксистка политикономия обяснява днес предимствата на коалиционното правителство с това, че когато кабинет на малцинството налага непопулярни мерки, този, който е отвън, винаги мисли, че има по-добър вариант на решение и ще се съпротивлява. При правителство на малцинството нямало да може да се намери подкрепа дори и в подкрепящото първоначално мнозинство и от други партии в парламента, и няма да реализира програмата си. Министър-председателят можело да маха и слага министри, но той трябва да ги аргументира пред Народното събрание, обяснява Костов. Основата, върху която стъпил Симеон Сакскобургготски в коалиционното правителство през 2001 г., бе добрата икономическа основа и беше лесно. Сега ситуацията била съвсем друга - ние сме в рецесия и положението е много по-трудно, иска се вземането на много непопулярни решения, подчертава Костов. Ако сега се направи правителство на малцинството, а след 7-8 месеца се види, че не се справя, тогава ще бъде трудно да се прави коалиционно правителство. Наистина плонжовете на Гаргамел нямат край. Но тези, които помнят, знаят кой преметна Филип Димитров Разбира се, че трябва да се припомни колко добре прилагаше наученото възпитаникът на Кременчугското военно училище, когато обявяваше 14 декември за истинския празник на демокрацията, а 10-и - за празник на Луканов. А се оказа, че докато хората се радваха на първите лъчи на демокрацията, той, вместо да е на площада, се здрависвал с перестройката, пишейки статии в органа на ЦК на БКП „Работническо дело". И че не мразел Луканов, а заговорничел с него за свалянето на първото демократично правителство. И това не е всичко. Хубаво е да се знае, че когато Костов е избран за лидер, той не е бил член на СДС и за да се избегне този конфуз, други са поели отговорността, за което той им се е отблагодарил мечешки почти незабавно. Добре е да се припомни как синият лидер се скри в един кабинет в съдбовния ден 11 януари 1997 г. и дълго никой не можеше да го открие, въпреки ескалацията на събитията. Малцина си спомнят, че той беше против уличните шествия и протести и дълго трябваше да бъде увещаван, преди да излезе заедно с другите депутати от СДС на улицата. Не беше решителен и в най-критичния за България момент когато трябваше да подкрепи президента Петър Стоянов в намерението да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Виденов. Изобщо няма да се натрапваме, като обясняваме отново защо така се срина неговото правителство, какво направи, за да укрепи икономическата власт на червените, и как настани Москва трайно у нас. А как хитро подхлъзна Петър Стоянов, като си затрая за една папка.... И как го „информираше" с добре изфабрикувани фалшификати, за да го отстрани от президентския пост със самоубийственото им използване.Но нека се върнем отново в днешно време. Забележително е как Командира успя да превърне в Мавъртинчо младия син лидер и чрез него да си осигури нов мандат, за да продължи подхвърлянето на топката със старите си приятели от Столетницата. Толкова много са вредителствата, които извърши машата Костов в СДС, че едва ли ще му бъдат простени. Но това няма да има никакво значение за драгалевския хитрец. Просто още един гладиатор, пожертван за оцеляването му. Ех, мъка, мъка не само за сините, но и за Генерала. Със сигурност Костов вече е забравил как с марксистка прецизност обясняваше доскоро, че ако ГЕРБ "иска да бъде част от управлението, тази политическа сила трябва да има много по-висока доза компетентност, защото с ограничената познавателност, която проявява на много места в управлението на местната администрация, те трудно ще посрещнат изискванията, които ще има към нея като управляваща партия. Очевидно, че ГЕРБ има тежки проблеми и с корупцията". Каква удивителна прилика с образа на Бай Ганьо от Алеко! За едната власт във всеки момент той е готов да заближетам, където до вчера е плюл. А неговите талибани са в много деликатно положение. Техният кумир и бащица до вчера тръбеше, че кметът бил мутра, бандит, ченге, мафиот и какво ли не още, а днес с ибрикчийска сръчност и усърдие обгрижва определени части от тялото на същата тази "мутра". Та „човекът от подземието" да се смили и подхвърли на Костов една-две трохи власт. А Костовите талибани неистово се мъчат да представят очевадното му двуличие като "политически компромис". Но и това няма да има значение. Защото накрая и той ще остане в блатото, увит в добре познатата ни тужурка, и ще чува дълго един ехиден глас, който идва от тъмнината: „Тъмно е, другарю Костов, тъмно е, не се вижда нищо!....Пък и конят избяга! Как да ти помогна? Не мога." А Андрешко, с харамийския псевдоним, ще се понесе към нови хоризонти. Настина, голяма мъка. Не само за Гаргамел, разбира се, но и за Минотавъра от Банкя, с когото сега се надхитрят.

Мълчанието на сините агнета

Двама тайни сътрудници на Държавна сигурност пътуват заедно във влака и си разказват политически вицове. По някое време единият вика:

- Чакай малко, да обърна касетата!

- Не се притеснявай – ухилил се другият - ще ти дам после да запишеш от моята.

Ако не са в един отбор, как иначе да си обясним, че близо седмица след като лъснаха агентите в листите на ГЕРБ, техните съпартийци от ЕНП в Синята коалиция подозрително мълчат.

Нека припомним само колко пъргав е Командира, когато има възможност да почетка самолюбието на кандидата за премиер – видя се, че може с лицеви опори да го направи, може и с букет с цветя. Няма ден, в който политикономистът да не се предлага на герберите. Мирисът на вкусните гозби от държавната софра така го е замаял, че иска още отсега да е сигурен за мястото си на масата. „От ГЕРБ да кажат с кого ще водят преговори и с кого не за бъдещото управление на страната”, нервно пита той.

Но си трае за петимата агенти там и е готов не само да ги преглътне, а и да подкрепи един от тях за министър на културата.

Какво прекрасно каре от съмишленици се оформя всъщност – Командира, Б.Б., историкът, любител на позата 69, и да не забравяме, техния патрон: човекът с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за лидера на ГЕРБ във Варна, който води дълга и неслучайна битка с комисията по досиетата. Май четворката има интерес комисията да бъде дискредитирана и блокирана.

Командира не пита и за близо дузината общински съветници в столицата и провинцията от ГЕРБ, които бяха обявени от комисията по досиетата. Някои от които са на ръка разстояние от кмета.

Нито той, нито лидерите на Синята коалиция, все членове на Европейската народна партия, не обърнаха внимание на предупреждението на Евтим Костадинов, че ЕНП няма да приеме присъствието на депутати-агенти от ГЕРБ в парламента. А те ще бъдат най-малко четирима.

Това трябва да имат предвид, когато поливат сините теменужки граждански организации като “Справедливост”, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Коалиция за честно управление, Център на хората, преживели изтезания – АСЕТ, Движение „Граждани срещу ДС“, Републикански неоконсервативен институт и Център “Хана Аренд”, които между другото, единствени скочиха срещу агентите в десните листи.

Иначе за нас мълчанието на сините агнета е обяснимо.

Едва ли просто така, преди да стане политически милиционер и да промива мозъците на студентите, Костов се е записал да учи в забранения град Кременчуг в някогашната съветска република Украйна. Знае се в чия каса дълго преседя една папка и сега държателят и е водач на Синята коалиция в града на седемте тепета. Не е случайно и защо по времето на управлението на Костов имаше период, в който някои от сините депутати ходеха с изменени физиономи, после се успокоиха, а сега му се отплащат за услугата, която той им направи като им скри досиетата.

Нека припомним и когато създаваше ДСБ с какъв плам говореше за операция „Чисти ръце”, за „декриминализацията на преходния елит” и за „човека от подземието”.

Но кой знае защо никога не е казвал ясно и на глас, че това минава през осветляване на миналото и отваряне на подземията на тоталитарната власт.

Но нека спрем дотук. Командира знае правилата. Знаят ги и останалите трима в карето. Те са същите като в живковите тайни служби. Когато спре касетката, винаги ще се намери колега, който да услужи със своята. За да продължи синьо-червената мъгла.

Б. Б. и Гарабед Шпионина

Дори когато агентите на бившата ДС лъсват в редиците им, богоизбраните десни пак искат да ни преметнат с евтини номера.

Няма защо кметът да се прави на разузнавача Киркор, който забравил на кой точно звънец да звънне и съвсем се объркал, като видял на всички да пише само Гарабед. А когато все пак се престрашил, натиснал произволно избран бутон и казал паролата на домофона, от другата страна се чуло: „Ако търсиш Гарабед Шпионина, натисни третия звънец отляво."

Истината е, че това, което се случва, отдавна го знаем, знае го и кметът.

Нито пък ще ни трогнат чистите като сълзи редици на сините теменужки. Няма как да сме забравили как Командира услужливо не разкри досиетата, а някои нареди да ги държат в каса, да е сигурно, че в синьо-червената мъгла има приемственост.

А какво да кажем за „Ред, Законност и Държавна сигурност". То си беше ясно още когато си дружаха с повивания с дантелените пелени агент „Николай". Сега става ясно и защо Ваклото агне на българската демокрация толкова се натискаше да влезе в техните редици.

Но да се върнем към кмета и прочетем устава на ГЕРБ: „Чл. 49. Не може да бъде член на Изпълнителната комисия, Областен ръководител, Общински ръководител или член на който и да било ръководен и/или контролен орган лице, което е било щатен или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия."

Нека видим отново и какво пише в доклада на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Румен Иванов Иванов - щатен служител на ДС (член на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ); 2. Павел Илиев Димитров - щатен служител на ДС (областен ръководител на ПП ГЕРБ - Варна); 3. Стефан Иванов Дедев - щатен служител на ДС (областен, организационен секретар на ПП ГЕРБ - Пловдив); 4. Любомир Димитров Христов - нещатен служител на ДС (резидент), от партийното ръководството на ПП ГЕРБ - Шумен; 5. Божидар Димитров Стоянов - нещатен служител на ДС (разузнавач), мажоритарен кандидат депутат от ПП ГЕРБ - Бургас.

А сега нека се запознаем с поучителните обяснения на кмета, на които и добрият войник Швейк би завидил. Първо каза, че: "ГЕРБ няма да допусне до кандидатдепутатските си листи агенти на бившата Държавна сигурност". После поиска от Комисията по досиетата да провери всичките й кандидати за депутати. Гръмко обяви, че 11 от тях имат принадлежност към репресивния апарат на бившата БКП и тутакси декларира, че 9 ще отпаднат от листите и само двама ще останат, тъй като са били щатни служители в следствието, а не доносници. После се оказа, че не са двама, а петима. Върхът на дивотията бе, когато той гарантира, че ченгетата в неговата партия "ще се държат примерно", "няма да интригантстват" и да служат на бившите си началници...

Затова накрая и ние ще му разкажем една притча:

Върви кметът, а насреща му билборд:

„Гласуваш за Б. Б., получаваш Емил Боев."

Брей, ядосал се не на шега кметът, БСП и ДПС си имат достатъчно ченгета, само Гаргамел ме е подредил. И побързал да се прибере да пита за всеки случай вълшебното огледало: „Огледалце, огледалце, кой ме подреди така?" Огледалцето отвърнало: „Отдръпни се, за да видя". . . Кметът изтръпнал, защото знаел добре кой се появява отзад във видеоклиповете. „О, не е този, за който си мислеше - усмихнало се огледалото. - Защо се правиш, че не знаеш - Гарабед е, с многото псевдоними - и хански, и харамийски.