Спомяте ли се как в миналия парламент се разнесе, че в пристъп на истерия Кирил Петков, вбесен на еколога Александър Дунчев, му ударил кроше. Историята тогава се замъгли и потъна, но днес става отново актуална и поставя под съмнение опорката, че след изборите ще има отново патова ситуация.
Това, с което най-вече трябва да се съобразят партийните лидери е, че избирателите едва ли ще бъдат подведени с римейк на приказките за светло бъдеще, които провалиха правителството на Кирил Петков и причиниха щети, които всички търпим и днес. В момента има три партии с ясна електорална подкрепа – ГЕРБ, ДПС и започналата да зацикля “Възраждане”. В БСП ситуацията е драматична, заради появилата се алтернативна Левица, а в механично сглобената коалиция между “Продължаваме промяната” и Демократична България”, мините при реденето на листите започнаха да избухват една след друга. Нито БСП, нито новата “орел, рак и щука” коалиция ще могат да прикрият с изтърканата пушилка от шарлатании несигурността си. Това, което виждат избирателите от започналите вътрешни боричкания е, че партийните ръководства искат да им натрапят в Народното събрание пак тези, които вече са загубили доверието им. След скандално протеклия партиен конгрес, БСП ще трябва да дели подкрепата си с Левицата, а това означава, че в крайна сметка ще се маргинализира или дори може да не влезе в парламента.
Що се отнася до новата коалиция, скандалите ще стават все по гръмогласни. Но нека не бъдем голословни. Вътрешно социологично проучване показва, че прокостовистаката “Демократи за силна България” има 0,8% подкрепа! Лидерът и оз ген. Атанас Атанасов, който иначе всекидневно ръси небивалици с пронатовско лустро от тв екрана, е толкова непопулярен и дори мразен от своите, че никой не го иска като водач на листа. А той недвусмислено ги заплашва, че ако не е водач, ще наложи вето. Първо го разкараха от Варна с мотива, че ще загроби “радетелите за промяна” в битката им с ГЕРБ. Предложиха му да е водач в Разград, заради “родния край” и заради “родствената” подкрепа на прокопиевия олигархичен кръг. Но “джобният генерал”, както го наричат, го прие като опит за подхлъзване. Новото предложение бе Русе, но и от там местните бурно го отхвърлиха. Последно бе парашутиран в София област, но тук брожението срещу него стана вече публично – директно бе заявено, че водаческото място е за еколога Александър Дунчев, който също не скри разочарованието си.
Това, което обаче декларира Атнас Русев, един от съмишлениците на Дунчев е много показателно за “кулата от пясък”, която е ПП. Той заяви, че “най-вероятно вече (Дунчев) толкова силно блести в очите на хората като единствен почтен, че трябва да му се изрежат напълно крилата, за да напусне политиката, за да може на негово място да дойдат някакви мазни управляеми послушковци”. Шамарът срещу окупиралата ПП върхушка от шмекери е оглушителен и тепърва ще отеква. Само ще припомним, че преди седмици от листата в Плевен се оттегли и напусна партията друга знакова фигура Иван Христанов, който води битката за граничния пункт на Кулата.
Факт е, че според вътрешното проучване “еколозите” също нямат тежест – те имат едва 1,2 % електорална подкрепа. Но винаги са шумни и знаят как скандализират. Не случайно Дунчев открито заговори за задкулисие в “Промяната” и за промяна на “Промяната”. Изводът обаче е друг: че на измамниците лъжите им са до време и в крайна сметка си намират майстора.
Нека припомним как първоначално Кирил Петков и Асен Василев ловко се подслониха в служебния кабинет на президента и след това, вместо да продължат да му помагат в следващ кабинет, тихо се изнизаха, за да правят свой проект. А като успяха с него, започнаха да неглижират президента. И сбъркаха. Създадоха си в негово лице непримирим враг. Сега по същия начин се освобождават от неудобните. Първо с Христанов, сега с Дунчев. Тоест тръгват по костовия път, който го провали навремето. И това не остава незабелязано от избирателите. И в крайна сметка, ще получат заслужен отговор. Така че да се предвижда патова ситуация или, още по-зле, да се предвижда изборна победа, заради механичното сливане на две коалиции, е малко като в онази приказка – рибата още в морето, а те слагат тигана.
Вижда се отсега, че ако се тръгне по стария път със злостни нападки като тази за чорапогащниците на учителките, бумерангът ще се върне светкавично. А лелеяното мнозинство за самостоятелно съставяне на правителство, ще предизвиква само смях. Шансът за работа за общото благо е не в затръшването на вратите, а в бързото приемане на антикорупционните закони, и на другите - за приемането ни в еврозоната, които ще доведат до бързото пристигане на евросредствата по Плана за възстановяване и развитие.
Ще припомним още, че някои мрачни прогнози като тази на бившия вицепремиер от провалилото се правителство на “промяната” Асен Василев за предстояща Жан-Виденова зима и криза с горивата не се сбъдна. Но е факт че цените продължиха да растат главоломно, инфлацията да набъбва, а с последния удар със забавянето ни за влизане в еврозоната, инвестициите ще намалеят рязко. И страната ни опасно ще почне да изостава в задния двор на Евросъюза. А това означава, че в изборната кампания политиците ни рязко трябва да загърбят дъвките за вътрешна употреба “Магнитски” и “импийчмънт” и да насочат усилията си в убеждаване на избирателите , че ще направят национално отговорно правителството, което да облекчи тяхното положение, а не да робува на партийните сметки
