Новата изборна кампания още не е започнала, но отсега се вижда, че лидерите на “Да, България” и “Продължаваме промяната” ударно работят, за да се провалят. Вместо да потърсят нов път за общуване със структурите и избирателите, което да доведе до единни листи, те решиха да прикрият напрежението с раздухване на омръзналите ни мантри за “добрите и лошите”, за “хартиената коалиция” за “президентската република” и за “Гешев”, който с посещението в САЩ ги влуди.
Обстойното фиксиране на Христо Иванов каква по-точно е съпричастността на първия ни магистрат в “Молитвената закуска”, с кои конгресмени и дошли за събитието политици се е срещал, обаче не е само елементарна димна завеса за отклоняване на вниманието.
На пръв поглед обстоятелственият коментар на Христо Иванов цели да омаловажи посещението. В него прозират интрижки за “двете молитвени закуски” и дали наистина е бил поканен, забелязва се “ровичкане” в Мрежата да разучи кои са “Братството” и дори изказва шеговито предположение “да не се окаже, че г-н Гешев само се е молил, пък не е закусвал, защото ще е лошо, нали”. И самохвално отбелязва, че бил на стаж във Вашингтон и поради тази причина му са ясни “хлъзгавите” нрави на демократите и републиканците, като по най-бързия начин търси и намира “тъмни” страни в онези от тях, с които главният прокурор разговаря.
Този нездрав интерес от обичащия задкулисните съглашателства Иванов ни е добре познат от други негови изяви, като например онази записана, заради забравени да бъдат изключени камери в Народното събрание, в която дава заявка за участие в “бухалката” КПКОНПИ или пък пуснатото на друга сбирка знаменателно сравнение с “черния лебед”. Но обикновено тези издънки стават публични по “втория начин”, а сега Иванов го прави публично.
Затова естествено е да се запитаме защо?
Отговорът е “гузен, негонен бяга” - той трябва да разбере на какво ниво са срещите на главния прокурор и дали от тях няма да произтече, нещо заплашително най-вече в личен план. Защото доверието на новия Голям брат е силно разколебано към уж верните им. Най-вече заради НеПеО заблуждаващите доноси, като онзи за “задграничните паспорти”, които всекидневно се пукат. И за които някои дипломати бяха принудени да се оправдават пред по-висшестоящите. Издънката на ПП с “Джемкорп”, постави динена кора на американските ни партньори, неприемлив беше и отказът на тандема “Петков-Василев” да партнират за съставяне на правителство с пронатовските и проевропейски сили. Скандалите с “НЕКСО” също “дишат” във врата и на двете партии.
Обединението между ПП и ДБ води и още проблем - ако досега можеха да маневрират с оправданията за една или друга афера като си прехвърлят топката един на друг, сега вече ще са като скачени съдове и всяка издънка на едната партия ще се приписва и на другата.
Вярно е, че все още няма съдебна активност по обвиненията за афери на кабинета “Петков”, факт е, че повечето заподозрение ще имат имунитет, но главният прокурор докато е на поста си, винаги ще е заплаха за случайно попадналите в политиката, но не случайно облажили се от нея.
Няма да коментираме нито анимационните им разсъждения за “добрите и лошите”, нито спукания от Централната избирателна коалиция балон какви нощни драми ще настанат, ако гласуването е и на хартия. Но ще обърнем внимание на отшумяващата дъвка за опасност от “президентска република” и “път към Евразия”, с която “умнокрасивите” ни плашеха. Едва ли има някой, който да не е наясно, че не президентът, а тяхната упоритост да разрушават конституционния ред са причина да няма редовен кабинет. Скриването на тази дъвка е и за друго – служебният кабинет, без да се бие в гърдите, разби прокобите на Асен Василев от есента, че връщането към Русия вещае Жанвиденова зима. Нагледно се вижда поевтиняването на горивата и къде отиват парите от платените 90 милиона данък от “Лукойл”. Освен това всекидневно избухват скритите мини от техния кабинет, а аферите им предизвикват такава обществена непоносимост, че съдебните власти повече не могат да се правят, че не ги забелязват. А какво да кажем за сегашното биене в гърдите на експремиера Кирил Петков колко са помогнали на Украйна с оръжейните афери, достойни за разследване на комисионните от тях. Няма как и това да не се върне като бумеранг върху тях.
Затова не е трудно да се прогнозира и изборния резултат. Водещите партии едва ли могат да се надяват на добро представяне, ако в кампаниите им преобладава негативизъм и омраза към съперниците, нито ще приласкаят своите, с декларации с кого няма да се коалират. Вместо да ни зарадват, че ще влязат в диалог, за да търсят решения за добруването ни. Този театър, гарниран с нагли лъжи, ни втръсна през последните две години на безвремие. А като се има предвид, че всички, които дейно участваха в скандалите, отново ще са на първите места в листите, очакванията са, че към урните ще се отправят само твърдите ядра, което може да доведе до по-голямо фрагментиране на парламента – т.е.да влязат сдружения, заявили се като алтернативни на водещите. Това ще доведе до по-слаб резултат и до провал на партиите, проявили се като псевдорадетели на промяната, до загуба на идентичност и разпад. Сигурни сме, че след толкова лъжи, избирателите ще оценят подобаващо тяхното станало банално празнословие, което в крайна сметка бърка в джобовете не само на лековерно повярвалите, но и на всички нас.
