Става нетърпимо!
След като месеци медиите нищят безчинствата на плачещото за въдворяване лице Морфов, от дни Мрежата гръмна заради простотиите на друга “синя каска” - Евгений Дайнов. Самозабравилият се “бард на демокрацията” по време на лекциите си в Нов български университет моделирал в “умнокрасивост”, според разбиранията си, студентите с реторика като: “Вие, колега, нормален човек, който вярва в демокрацията ли сте или сте Ганьо?”и “Има ли тука хора дето да гласуват за мафията?”
А ако някой се опита да му противоречи, наглеел: “На критика към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните така направихме, когато напуснахме СУ”, цитиран от неговата студентка и журналистка в БНТ Флора Иванова.
Ще кажем направо – срамно е НБУ, да търпи прояви, опетняващи високо хуманните цели на създателите му. Не е нужно да припомняме, че университетското ръководство е, което от десетилетия спонсорира благородното дело на оперната прима Райна Кабаиванска да обучава и промотира по световните сцени талантливи млади певци. Точно заради тази уникална за най-новата ни история дейност, се надяваме и това самозабравило се “номенклатурно” чедо да не бъде допускано повече в университета.
Това, разбира се, не е всичко.
Нито Морфов, нито Дайнов щяха така да се държат, ако не се бяха превърнали в заложници на комунистическото си минало, което с днешните си гузни съвести се опитват да преперат. Но залпът на “Аврора” не е спрял да кънти в главите им нито за миг през годините на прехода. И това се вижда в сегашните им изстъпления.
Важно е, обаче да се отбележи, че те, преди да придобият тази посткомунистическа комисарска наглост, са имали предшественици и учители като и днес подвизаващия се Иван Костов, загробил “синята идея” лидер на СДС и провалил се безславно премиер. Той също разчита на късата памет. Днес той говори за пирамиди, които са окупирали властта у нас, но не сме забравили как в зората на демокрацията бившият преподавател по марксистка политикономия се осукваше червения Андрей Луканов и искаше синият Желю Желев да му плаща за икономически съвети. И как благодарение на тях двамата тръгна “летящия” му старт като финансов министър в компромисното правителство на “Димитър Попов.
В най-лютото време на омраза беше създадено правителство на съгласието, а сега Костов не само, че не си мръдна пръста да помогне за създаването на правителство от пронатовските сили, но и отново се опитва да руши. Няма да припомняме и как прилъга Филип Димитров да поиска вот на доверие, как по-късно грабна лидерския пост и създаде гвардия от сини преторианци, особено по време на неговото управление, чиито закъснели рожби са Морфов и Дайнов.
Още преди повече от двадесет години избирателите, не случайно отхвърлиха управлението на бившия соц.преподавател. Но сякаш да се потвърди максимата, че “нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено”, бледите дншни негови последователи набират сили за нов римейк на онзи провал. Нищо, че веднъж вече се провалиха в последните две години на безвремие. Но сега техните опити са примесени с прояви на насилие. Ожесточението им към другояче мислещите става опасно и нетърпим. Ще припомним и на Дайнов и на Морфов, че големият Роман Полански десетилетия не може да припари в САЩ, заради преследвано от закона негова насилничество. И трябва ли обществото да чака те да извършат подобно на бившия полицай, застрелял невинен, престъпления. Затова ще заявим не само на ръководствата на Народния театър, но и на Нов български университет, че очакваме незабавното отстраняване на двете издевателстващи с демокрацията лица, но и на съдебните власти, че също трябва да се намесят, така че те да получат подобаващи за наглостта им съдебни наказания.