Общо показвания

четвъртък, 23 юни 2022 г.

НА ИЗБОРИ С НОВА ПЕСЕН, ИЛИ...

Когато някой казва: "Не е въпрос на пари, а въпрос на принципи", няма съмнение – за пари е, твърди народният опит. Първият загубен вот на недоверие от управляващи в най-новата ни история бе нагледна илюстрация как иначе умеещите да печелят пари млади бизнесмени могат да загубят дадената им от избирателите възможност да управляват държавата. Заради политическа неопитност – непознаване на натрапения посттоталитаризъм, на задкулисните механизми и най-вече заради робуването на натрапените от него мантри, целящи да отклонят търсещите промяна на този модел в битка с вятърни мелници. 

По време на управлението на Царя, особено популярни бяха “училищата за политика”. През тях преминаха почти всички млади, неопитни, но също така ентусиазирани да управляват депутати от неговата партия. И първото важно правило, което трябваше да запомнят бе, че трябва се научат да водят диалог с всички – не само с партньорите си, но и с политическите си противници. Когато през миналата година, не само протестиращите, но и всички видяха размахания юмрук и последвалите “изчегъртвания” по време на служебните правителства, стана ясно, че задкулисието насочва народното недоволство в удобната за него посока и ще станем свидетели на поредица от предизвестени провали.

Сега, когато за вече бившите управляващи предстои поправителен изпит, на тях почна да им светва, че партиите, които ги свалиха, се представляват от хиляди избиратели, които са им дали своя глас - и най-малко заради това те трябва да бъдат уважавани. Отстранените все още не си дават сметка, че отстранилите ги лидери нямаше да се задържат толкова дълго на политическата сцена, ако задкулисието не ги подкрепяше, а и те самите не лавираха и не му угаждаха. Няма да припомняме как избрани “с малко, но завинаги” бързо се сгромолясваха след инсценирани “Боянски ливади”, как премиери и президенти се срещаха с “генерали” в техните офиси, кой и как се обогати от криминалната привотизация, как морската ни рафинерия бе продадена, уж по липса на други кандидати, а и съвсем наскоро бе построена с наши пари газова тръба, която да засилва чужда зависимост в ЕС.

Няма да коментираме, че по време на прехода повечето монтирани върху крилете на народното недоволство са били бушони, които трябваше да пазят и продължат да обогатяват задкулисието. а в момента, в който решат да се еманципират и освободят от него, да изгорят. Животът обаче си тече и днес повечето от манипулаторите на прехода вече не са между живите. Но се появиха техни имитатори, които в момента водят битка за тяхното наследство. В повечето случаи – доста нескопосно. Затова действащите политици имат шанс да ни освободят от натрапения мутренски капитализъм. Но това може да стане само в диалог, а не в битка “стани за да седна”. И разбира се – в последователно и безкомпромисно отстояване на демократичните принципи.

Нека припомним и още нещо – въпреки постоталитарния модел на прехода, наши политици в решителни моменти са действали безкомпромисно – опазиха етническия мир, спряха руските самолети в косовската криза, водиха безкомпромисно битка за падането на визите, за приемането на страната ни в НАТО и ЕС. 

Лидерите на “промяната” също имаха своя шанс – но проявиха удивително малодушие и позорно съглашателство: и за оръжието за Украйна, и за Македония. Това е техният най-голям провал, за който могат да винят само себе си. Затова, ако не искат да останат в историята само с него, трябва в подготовката за неизбежните вече нови избори, да спрат битката с вятърните мелници от измислени и натрапени мантри, да не прикриват личната си изгода зад тях и започнат да служат на народа си, не само на “умнокрасивите”. Същото се отнася и за тези, които получиха бърз реванш, но имат зад гърба си тежко наследство, което не могат да променят с формулата “пременил се Илия, погледнал се - пак в тия”... Нито едните, нито другите ще се задържат дълго, ако не сменят не само начина на говорене, но и приведат начина си на действие според правилата на свободния свят.