Цял месец слушаме как назначеното служебно правителство изтърсва “брашнения чувал с мишките”. Затова и нямаше нищо изненадващо в едномесечния им отчет, който вече бе повторение на това, което знаем. Но защо ли в него нямаше нито дума за скандалната среща на бивш митничар с вече разследван президентски съветник, нищо не се спомена и за разкритията около фирмата на шефа на НАП, нито за разрастващата се афера с издаването на фалшиви сертификати за ваксинация. Нали уж не трябва да има повече “наши и ваши”.
Добре че назначените министри все пак не посегнаха на добрите практики на предишното управление за подпомагане на бизнеса и в социалната сфера за справяне с последствията от пандемията. Забелязват се и добри намерения за реформи в ключови сектори като икономиката, финансите и здравеопазването, най-вече в изсветляването на тяхната дейност. Но всичко е само в бъдеще време и непосилно за временно правителство.
По отношение на двете основни задачи – организирането и провеждането на предстоящите избори и борбата с пандемията, не може да се отчете напредък. Машините за гласуване все още не са осигурени, процентът на ваксинираните е малък, желаещите губят ентусиазъм, все още страната ни не е в зелената зона за свободно придвижване в Европейския съюз. За съставянето на единен протокол за лечение, се говори в бъдеще време.
Особено притеснителни са действията на управляващите на “ръба на закона”, с присвояването на правомощия, каквито биха могли да се дадат само от действащ парламент. Шумът за големи разкрития на далавери, не е достатъчен – има и обратен ефект, създава нездравословното впечатление в обществото, че целта е, разследвани и подсъдни олигарси, да се върнат на бял кон.
А най-опасното нещо, включително и за предстоящите президентски избори, е да продължи разделението в обществото, стигащо до ожесточение, не вещаещо нищо добро за бъдещето на страната. Повече разум и съсредоточоване в конкретните задачи на служебно упрвляващите, ще е добър изборен старт. Едва ли ще е добре за страната да има нов провал след 11 юли и невъзможност да се състави работещо правителство. Обществото очаква точно обратното – спокойствие и сигурност.
