“Покрай сухото гори и суровото”, е казал народът.
Не, “пенсионираният” проф. Тодор Кантарджиев не е от съчките, които ще изгорят, както прогнозираха в началото на пандемията тези, които омаловажаваха опасността от вируса. Нито ще остане само със забавните лакърдии, с които се опитваше да намали страха от безмилостния невидим убиец по време на брифингите на НОЩ. Недоволството и протестите в негова защита от екипа, който е ръководил в Националния център по заразни и паразитни болести, са достатъчно показателни за това, че е освободен прибързано и причините не са убедителни.
Напротив, остана впечатлението, че сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването се опитва с „пенсионирането“ му да заличи не само неговата работа в щаба, но и на останалите членове, организирали и изнесли най-трудната част от битката с пандемията. “Няма незаменими хора”, е казал сегашният министър пред онемелите колеги на професора.
Няма да коментираме възможните негативни последици. От служебното правителство декларираха, че наред с организирането и провеждането на предстоящите избори другата им основна задача ще е да продължи процесът на ваксиниране, нормализирането на учебния и работния процес, както и осъществяването на мерки за компенсиране на бизнеса. Едва ли обаче избраният подход на търсене на “без вина виновни” ще може да прикрие очертаващата се нерадостна перспектива за нов бум на пандемията наесен.
Парадоксално е, но бумерангът, който хвърлиха някои от сега назначените да управляват през пролетта на миналата година с открито пропагандираното недоверие за сериозността на сполетялата ни беда и последвали съмнения в ефективността на ваксините, сега започва да се връща. И точно те трябва да убеждават 60% от българите, които според проучванията и благодарение на тях не искат да се ваксинират. При малко над 10% реално поставени ваксини, при драстично забавения темп и нежеланието на сънародниците ни колективният имунитет се превръща в опасен мираж.
Има и още нещо, което прозира – то е, че сегашният екип на министерството с приключването на работа на служебния кабинет ще си измие ръцете по пилатовски с малкия срок на действие и ще остави на следващите управляващи да им сърбат попарата. Подобна безотговорност, както и търсенето на виновни не където трябва, не е пътят, по който трябва да се реформира нашето здравеопазване, особено от хора, които имат вина за сегашното състояние.
А и знаем добре кой мракобес пръв е употребил онзи израз за “незаменимите” и какви са били последиците. Както и че няма начин те да се осъществят в днешния свят.
