По всичко личи, че и у нас постсоциализмът си отива. И с него и времето на “спасителите” на страната приключва. Последните избори го показаха. Нищо, че новите мераклии за еднолична власт не са го разбрали. И устремили се към нея, разтуриха парламента. Все още не осъзнават, че разочароваха мнозинството избиратели, които искат друго – управляващи, които да се грижат за тях с възможностите, които предоставя демократичният избор, както и да дадат мило и драго за измъкването на страната от сполетялата света пандемия.
Колко избори трябва да минат, за да разберат сегашните политици, повечето от които са си рожби на статуквото, че “времето не е тяхно” и онази победа “с малко но завинаги” е била само в главите им. А тези, които и днес искат да “изчегъртват” и превърнаха финала на този парламент от псевдо изслушване в комисията в комичен опит за “народен съд”, очевидно не са в час. И вместо овации, предизвикаха омерзение от простотиите им.
Видяхме и как новоизлюпени спасители се крият като мишки, словоблудстват в Мрежата, и тайно се надяват тези, за които никак не им е грижа, да им подредят пъзела на безметежното еднолично управление. Всеки път по трудния начин ли трябва да се разбира, че не “здравата ръка” е тази, която очакват от тях първопроходците на българската демокрация, не случайно сложили онзи надпис за съединението, което прави силата на сградата на Народното събрание.
Е, този път евтините им номера няма да минат! Крайно време е да разберат, че избирателите ги пращат в парламента, не да разчистват лични сметки, а да поемат отговорност за тяхното бъдеще. Надяваме се тези игрички на “иди си ела си”, на наш гръб, с наши пари, да се върнат като бумеранг още на следващите избори, като недопуснат в свещената сграда тези, които разделяха и противопоставяха. А новите избраници да си вземат поука и потърсят пътища на съгласие в полза на общото благо.
