Гибелта на изкачилия 10 от 14 – те хималайски осемхилядника алпинист Атанас Скатов на спускане след неуспешна атака на К2 е трагична за този спорт у нас.
След изчезването на Боян Петков, също с 10 осемхилядника зад гърба си под Шиша Пагма през пролетта на 1918 г., ще трябва да минат години техни последователи да постигнат успехите им. Двамата ще останат известни и със непримиримостта си за опазването на природата. Описаните от тях наблюдения за топящите се планински ледници, свързани с промените на климата, допълнително ги мотивираха да помагат за съхранението и на нашата природа.
“Аз лично съм изключително щастлив, че човек с моя режим на хранене дойде на зимна експедиция, изкара 45 дни, видях за какво става въпрос, качих се на 6600 м. Така че целта е постигната малко или много", каза Скатов пред БНТ, малко преди тръгването му към върха.
Така че въпреки трагедията, няма място за униние. Важно е обаче да се знае е, че всеки от нас трябва да се отнася уважително към природата. Тя дава много за нашето съществуване, но винаги отвръща на неразумните действия. Това се отнася не толкова за спортистите, които много добре знаят какви са рисковете, а за всички останали. Всекидневни са инцидентите с надценили възможностите си туристи. Природата не е само красиви гледки и самонадеяни постъпки. А преди всичко разумно отношение.
Само по себе си последното участие в зимната експедиция на Атанас Скатов е един подвиг. Затова можем само да се поклоним пред непримиримия му дух и волята му към върховете. Неговите успехи, както и тези на Боян Петков са толкова вдъхновяващи, че скоро по склоновете на хималайските първенци ще видим техните родни последователи, които ще продължат славния им път.
