Общо показвания

вторник, 10 ноември 2020 г.

Нека гимназистите си останат вкъщи

Според нова заповед, която здравният министър оповести, че подготвя, “всички училища, в които има заболяемост над 20%, учениците ще минат в електронна среда на обучение независимо дали са 1-ви, 5 –и или 12-и клас.” Това означава, че гимназистите се връщат в училища, в които няма такъв процент заболяемост. Заповедта на просветния министър за онлайн обучение изтича на 11 ноември. Оставена е възможността областните щабове или по усмотрение на директорите да продължат онлайн обучението.

Доколко разумно обаче е това връщане? Здравният ни министър правилно отбелязва, че обнадеждаващо расте броят на излекуваните. Но това единствено вдъхва оптимизъм на фона на изнемогващата здравна система и нарастващия брой заразени и нуждаещи се от лечение. Връщането на гимназистите в училище си е все едно да вкараш вълкът в кошарата. Нищо че моловете са затворени, а дискотеките имат вечерен час. Гимназистите ще се превърнат в добри приемчици и разпространители на вируса. Заплахата може да не е за тях, но със сигурност ще пострадат учителите, (както вече се случва), а и техните възрастни близки.

Факт е, че няма нищо по-хубаво от живия контакт в класната стая. Но ако това е основния мотив за връщането им в училище, то през пролетта се видя, че онлайн обучението, макар и приложено за първи път, бе много успешно. Нека кажем направо – връщането на гимназистите с нищо няма да допринесе за опазването на тяхното здраве, нито на тези, с които те общуват. Ако някой тайно си мисли, че с това ще се помогне за създаването на стадния имунитет, това не само е несериозно, но си е зловредна “мангъровщина”. 

Други са мерките, които се предприемат в европейските страни. Една от тях вече се прилага в Словакия, а от нея ще вземат пример и във Великобритания. Масовото тестване е, това, което може да реши кой да продължи да учи, да се труди или да си остане вкъщи. 

Има и други възможности. Най-лесната е да продължи онлайн обучението. Вместо да се дърпа дяволът за опашката и да се прехвърля топката от централно на местно ниво. Защото отговорността може да се размие, но последствията ще са за всички.