Има нещо драматично, което се случва в битката короновирусната пандемия у нас! Всеки ден виждаме, че въпреки милиардите, които се наляха в здравната ни система през последните години, тя се оказа неефективна и пред колапс. И че глътката въздух през лятото, не е била използвана, за да се изработи работеща кризисна стратегия. Има паника след заразените и болни, а бездушни “калинки” и вирусоневерници компромитират усилията на изнемогващите медици.
Не е допустимо всеки сам да се оправя, а в болниците да се стигне дотам, че лекарите да решават кой да живее
Но има светлина в тунела. Вижда се, че има неоползотворени възможности – линейки идват от полицията, откриват се допълнителни легла, хотелиерите ще настаняват карантинирани, въвеждат се програми, с които ще се знае къде има свободни легла. Електронни ще са и направленията за тестване, които ще дават джипитата. Излекували се, пътуват стотици километри, за да дарят плазма. А и лекарите не се предават. Шеф на болница влиза в “Ковид отделението”, за да помага заедно с доброволците студенти на болните. 81 годишна инфекционистка вдъхновява колегите си в болницата Дупница...
Това, че всичко се върши на пожар и “след дъжд качулка”, обаче е притеснително. Не може да се очаква от “партийните назначения”, нито само с разпореждания отгоре, справяне с това бедствие. Има нужда не от заплахи, нито от саможертви, (каквато обещава министърът на здравеопазването с намерението си той самият да влезе в “Ковид отделението”), а от прагматични решения, строг контрол и от бърза реакция на прокуратурата към всички, които се опитват да омаловажат пандемичната заплаха и поставят под съмнение усилията на техните колеги медици. Не, те не са напразни, а са за пример. И всеки трябва да си понесе отговорността.
