Не министър Нено Димов, а хората в Перник са за ожалване. В 21 век да бъдат докарани гражданите на един европейски град до скотски сбивания кой да докопа жизненоважните бутилки с минерална вода, изпратени като помощ, е унизителна и недопустима гледка. Вместо там поне ред да въведат, ни занимават в какви удобства в ареста бил прекарал министърът, килията му била самостоятелна, имало маса, столове, сутринта получил кроасан за закуска. И откъде накъде прокурорите го качили на техен бус, за да го отведат, той можело и сам да отиде за разпита. Стигна се дотам, че негов колега министър, възкликна, че това било “политическо убийство”...
По-кротко, моля! Пред закона всички сме равни! Чест му прави на новия главен прокурор, че с един удар прати в историята “червено-синята мъгла” и договорката им да не си търсят сметка за прегрешенията, защото “палачинката се обръща”. Точно, заради тази безнаказаност, преходът бе наречен криминален.
Други са тези, които имат нужда от добро отношение. И от кроасани, разбира се. Това в никакъв случай не са тези, които се изгавриха с перничани. Няма да припомняме, колко дни, след избухването на скандала, министърът реши от кумова срама да посети града. И как чиновнически търсеше оправдания, вместо да прояви малко емпатия към страдащите.
Накрая нека кажем, че случващото с този министър е предупреждение към всички, които искат да работят в полза роду. И че всеки, нагазил закона, ще получи възмездие, независимо от властта, която по милост на избирателите е получил. Видя се, че търпението ни е изчерпано.
