Очаквано, управляващите
биха отбой за предизвикалия обществено
недоволство Изборен кодекс, приет
прибързано от депутатите миналата
седмица. Причините да се стигне до това
отстъпление, преди още президентът да
е наложил вето, са няколко: едната е, че
ще бъде бойкотирана работата на парламента
и е възможно да се стигне до предсрочни
избори, както решиха на свой форум от
БСП. Друга причина е недоволството на
коалиционните партньори.
Има и една трета, много
по-съществена – тя е желанието на всяко
мнозинство през годините на прехода да
си осигури изборно предимство чрез
изгодни правила. Или да попречи на
опозицията да получи такова предимство.
И в двата случая това става на ръба на
закона, а понякога се е стигало до
произнасяне на конституционните съдии.
Нерядко е имало и обратен ефект, както
се случи с мажоритарния избор през
2009 г, когато БСП загуби точно както е
казал народът:”хитрата сврака с двата
крака”.
Решението не е сложно.
И то не е във “връщане на старите
правила”, а в търсене на законови
решения, взети с консенсус. Не да се
лишават два милиона българи в чужбина
от глас, само защото някоя от партиите
щяла да се облагодетелства. Или, че не
трябва да има преференциален вот, защото
той щял да се превърне в корпоративен.
Няма нищо по-хубаво от разширяването
на възможностите за демократичен избор.
Но само при спазването на закона и
недопускане през “уж” законови вратички
да се манипулира изборния процес.
Има и поука. Тя е, че
силовите решения, когато са в ущърб на
гражданите, може да се окажат препъникамък,
в който фатално да се спънат тези, които
са го наложили.
