Общо показвания

петък, 4 май 2018 г.

Хайде стига с този популизъм


Беше ясно от самото начало, че дебатът за намаляване на депутатските привилегии е обречен. Популизмът му – очевиден. Подобна безсмислена битка се проведе преди това и за свалянето на зам.-председател на Народното събрание. Е, как обществеността да гледа с добро око на работата на народните избраници. Не евтини срещи и гръмки декларации очакват от тях майките на деца с увреждания, не го искат и децата, останали с един родител. Все болезнени въпроси, които трябва да се решат законово, а не да се превръщат в дъвки за спекулации.
Що за проектозакон беше този за възрастните хора и кому беше нужна тази фалшива загриженост, след като по същото време възрастна жена умря, понеже нямала пари да си доплати за сърдечната клапа. И защо лекарите ще трябва да шикалкавят, че така или иначе нямало да издържи операцията. Заради грешките на тези, които пишат законите. Как е възможно от няколко години да има европари за стотици линейки за бързата помощ(и тези пари да са вече пред загубване), а да ни показват по телевизията автомобили ветерани от времето на Студената война. Но да не продължаваме, списъкът с неуредиците е дълъг. И няма място за популизъм, а за решаването на конкретни социални недомислия в законите.
Кривици винаги могат да се намерят. Нека обаче двете големи партии да не се фиксират върху тях – кой какво казал, какво направил, защо го направил и откъде точно той ще го направи, щото нямало моралното право да го направи... Може тези депутати да са забравили, но те не са изпратени там, за да ни занимават със себе си, а за да ни служат и преди всичко по най-бързия начин да помогнат на нуждаещите се. Обидно е страдалците да им се молят. А те да ги вкарват в капаните на своите политически интриги. Търпението почва да се изчерпва. И ако не се хванат за “полза роду”, както е казал народът, много скоро ще получат и съвсем заслужено звучен шамар.