Очевидно Радан Кънев все още не може да слезе на
земята, след преизбирането му за лидер на ДСБ. Няма да коментираме защо
неговите съпартийци така овче(е)динодушно го оставиха на поста. Тяхно
решение е да го придружат в пързалянето към нищото.
Проблем е обаче, когато с нелепи предложения и изказвания Кънев се опитва да превърне в реалност паралелния свят, в който живее.
Не се учудваме, че пръв реагира на предложението на националистите да бъдат разположени ракети по границата с Турция. Отбелязахме също, че в желанието си да се представи за главен реформатор на съдебната система поиска антикорупционна прокуратура в прокуратурата, което съвсем логично бе отхвърлено. А в изказването му, че само двама министри са „за“ НАТО, личи неистовия стремеж, подобно на Вазовия герой Рачко Пръдлето да кърпи дрехи (в случая на Алианса), без да има нужда, камо ли покана. Само защото си е наумил.
Ще кажем направо – в момент, в който на европейските страни става все по трудно да се справят с джихадистките атаки, на Балканите се връща несигурността, а страната ни е външна граница и буфер на конфликтните места, не само е нелепо, но и опасно дрънкането на възпитаника на Иван Костов. Няма да припомняме, че като премиер неговият патрон по време на войната в бивша Югославия за малко да пусне прелитане на руски самолети през нашата територия в ущърб на НАТО и кой как гласува в парламента за това.
Губене на излишна енергия е да му се обяснява, че не може да се издига за президент кандидат, който сам се е отказал от президентството, нито пък, че не може да има по-натовци от натовците, защото едните били само приглушени натовци.
Не, не е предизборна кампания. Има клинични определения за подобен тип говорене.
Едно е сигурно – бацилът на Костовизма е нелечим. Нищо, че от времето, когато в главите на партийците можеха да ечат само залповете на Аврора, е минал четвърт век.
Проблем е обаче, когато с нелепи предложения и изказвания Кънев се опитва да превърне в реалност паралелния свят, в който живее.
Не се учудваме, че пръв реагира на предложението на националистите да бъдат разположени ракети по границата с Турция. Отбелязахме също, че в желанието си да се представи за главен реформатор на съдебната система поиска антикорупционна прокуратура в прокуратурата, което съвсем логично бе отхвърлено. А в изказването му, че само двама министри са „за“ НАТО, личи неистовия стремеж, подобно на Вазовия герой Рачко Пръдлето да кърпи дрехи (в случая на Алианса), без да има нужда, камо ли покана. Само защото си е наумил.
Ще кажем направо – в момент, в който на европейските страни става все по трудно да се справят с джихадистките атаки, на Балканите се връща несигурността, а страната ни е външна граница и буфер на конфликтните места, не само е нелепо, но и опасно дрънкането на възпитаника на Иван Костов. Няма да припомняме, че като премиер неговият патрон по време на войната в бивша Югославия за малко да пусне прелитане на руски самолети през нашата територия в ущърб на НАТО и кой как гласува в парламента за това.
Губене на излишна енергия е да му се обяснява, че не може да се издига за президент кандидат, който сам се е отказал от президентството, нито пък, че не може да има по-натовци от натовците, защото едните били само приглушени натовци.
Не, не е предизборна кампания. Има клинични определения за подобен тип говорене.
Едно е сигурно – бацилът на Костовизма е нелечим. Нищо, че от времето, когато в главите на партийците можеха да ечат само залповете на Аврора, е минал четвърт век.
