Общо показвания

вторник, 19 юли 2016 г.

Тъжна годишнина


Четири години след взрива на летището в Бургас, при който загинаха петима израелски туристи, българският шофьор на автобуса, атентаторът-самоубиец и 35 души бяха ранени, все още няма възмездие за престъпниците. Преди дни специализираният съд обвини двама чужди граждани в помагачество. Абу Ахмад, един от лидерите на Хисбула, смятан за организатор на редица терористични актове, включително и този в Бургас, почина след заболяване, близо две години преди евентуално да бъде привлечен като обвиняем.

Преди седмица българският президент, след среща с израелския си колега, декларира, че “никой няма да се успокои докато не бъдат изправени пред съда тези, които извършиха, но и тези, които мотивираха и организираха атентата”. На думи звучи добре и всъщност е точно така. Няма да има спокойствие, докато убийците са на свобода. Но каква полза от декларациите, след като няма още заловени.

Нека си припомним как веднага след атентата тогаващният еврокомисар по външните работи Катрин Аштън бодро обеща да се направят съответните изводи от това, че атаката на самоубиеца е първа на територията на Европа. И как думите и увиснаха след последвалите ужасни събития. Всеки терористичен акт убива доверието в политиците. Особено - демонстрациите на солидарност и речите след всяка касапница. Ясно е, че битката не е лесна. Но времето на политическите спекулации изтече. И дойде ред на адекватния отговор Доброто сътрудничество между институциите и най-вече на сродните служби в превантивните действия не е достатъчно.

Една от малкото добри новини около тази трагедия е, че Израел плаща обучението на Салихе - дъщерята на шофьора на автобуса. Семейството е от преобладаващото с мюсюлмани с. Юруково. Малка помощ, но с голямо значение за постигането на един мирен свят.