Заради обществен натиск, очаквано Народното
събрание отмени забраната за свободно къмпингуване. То ще може да се
осъществява извън регламентираните и категоризирани къмпинги с промени в
Закона за туризма. Въпросът е с кой обществен натиск би следвало преди
всичко да се съобразят избраниците на народа – този на щедро
финансираните отвън екологични НПО-та или на протестиращите майки на
деца с увреждания. И едните и другите са малцинство. Разликата е в това,
че протестиращите, които подкрепиха еколозите, оставиха майките сами да
се оправят. Не реагираха дори когато един, очевидно загубил морала си,
чиновник наречи майките “кухи лейки” (чест прави на социалния министър,
че незабавно изхвърли подчинения си). Факт е също, че зад майките не стоят
могъщи и национално представени организации, с които обикновено се води
диалог. Но това не означава, че трябва да бъдат пренебрегвани и
залъгвани с мизерни суми.
Всъщност става дума за 150 млн. лв. Няма да коментираме дали стигат. Проблемът е как те се разпределят и колко потъват в "други разходи" преди да стигнат до нуждаещите се. Проблем е, че общините решават как те да се разпределят, според социалния министър. Но не е извинение, че министерството не контролира как са похарчени.
Казано по-ясно същественият въпрос е за създаването на правила и тяхното спазване. Няма как едни да се забавляват за сметка на други, които ще трябва да чистят след тях. От друга страна, възползвайки се от безвремието, тихо да се строи, както се видя в Иракли. Няма безплатен обяд, както е казал народа. Винаги някой плаща за безотговорността.
Ако наистина обаче се направят правила, предимство трябва да имат не борещите се за съмнителни каузи НПО-та, а тези, които не бива да бъдат лишавани от възможността да бъдат равнопоставени с останалите, каквито са и децата с увреждания. По времето на соца те се изолираха в домове в дълбоката провинция, за да не се затъмнява блясъкът на комунистическия строй. Днес времената са други. Затова всички, които претендират, че искат да живеят в демократично общество, нека да не си служат с двоен аршин. Популизмът нека да отстъпи пред защитата на моралните ценности.
Всъщност става дума за 150 млн. лв. Няма да коментираме дали стигат. Проблемът е как те се разпределят и колко потъват в "други разходи" преди да стигнат до нуждаещите се. Проблем е, че общините решават как те да се разпределят, според социалния министър. Но не е извинение, че министерството не контролира как са похарчени.
Казано по-ясно същественият въпрос е за създаването на правила и тяхното спазване. Няма как едни да се забавляват за сметка на други, които ще трябва да чистят след тях. От друга страна, възползвайки се от безвремието, тихо да се строи, както се видя в Иракли. Няма безплатен обяд, както е казал народа. Винаги някой плаща за безотговорността.
Ако наистина обаче се направят правила, предимство трябва да имат не борещите се за съмнителни каузи НПО-та, а тези, които не бива да бъдат лишавани от възможността да бъдат равнопоставени с останалите, каквито са и децата с увреждания. По времето на соца те се изолираха в домове в дълбоката провинция, за да не се затъмнява блясъкът на комунистическия строй. Днес времената са други. Затова всички, които претендират, че искат да живеят в демократично общество, нека да не си служат с двоен аршин. Популизмът нека да отстъпи пред защитата на моралните ценности.
