Изненадите вдясно станаха всекидневие. По непредсказуемост на изявите си кандидатът за лидер на Реформаторския блок Радан Кънев е на път да достигне безспорния лидер в това отношение - Бойко Борисов. Ще кажем направо - провалилият се пазарлък за листите между реформаторте и партията на "Зелените", гарниран с разкрития за ценоразпис, едва ли ще мотивира не само техните симпатизанти, но и тези, които търсят промяна. А публичното му огласяване е само поредната брънка от нелицеприятни новини за представящите се като „морален стожер” на демокрацията нови лица.
Преди това деморализиращо за избирателите беше да научат, че парите на ДСБ и на нейния вече задкулисен лидер Костов се намират в поставената под надзор КТБ. А лъжите, в които се оплете и продължава да се оплита по този повод политическият милиционер от Драгалевци, със сигурност ще доведат до поредния отлив на гласуващи за тях. Не че не знаем за двойния аршин, практикуван от него – бой по олигарси и кукловоди на прехода, но задкулисно договаряне с тях, предимно за лично облагодетелстване.
По-интересното в случая не са подробностите от скандалите,
а реакциите на сегашния лидер Радан Кънев и останалите шефове на партии в коалицията. Кънев не само че си призна за парите в КТБ, но и по стар комунистически обичай, за да отклони вниманието от истинския виновник, уволни партийния ковчежник, който съвестно е изпълнявал нареждания отгоре. В случая с исканите от Зелените пари Кънев пак не отрича, а съвсем откровено заявява, че плащането е задължително. Сякаш няма законов ред, по който става финансирането, а, напротив - фокусира вниманието върху това, което повечето хора си мислят: че има партии, които превръщат изборната кампания в добър бизнес, а лидерите им
действат за себе си на принципа „ден година храни”
И това се случва преди още да е започнала същинската кампания, след която Кънев и компания се надяват да имат 40 депутати и да държат „златното ключе” за следващото управление. Напразни илюзии. Само ще ги попитаме защо по време на широко рекламираните срещи в провинцията пускат снимки в мрежата и в медите само на себе си на трибуната, а не на „пълната” зала. Отговорът не е сложен – защото ще се види, че освен неколцината стари седесари и журналисти няма никой друг. Е как си представят, че ще имат толкова депутати? Сигурни сме, че ако минат бариерата, което става все по-невероятно, ще се радват така, както се радваха на единия депутат в Европарламента, макар че преди това бяха сигурни, че ще имат четирима.
Изобщо няма да коментираме наглото поведение на Костов, който напоследък се изявява като бъдещ спасител на КТБ и с лека ръка сипе обвинения към държавата. Само ще му кажем, че при капитализма вината е персонална и обвиненията са персонални. Заплахи от рода на „ще ги кажа, ако те (разбирай държавата) не ми върнат милионите (за които първоначално излъгах, че не са милиони, а само пенсията на жена ми)”, издават единствено колко е бесен за това, че се е прецакал, грубо казано. И какво нахалство - настоява държавната намеса да е в промяна на вече установените банкови правила. Това
на практика означава да се вземат пари от данъкоплатците, за да се върнат милионите на група вложители.
Всъщност за да получи своето, Костов няма нищо против да бъде бръкнато в джоба на българите... Само си представете по времето на соца дали бившият преподавател по политикономия би могъл да си позволи да хвърли подобни обвинения срещу държавата. Но със сигурност би унищожил някой дребен чиновник, чеховски герой. Всъщност сегашните заплахи в бъдеще време, отправени от Костов, не са нищо друго освен
опит за шантаж и
готовност за преговори със задкулисието
Той го прави от години. И изобщо да не се изявява като кандидат за спасител на банки. Известно е, че финансовите пирамиди набраха скорост и разцъфтяха в зората на демокрацията точно по времето, когато той беше финансов министър в две правителства. И не направи нищо, за да спре надуването на балона на първата банкова криза, която ограби и унищожи спестяванията на българите. А по-късно, по време на неговото премиерстване, с номера РМД (работническо-мениджърски дружества) ги лиши и от работните им места.
От лидерите на Реформаторския блок не може да не ни впечатли мълчанието на Меглена Кунева сред натрапчивия звън на сребърници вдясно. След като преди седмица плонжира на ГЕРБ, сега тя очаква, че дивотиите на Кънев ще й осигурят възможност скоро да си върне лидерската позиция. И в подходящия момент ще може да поведе реформаторите като чисто и неопетнено лице. Няма как да се случи. Най-много да снесе някъде поредните кукувичи яйца и да отблъсне нова голяма група избиратели.
Известната от Брюксел Мадам Yes вече даде пример как ще действа, като заяви, че няма нищо общо с онази декларация на реформаторите, отхвърляща лидери на ГЕРБ като евентуални премиер и министри.
Но и това няма да донесе ползи за десницата. Напротив, прогнозите са нерадостни, защото все още не е започнала същинската кампания, а и листите не са окончателно подредени.
Другото, което вече е сигурно, е, че новите лидери на реформаторите се провалиха в очите на обществеността. Те доказаха, че са лоши копия на техните предшественици и не могат да представляват дясномислещите българи.
Последните изяви на лидери от Реформаторския блок са меко казано смущаващи. С тях Радан Кънев (ДСБ), Меглена Кунева (ДБГ) и Божидар Лукарски (СДС) сякаш водят състезание помежду си кой повече избиратели може да отблъсне. Кънев вероятно си мисли, че като подаде оставка, тя не се приеме и дори му предложат за компенсация да го направят шеф на коалицията, това ще ентусиазира десните избиратели и те ще хукнат към урните, вместо да си останат за пореден път вкъщи, както повечето от тях правят от години. Възможно е също така да си вярва, че като размаха пръст на лидерите на ГЕРБ и им каже да не очакват отново да заемат ръководните постове в бъдещото правителство, с това ще пренасочи гласовете им към себе си. Кунева пък така е плонжирала в краката на герберите, че сигурно вече си представя как снася червени яйца в гнездото им. Лукарски уж се кандидатира за лидер на реформаторите, но публично смята Радан за по-добрия кандидат...Неадекватността му бележи връх със заповедния тон, с който иска от вътрешния министър отстраняването на цял списък с полицейски шефове. Първо, синият лидер въобще не е специалист по проблемите на сигурността (какъвто безспорно е министърът), че да казва как тази система може да се подобри, и второ, вероятно си мисли, че вдясно са забравили как Йордан Бакалов (който е член на СДС) беше низвергнат от сините редици от сегашната върхушка на "Раковски" 134 и обречен на забрава.
Ще кажем направо – подобна неадекватност вдясно
може да прави инициаторите си самодостатъчни, но тя не е
здравословна за автентичната десница
Можем да стигнем и по-далеч в разсъжденията си за психичното състояние на тези лидери. Но ще оставим това на специалисти като д-р Николай Михайлов, които никога не подминават такива интересни клинични случаи.
Само ще споменем фактите. А те са нелицеприятни. Кънев може да твърди колкото си иска, че ще имат най-малко 40 депутати, но резултатите от евроизборите, които досега не са променени от новите социологични проучвания, показват, че вдясно са един файтон хора и нямат шанс да минат бариерата. Разбира се, това не би попречило инициирането на разговори за участие в бъдещото управление на страната. Но може да стане единствено и безусловно само след изборите.
И то при желание от страна на тези, които ще могат да съставят правителство. А това, дали победителите ще имат тази възможност, е съвсем отделна тема.
Затова подобни изяви ни се струват
налудничави и издават единствено болни амбиции
Проблемът им има и друго измерение. С действията си тримата правят всичко възможно да създадат впечатлението в широката общественост, че старата десница се ръководи от банда клоуни, които искат да я превърнат в посмешище. Избирателят днес не е онзи, който в зората на демокрацията гласуваше за синята идея и нямаше значение кой я представлява. Борците за демокрация се оказаха обикновени крадци, ловко забогатели на техен гръб. И което е по-лошо –
вършили са всичко под диктовката на кукловодите на
криминалния преход
Няма да припомняме отново кой и как се възползва от масовата приватизация по време на дясното управление в края на миналия и началото на днешния век. Или пък защо бяха подписани дългосрочни договори за скъпия ток с две американски централи, който ние им плащаме от години. Няма да броим и парите на Иван Костов в затворената КТБ, които се свеждаха само до пенсията на жена му, но впоследствие набъбнаха над милион. Изобщо няма да обясняваме отново как бяха затворени преждевременно два ядрени блока с помощта на печално известната Мадам Yes, която подозрително дълго време днес оставят
да снася червени яйца в кошницата на традиционната десница
Смущаващо е и когато Кънев непрекъснато се бие в гърдите и заявява, че е готов да поведе битка за лидерството вдясно. Подобно намерение има нещо общо с вождизма на Костов, но няма нищо общо с демокрацията. Но и това не бива да ни учудва – кой здравомислещ би тръгнал да напуска сините редици, само защото Командира е поискал това. Дори смело можем да кажем, че би трябвало да е абсурдно да се случи в наши дни. Особено след разкритията за двойната игра в полза на задкулисието на пенсионирания политически милиционер от Драгалевци.
За съжаление жалките сцени вдясно не ни окуражават. Поведението им на орел, рак и щука изглежда предварително калкулирано от манипулаторите на прехода. На кукловодите не им трябва консолидирана десница, нито пък партия, която да има пълно мнозинство, с което да застраши тяхното статукво.
Нека накрая цитираме „фундаменталния” откъс от реформаторската декларация: „За постигане на политическите си цели ние ще се стремим при съставянето на правителство, в което позициите на министър-председател, финансов и вътрешен министър да се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото”.
И ще завършим с непринудения коментар на един блогър по този повод:
„Ако утре си дам гласа за РБ и не получа упоменатото в декларацията, кого да съдя за измама?”
Уж всичко се подреди вдясно след скандално подадената оставка на лидера на ДСБ Радан Кънев и после оттеглена заради примамливото предложение да оглави Реформаторския блок. За броeни дни обаче се оказа, че това е поредният син балон. Той се спука в мига, в който Меглена Кунева, досегашно лице на коалицията, (но по-известна като „червената кукувица” сред десните избиратели и като Мадам Yes от брюкселския й период), реши да вземе отношение по случващото се напоследък там. Оказа се, че зад демонстрираното през миналата седмица привидно единство сред ръководния елит на реформаторите ври и кипи. Първо партийният заместник на Кунева в движение „България на гражданите” (ДБГ) съобщи, че хора от Гражданския съвет се самопредлагат за кандидат-депутати. След него шефката му размаха пръст, че има споразумение, което тя се надява да запази баланса между партиите и Гражданския съвет, „защото една част от Гражданския съвет наистина вече много ясно казаха, че искат да участват в листи, и то на много избираеми места. „Госпожата също така почти в прав текст определи Кънев като непредвидим политик. Но това също не е новина, като се има предвид, че той първо скочи срещу позицията на реформаторите, изказана при президента, че трябва да се подкрепи бюджетът. След това си подаде оставката, после пък предизвика конгрес, на който да стане председател на същата коалиция, на която малко преди това отказа да е говорител. И действията му през цялото време бяха явно или тайно подкрепяни от лица на Гражданския съвет.
По-същественото в случая е, че Кънев демонстрира
доминираща позиция на ДСБ над останалите партии. Това например може да не се забелязва от сегашния елит в СДС, който със сигурност се е спазарил за водещите места в листите с лидера на ДСБ, но със сигурност дразни редовите седесари. Те няма да допуснат подобно високомерно отношение. Започналите реални, а не мними оставки (Ивайло Панев – шеф на СДС-София, Марио Топчийски – шеф на предизборния щаб на сините), подсказват, че сегашното синьо ръководство няма здрава почва и може лесно да бъде отстранено. Кунева дава отпор и на намерението Реформаторският блок да се превърне в единен политически субект преди изборите. Същевременно тя плонжира в краката на ГЕРБ и заявява, че е готова на всичко, за да има следизборна коалиция с тях. Истината е, че и
двете заявки на Мадам Yes са лицемерни, защото целят единствено личното й оцеляване.
В първия случай да запази лидерството си в коалицията, а във втория – да получи бъдещи индулгенции от евентуалните нови управляващи. Факт е, че Иван Костов би бил щастлив, ако може да прехвърли „кукувицата” в гнездото на ГЕРБ. Там обаче още при предишното си управление показаха, че не се връзват нито от данайски поднесените им цветя и бонбони, нито пък ги впечатляват лицевите опори.
Между другото, Костов получи нов удар през седмицата, след като се разкри, че в КТБ не е само пенсията на жена му, а освен нея има над милион депозит плюс получени от близките му необосновано завишени хонорари. Денис Тюркмен, зет на убития през 2003 г. Фатик, съобщи, че друг също вече покойник – Косьо Самоковеца, вместо да се „отчита” на „работодателите” си, започнал по времето на синьото управление да праща парите другаде. Според Тюркмен ставало дума за 1000 долара умножено по 50. „Това беше печалбата за седмица, която сигурно е отивала при Костов. Нямаше никаква пропаганда. Не винаги отчитахме данъците до стотинка, но тогава масово не се плащаше”, казва още той.
По този повод не може да подминем и оперетъчната задявка
с Костов на провалилата се вече на доста избори Кунева. В желанието си да спечели точки лично пред лидера на ГЕРБ тя гръмко обявява за безсмислено да се поставя условие на ГЕРБ кой да бъде премиер в собственото му правителство. „Това ми напомня на изказванията на г-н Иван Костов в предния парламент, че ГЕРБ е нещо хубаво, но без Бойко Борисов. Всяка партия има правото да си избира своя лидер”, откровено плонжира в Командирски стил госпожата.
Очевидно е, че тя подозира бившия лидер на ДСБ, че дърпа конците на Кънев. И че всъщност Костов иска да я пререди и седне вместо нея на масата на победителите, така както го направи на евроизборите. Ако има нещо, което впечатлява от цялата пушилка с традиционните червени нюанси вдясно, е бягството от реалността и неистовото желание за връщане във властта. То минава дори в известна самоирония, макар и с фалшив популистки блясък. Тя е нещо като черешка в тортата на
поредната изява на изпадащата във все по-голяма изолация
бивша еврокомисарка. Според нея хората у нас живеят в перманентно шоу без публика, защото са се оттеглили. Нейният извод е следният: „Всички ние гледаме комедията, но участваме в трагедията.”
Писателят Олдъс Хъксли може и да е бил прав, когато е написал това, но цитирането му от Кунева е префърцунено и няма нищо общо с нашата посткомунистическа народопсихология. В случая далеч по-поучително би изглеждал хуморът в следната перифраза: „Многото сватби вдясно не са нищо друго освен трагическа развръзка на комедията”. Добрата новина е, че тази комерсиална коалиция, подобно на синята, скоро ще приключи. Лошата е, че печалбата няма да е за десницата, а за кукловодите на криминалния преход.
Решението на реформаторите да имат общ лидер и да се премине към учредяването на единен политически субект изненада неприятно старите седесари и сектантите, фенове на Иван Костов, от ДСБ. И едните, и другите никога няма да приемат закриването на двете формации в името на нещо ново. Това вероятно ще коства и постовете на Божидар Лукарски (СДС) и Радан Кънев (ДСБ) , както и персоналното им зачеркване от листите от избирателите чрез преференциалния вот. Напълно е възможно по този повод реформаторите за пореден път да не се класират в парламента.
Ако се поставим обаче на мястото на реформаторските лидери, ще видим, че те имат интерес да изперат нерадостното минало (особено катастрофалните резултати напоследък) и да се опитат да възкръснат като птицата феникс. По всичко личи, че те са направили калкулации на механичния сбор от гласовете, които всяка партия от коалицията би донесла, провели са нови социологични проучвания за рейтинга им напоследък и са решили, че влизането им в новия парламент е в кърпа вързано – най-малкото лидерите им влизат, като се има предвид как се бяха подредили на първи позиции за евровота. И това за тях е напълно достатъчно. Вярно, няма да държат „златното ключе”, както навремето се надяваше Мартин Димитров, но с послушание все нещо ще изкрънкат от политическата баница. Също така вероятно част от лидерите си мислят, че
така ще загърбят носещите лош имидж
Меглена Кунева и Иван Костов. Ще могат най-после да се откъснат от влиянието им и ще се утвърдят като нови лица, а не като техни протежета.
Напразни илюзии. Нека си живеят с хипотезите. Фактите говорят друго. Ако се вземе резултатът от евроизборите, реформаторите нямат шанс да се класират в новия парламент. Разнопосочните им позиции напоследък по отношение на бъдещото сътрудничество с ГЕРБ, играта на „иди си, ела си” на лидера на ДСБ Кънев, неясната им позиция към служебния кабинет и отказа на диалог с други партии вдясно със сигурност ще се отразят негативно.
По отношение на единния политически субект ще кажем направо – отдавна Костов иска да закрие провалилата се формация ДСБ и да яхне задкулисно нещо ново. Кунева също не е вчерашна. Набелязана като „червена кукувица”, по-известна в Брюксел като Мадам Yes и претърпяла крах чрез преференциалния вот на евроизборите, тя също няма да има нищо против да се скрие на сянка и кротко да изчака да мине между капките и влезе в следващия парламент под чадъра на нова дясна формация.
Проблемът е, че
десният избирател вече не се лъже лесно
По отношение на двойния аршин в „автентична десница” си има традиции. Едно говорят, друго им е в главите, а в крайна сметка вършат трето. В повечето случаи то няма нищо общо с обществения интерес. Затова те изгубиха избирателите си. И
със сигурност ще продължат да ги губят, ако продължат да шикалкавят, за да прикрият користните си цели. Евтиният популизъм няма да доведе до дивиденти – нито с нови „лицеви опори”, нито с носене на цветя и бонбони. Прав е бившият здравен министър от кабинета „Костов” Илко
Семерджиев, като
определя новите лидери не като реформатори, а като консуматори
Всъщност трябва да се запомни какво твърди Кънев – че ще имат 500 000 гласа, което значи „поне 40 народни представители”. Като отчетем неговата емоционалност – триумфа му като единствен кандидат за общ лидер, предхождан преди това от кризата с мнимата му оставка, може да приемем, че реалният според него резултат би бил 20 депутати.
Но и това не е постижимо, защото разрухата сред реформаторите е в ход. И от еуфорията на лидерите им, както и от „тънките” задкулисни сметки няма полза. За съжаление лутането между вятърните мелници на Дон Кихот и наследения от попечителите им популизъм ще ги превърне в лесни за отстрелване мишени от страна на големите партии в предстоящата предизборна кампания. А и нищо чудно да се превърнат в техни донори за гласове.
Друго подхранващо недоверието ни в реформаторите е нежеланието им да се поучат от направените грешки през последните години – особено откакто са заедно. Някои от лидерите им може би си мислят, че е забравено как се прецакваха един друг – и по отношение на финансите, и по отношение на листите.
Има един еврейски виц, от който десните биха могли да се поучат:
Нов учител забелязва, че всички дразнят малкия Моше и го наричат глупак. В междучасието ги пита защо правят така.
- Защото е глупак, господине, ако му предложим 2 лева или 5 лева, винаги избира 2-та лева, ето вижте.
Предлагат на детето 2 и 5 и то избира 2.
- Миличък, наистина ли не знаеш, че 5 лева са повече от 2?
- Разбира се, че знам, господине.
- Защо тогава винаги вземаш двата лева?
- Защото ако избера 5-те лева, те ще престанат да ми дават пари.
Радан Кънев и компания откровено искат максимума. Но няма кой да им го даде дори един път.
