Поредните издънки на провалилата и разпаднала партийката си Движение „България на гражданите” Меглена Кунева (бивша Пръмова), изправиха на нокти събралите се през уикенда в столичния хотел “Принсес” координатори на така наречения Реформаторски блок. От много време госпожата, която по време на своето еврокомисарство бе по-известна като Мадам Yes, се опитва да обсеби лидерската позиция в блока. Първо, госпожата успя да принуди три формации (ДБГ, ДСБ и СДС) да разпространят декларация, в която твърдят, че думите на заместник-председателя на ЕНП Яцек Сариуж-Волски, че „европейската десница не желае повече да конктактува с Меглена Кунева и нейните съпартийци от партията ДБГ”, са интерпретирани некоректно. В информацията се твърдеше още, че Кунева била в Брюксел, където се опитвала да сондира мнение дали ДБГ може да бъде приета за член на ЕНП. По думите на Волски на Кунева е била отказана такава среща.„Решението на ЕНП беше такава среща да не се състои. ЕНП говори в един глас. Основната ни партия в България е ГЕРБ. Не разговаряме с други партии, отказваме да се срещаме с тях. С партиите в една страна, които застават срещу партии от ЕНП, се сбогуваме", казал Волски и допълнил,че приемането в ЕНП е дълъг процес. "
Няма да коментираме кой крив, кой прав в момента.
Факт е, че бившата Пръмова е била по това време в Брюксел и няма данни каква е била причината на нейното посещение там. Другият гаф, който Кунева сътвори, е, че се опита да си присвои ролята на създател едва ли не на СДС в поздравление по случай годишнината от учредяването на съюза. “Това е празникът, който преди много години ни даде възможност да "вдигнем очи" и да си мислим, че всичко е възможно и ще успеем. Това, че се събрахме след толкова години, не е случайно. Поздравления за всички, които го изрекоха на глас или си го помислиха! И двете вършат работа", подчерта Кунева и продължи: "Можем да променим системата заедно, а това би станало човек по човек, защото така се трупа критична маса, която ще се справи с тази система, която сме се заели да отхвърляме вече трето десетилетие".
Изявлението на Кунева е "впечатляващо".
Фактите говорят друго за това къде е била госпожата по онова време. Креатурата на ДС “Комитет за правата на човека”,чийто юрист и активен неин представител е била Кунева, е сред организаторите на “Срещата на опазването на околната среда на СССЕ”, състояла се в София между 16 октомври и 3 ноември 1989. Можем да цитираме инструкции на ЦИОУ (Централно информационно-организационно управление или Седмо управление на ДС) от онова време, които детайлно разкриват контролирания от тях сценарий, по който трябва да се проведе “Екофорумът”. Така че опитът на Кунева да се подреди между създателите на СДС е напразен.
Единствената нейна връзка със 7 декември 1989 г. (когато е създаден СДС) е пъргавото й преминаване от свързаната с комунистическата върхушка фамилия Пръмова към бащината Кунева.
Няма да се спираме на дивотиите, които натвори по време на преговорите за влизане в Евросъюза и после като еврокомисар, ще отминем дори подозрителното мълчание на лидера на ДСБ Радан Кънев, когато миналата седмица тя се опита да натресе на Иван Костов затварянето на 3-ти и 4 -ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, но сме сигурни, че редовите членове на СДС и ДСБ едва ли ще є простят новата антикомунистическа премяна.
Това обаче, което ще стресне най-много десните избиратели, е изявлението на Кунева от събота, че „за следизборна коалиция се говори след избори”. И предложението да изчакаме и „ще видим”. От думите є излиза, че “овцете” (избирателите) трябва да гласуват за тях, пък после “богоизбраните” ще решат... Т.е. не за промяна, а за
запазване на статуквото
на криминалния преход става дума. Точно срещу което изригнаха миналия февруари демонстрантите. Но Кунева и тези, които са решили на всяка цена, дори само чрез механичен сбор да влязат в парламента, не могат по друг начин да разсъждават. Тяхната цел е да получат своя пай, като от тях да зависи следващото парламентарно мнозинство. Това обаче са криви сметки. Не само заради дребния факт, че десните избиратели имат ясно отношение към Кунева и прилепилите се към нея люспи. Но и заради тихото надцакване, което е започнало сред реформаторите.
Според изтекла вътрешна информация Кунева настоява за пропорционално на резултатите от парламентарния вот разпределение на места в листите. СДС, “Синьо единство” и НПСД искат паритетно участие. Освен това открит остава въпросът за създаването на единна партия, което засега среща отпор. Това на практика означава, че
ПРОБНИЯТ КАМЪК ЗА РЕФОРМАТОРИТЕ
ще са евроизборите. Ако за тях не постигнат съгласие (и дори да го постигнат, но се провалят), всеки ще си тръгне по своя път. Накрая няма да пропуснем опасното изказване на Кунева за проекта “Южен поток”, че “по тръбата тече зависимост”, което директно засяга транснационалните интереси на Германия, Франция, Италия, Русия, Турция, Унгария, Австрия, Сърбия, Словения, Хърватия и Гърция, както и техните инвестиции в размер на 16 милиарда евро.
А по повод на декларацията, с която наричащите се реформатори искат да прикрият Кунева, ще припомним, че още преди време либералната фондация “Фридрих Науман” прекъсна отношенията си пребоядисалата се на дясна Кунева. Освен това тя още през септември заяви, че съвсем скоро членството на партията є в ЕНП ще бъде факт. “Предполагам, че няма да има никакви проблеми. Скоро ще е факт. Познавам се с много от ключовите хора и смятам, че си имаме доверие. Както вече казах, работим с фондация “Конрад Аденауер”, така ще се явим и на следващите избори”, заяви тогава бившата царистка. Но малко по-късно европейските либерали първи съобщиха, че евродесницата не е готова да приема бързо пребоядисващи се партии. Не случайно няма данни за срещи с десни лидери на Кунева в Брюксел.
Затова в заключение ще заявим, че ситуацията с Мадам Yes сред реформаторите е като във вица, в който мъжът се прибира вкъщи и заварва жена си в леглото си с любовник. При което прелюбодейката, с цялото си нахалство, казва на мъжа си:
„Еййй, Пешо, сега като почнат едни съмнееения!”
След като източници близки до милиардера и бивш министър-председател на Италия Силвио Берлускони съобщиха, че България, Унгария и Естония са места, от които може да се кандидатира за евродепутат и така да се спаси от съдебната сага срещу него, лидери на провалящи се и вече изпаднали извън борда на парламента партийки радостно-радостно, но
нездравословно се разцвърчаха
И се впуснаха в надпревара да се възползват от неговото име и най-вече от сребърниците, които биха получили за тази услуга.
Няма да коментираме доколко е реалистична тази възможност у нас. Но всички си спомнят, че телевизиите показаха как на една среща на премиери в Гданск Берлускони измери с педи широкия гръб на Бойко Борисов. Разтвори си ръцете и извика на всички в залата: „Ето това е премиер, не е като вас!” Между другото, случката бе разказана и от Борисов с голяма гордост. Така че е добре всеки политически хомункулус, който иска да пипне хем парички, хем
да се добере до европейската софра
да знае, че Берлускони е трудна хапка за преглъщане дори за техните инженери на криминалния преход.
От друга страна, е глупаво да се използва за политическа дъвка един бивш италиански премиер, който в момента има премеждия със съда.
Известно е, че супербогатият популист неведнъж се е измъквал и пак е ставал премиер на страната. И тогава нашите доморасли политици, които сега му се правят на важни, първи ще му се хвърлят на килимчето. Не бива да се забравя и друго, че още от римско време италианците са доайени на интригите. Не е нужно да си припомняме как ни натресоха опита за убийство на папата и трябваше да минат десетилетия, за да дойде у нас същият папа и да ни оневини. Всъщност не трябва да се връщаме толкова назад.
Неотдавна стана известно, че бивши футболисти на италианския футболен клуб „Парма”, сред които и Христо Стоичков, ще бъдат изправени пред съда. Спортистите са обвинени, че са вземали пари в рамките на фалшиви договори за реклама с компания „Пармалат”, с цел предизвикване на фиктивен фалит. Компанията е собственик на клуба.
Всъщност най-забавната част от историята е в
получаването на българското гражданство
И то не в инвестицията от 511 000 евро в българската икономиката, която трябва да направи Берлускони, а в указа на държавния глава за връчване на гражданство, поради заслуги за страната от въпросния чужденец. Спомняте ли си какво бе казала любимата гадателка на Берлускони за срещата си с Плевнелиев – че
това е човек, който слуша
Въпросът е чий глас ще послуша държавният ни глава – своя или на онзи фалирал кръг.
Това, разбира се, е в рамките на шегата. Никулден наближава, но тази риба, този кит, бихме казали дори, е още в океана, а отчаяни от мириса на бунище политици бързат да сложат тигана. По-добре да не бързат. И да си стоят в кочинката на милиционерщината и игрите с кворума.
Защото днес Берлускони може да е тук, но утре да е там. А битката за зестрата на Розина ще докара повече беди на алчните наши бледи копия на доктор Бартоло.
Със сигурност мнозина ще въздъхнат с облекчение след новината, че депутатът от ГЕРБ Георги Марков напуска парламентарната група и става независим. Заради това, че Марков определя някои свои колеги като “политкомисари”, ще бъде изключен от партията. Ще бъде посочен и с пръст като предател, но това няма да попречи и други да напуснат. Тази новина обаче не е радостна за парламентаризма, защото с неговото напускане, няма пречка партийното номандство да продължи. Но, от друга страна, е показателна за това как свършват партии, които са плод на
партийно инженерство от страна на кукловодите
на криминалния преход.
Всъщност разочарованият Марков прави най-точната, но и най-ужасна характеристика за този начин на партийно строителство: “ГЕРБ ще стане като в руската армия - отпред гърмят фашистите, а отзад, ако тръгнеш да бягаш, ще те гръмнат политкомисарите.”
Явор Куюмжиев, зам-председател на парламентарната комисия по енергетика и депутат от БСП, също бе безмилостен в оценката си: “В ГЕРБ няма нито идеология, нито нещо, което да ги свързва. Това беше престъпна група за употреба на власт. Извън властта няма как да оцелеят. Истинският тест за една партия е, ако остане в опозиция, да оживее. Вярата на Борисов: “Ей сега ще се върна на власт” ги държеше сплотени. Роенето на партията ще продължава.”
Сега си давамe сметка колко точни са били прогнозите за предстоящ разпад на ГЕРБ, направени от премиера Пламен Орешарски по време и след последния провалил се вот на недоверие към правителството и на лидера на ДПС Лютви Местан от тази събота в курорта Боровец.
Орешарски пръв насочи вниманието ни към стабилността на бившите управляващи. По време на последния вот на недоверие към неговия кабинет той заяви, че въпросът не е докога ще издържи правителството, а по-скоро –
А след отхвърлянето на вота премиерът продължи в същия дух, като предположи, че „ако вотът беше таен, гласовете в подкрепа (на правителството) щяха да бъдат повече от тези, които са получени. Местан пък почти в прав текст заяви, че политическите опоненти на ДПС и БСП в парламента можело да “прогледнат и да гласуват с управляващите партии”.
Съвсем логично бившите управляващи, които са добре запознати с милиционерските прийоми, веднага изказаха съмнение, че депутатът Марков бил притискан от службите, за да напусне групата. В техния
авторитарен стил
на партийно дирижиране
последва и предупреждението към депутатите си да се откажат от всякакви отношения с леви парламентаристи на местно ниво. Оказа се, че висшето ръководство не било доволно от добрите отношения на част от своите представители с червени колеги, при това най-вече водени от чисто финансови и икономически съображения. През последните седмици на различни партийни сбирки шефове в ГЕРБ са обяснявали, че не може едни да се борят за идеи, а други зад гърба им да въртят далавери.
Когато такива предупреждения стават публични, те само доказват, че симбиозата между далавери и зависимости е било ядрото, което е крепяло партията досега. И когато тези зависимости се поемат да бъдат дирижирани от техните опоненти, това предизвиква гняв. Удивителна е тази чистосърдечност на признанията, правени от дейците на ГЕРБ. Няма значение дали се отнася до
дърпане на ухоили бъркане в окото
както се случи с държавния ни глава. Можете ли да си представите например Негово Величество Симеон II да се присегне и да посочва на някой министър къде трябва да седне.
Не може да си представим и за никого друг от нашите премиери. А чистосърдечният плач по този повод на нашия президент направо ни просълзи. На него дори и през ум не му е минало да си представи друг премиер дали би го направил. И тук не става въпрос за индианските романи. Става дума за един почти успял опит за превръщане на политиката в поле на първосигналните реакции. Затова не се учудваме, че страхът от милиционерщината в продължение на години бе завладял не само партийните членове, но и обществото. Но липсата на властови позиции започна да си казва думата. Ако наистина в партията имаше идеали, това нямаше да се случи. Навремето така избирателите дадоха шанс на сините да управляват. Но те ги излъгаха. ГЕРБ получиха много гласове и управляваха, но забравиха социалната политика. Решиха, че по друг начин могат да си осигурят избиратели и бяха наказани. След дъжд качулка, както е казал народът, ГЕРБ почнали да анализират и причините, поради които на последните избори
БСП увеличи подкрепата си
с 200 000 гласа
Според проучването голяма част от гласувалите били избиратели, които никога не са гласували за левицата, но я били подкрепили като протестен вот срещу бившите управляващи и гаранция, че ГЕРБ няма да е отново на власт. Дори няма да коментираме тези изводи, които те трябваше да направят още преди години.
Накрая в заключение ще кажем, че от голямо значение за нормализирането на политическия живот у нас е разпадът на ГЕРБ да продължи. Не че това ще укрепи сегашното управление, то си е достатъчно сигурно, но ще бъде внесено онова спокойствие, което ще вдигне бариери пред политическия шантаж и онези игрички с кворума в пленарната зала.
Лидерката на разпадналата се партийка Движение “България на гражданите” Меглена Кунева предприе самоубийствен ход. Тя се опита да си измие ръцете, като обвини бившия десен премиер на страната Иван Костов, че не тя, а той е виновен за закриването на ядрени реактори в АЕЦ “Козлодуй”. За съжаление нито паметта на хората е толкова къса, нито документите са унищожени.
В опита си да се измъкне Кунева се позова на документ от 1998 година. От него става ясно, че още правителството на Костов е подписало за затварянето на четирите реактора, не само на двата. Това се е случило по време на преговорите за присъединяване към ЕС.
Горда от разкритието си, бившата Пръмова от времето на соца обясни и принципната си позиция за ядрената енергетика. “Аз винаги съм защитавала българската ядрена енергетика. Но това са съветски реактори”, каза тя и добави, че не бива да се рискува сигурността на хората, особено след инцидента във Фукушима.
Ще кажем направо на лъжата краката са къси
Ето как се развива ядрената сага. По доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе на 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, съгласно което България получава 24 млн. екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй”. Но приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г.
След изборите на 19 април 1997 г. синьото правителство на Иван Костов започва нови преговори с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. Костов пише до Ханс ван ден Брук, комисар по разширяването, следното: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010-2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.
С Решение 641/1.10.2002 г. следващото правителство решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Актът на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева е тази, която обжалва решението на тричленния състав.
Но и петчленният състав на ВАС е непоколебим
с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането и потвърждава решението на тричленния състав. Кунева обаче не се съобразява с решението на съда и така Мадам Yes лично подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така, вместо края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок, те се спират близо четири години по-рано.
Всъщност въпросът в случая не е каква е истината, а по-скоро кой активира Мадам Yes да предприеме този ход с пълното съзнание, че това няма да остане ненаказано. Не вярваме това да е опит да оглави реформаторите еднолично и първо да изтика в периферията ДСБ, а след това всички останали. За всички е ясно, че още преди изборите движението є е една куха фирма с лидер и един файтон ренегати около нея. Освен това ДСБ не пропускат да отвърнат на удара. Единственото обяснение е, че Кунева
иска за последно да угоди на своите фалирали патрони
после да обвини за бедите на десницата всички други, освен себе си, и да се оттегли на някое топло местенце при старите си приятели от Брюксел. И като един Андрешко да остави файтона с придворните си в блатото.
Истината е, че отдавна имаше сигнали за ролята на Пета колона на Кунева при реформаторите. Самият факт, че тя не искаше да чуе призивите на ”Единство” всички партии да се разпуснат и да създадат нов политически субект, беше първият знак. Следващият дойде от опита є да яхне протестите. След това лъснаха връзките и с фалиралия кръг. Както и готовността за колаборация с бившите управляващи от ГЕРБ. Добрата новина от този скандал между партийки, които нямат значение за политическия живот, е, че
отстраняването на Кунева ще е един шанс за десницата
а пращането є на политическото бунище ще е добър урок за всички.
Има и още новини – като например, че тези, които произвеждат такива политически продукти, освен че нямат икономически лостове, за да ги поддържат вече, предпочитат да се погрижат за собственото си оцеляване, вместо да понасят допълнителни удари за политическите си амбиции. Другата не по-малко важна новина е, че отстраняването на политици, свързани с криминалния преход, дава голям шанс на немалкото на брой нови и неопетнени лица, които се появиха през последните месеци. Проблемът при повечето от тях обаче е друг, но това е друга тема.
Не на последно място трябва да отбележим, че харакирито (обмислено или не), което си направи толерираната от всички режими госпожа, не само ще остави в блатото шайката нагаждачи, прилепили се за нея, но и тях ще превърне в политически трупове.
