Ето че вдясно пак започнаха да подскачат кой е по-велик. Колкото по-малки стават, толкова по-големановски стават амбициите им. И смешни, разбира се. Но няма как да се видят отстрани. Пък дори да се видят, те са оперирани от срам.
След като дълго и фатално се гушкаха с Командира, на сините най-после им светна, че са клюмнали под процент. И се заеха да го вдигнат с нещо, което им препоръчвахме преди - да се разграничат от сектата на теменужките. Сега вече е късно.
Но нека все пак да видим какво са намислили и едните, и другите. Ситуацията при Командира е като в следния виц: „Един министър се разхожда пред Министерския съвет със забит нож в гърба...- знаеш ли го този виц?" „Не, не го знам, но много добре започва". От години тактиката на политическия милиционер е една и съща - редуване на плонжове с популизъм, докато дойде часът за ножа.
При Мартин играта няма как да е друга, освен да си намери друг патрон. Защото с този няма да бъде пуснат на трапезата.
Е, как да им повярваме, че могат да събудят десницата. Могат ли да си кажат един на друг както някога: „Кой не скача е червен". И всички да им се вържат.
Какво политическо безсилие всъщност!
Така че сега СДС и ДСБ дори да се разделят с гръм и трясък, няма кой да ги чуе.
