Министърът без портфейл Божидар Димитров явно вече е министър пред оставка. Колкото по-бързо премиерът се освободи от него, толкова по-добре не само за дипломацията ни, но и за всички нас.
Още когато го предлагаха за поста, неговите колеги историци остро се възпротивиха. Те съвсем ясно предупредиха, че той ще ни скара с комшиите. Което сега е на път да се случи. При това не само с Турция, но и с Гърция и Македония.
Ето какво каза в прав текст Димитров тия дни: „България може да блокира членството на Турция в ЕС, ако Анкара не плати 20 млрд. долара обезщетения за имотите на тракийските българи".
И ето как той днес си посипва главата с пепел и се извинява с половин уста. Министърът неправлино изтълкувал един доклад на Евросъюза. Изречението, в което се казва, че Турция трябва да положи усилия да разреши проблема с тракийските бежанци, той бил сметнал, че е условие за приемането на нашата съседка в ЕС. С това бил направил малък дипломатически скандал. Интересно как ли в неговите очи изглежда големият?
Веднага трябва да кажем, че разликата е същата, каквато има между патриотарство и патриотизъм и която още от времето на соца някои хора не разбират. И разбиха живота на стотици хиляди наши сънародници като ги изгониха от страната и ги превърнаха в емигранти.
Още по-лошо е, когато от висотата на министерския пост Божидар Димитров пита „как да се извиня на Турция за това, че е заклала баба ми и дядо ми по бащина линия в същата тази 1913 г., когато сме били прогонени оттам?"
Сякаш не сме в XXI век, а във времената червено-кафявите режими.
Да не говорим, че заради дебелащина и простотия, гафът е още по-съществен, защото се прави опит да се превърне вече съществуващ договор - Ангорският за компенсациите на тракийските бежанци, в разменна монета. Което си е пълна дивотия.
Но трябва ли да се учудваме?
Достатъчно е да си припомним за обвързаността на министъра с бившите тайни служби. Както е известно там лабаво няма. На някои от тях от години в главите им трещят само залповете на Аврора. Няма да им обясняваме, че времената са други, не само на Запад, но и на Изток. Само ще кажем, че никак не е смешно, колкото и комично да изглеждат тези патриотарски напъни. Защото миналото ни е скъпо и свято, но бъдещето - още повече. И предпочитаме да гледаме напред.
