Излишната драма в "Арена Армеец"

Няма съмнение, че безобразието в зала “Армеец” можеше и да не се случи. Известно е, че три избора се проведоха по този Изборен кодекс – европейски избори и два парламентарни избора – и още при първите се разбра, че нещо не е наред. В ЦИК и ОИК трябва да са били слепи, за да не им светне, че 19 души, членове на ОИК няма как да се справят със 6000 дошли от секционните избирателни комисии. И че бюрокрацията допълнително се утежнява заради референдума. Няма да коментираме погазването на основни човешки права, заради това, че всички са държани под ключ.

Сега като се обърне каруцата, виновните могат да се увеличат като лавина. Всички си прехвърлят греха един на друг, а политическите спекулации са много удобни, особено от тези, които са загубили изборите. Има и други, които също носят не малка вина, но си траят – къде са сега онези “будни граждани”(членове на НПО – та), които вдигаха пушилка и наставляваха правенето на изборния кодекс!? Ослушват се и от президентството – там също можеше да предвидят какво ще се случи. А защо бе забравено и узаконеното машинно броене...

Истината е, че заради страховете от измама и най-вече заради склонността към нея се направи така, че се върнахме векове назад във времето. И то, когато ставаме свидетели на уникални снимки от Плутон, когато марсоходът “Кюриосити” всекидневно прави фундаментални за човечеството открития.

Но нека бъдем реалисти – изпращането на допълнителни приемчици, ще облекчи и вероятно ще реши въпроса. Но не временното решение или правенето на кръпка, ще реши проблема.

Необходим е нов подход и ново решение, което да прати на бунището тази поскомунистическа изборна манифактура. Нека си припомним как гласуването с чужди карти беше проблем за парламента близо две десетилетия, но днес той е забравен. Същото може да стане и с изборния процес, ако към него се подходи иновативно, а не партийно. Казано по просто, тези, които ще бъдат избрани да решат проблема, да са далеч от партийните скрупули. Те трябва да развихрят въображението си така, че резултатът да е в полза на гласуващите. Затова не бива да се жалят средства. Очевидно е, че демокрацията има не малка цена. Но тя ще се върне многократно. Никой няма да може да опорочава изборите, нито ще ги оспорва. Такъв въпрос просто повече няма да съществува.

Изборен шамар за протежето на Иван Костов

Опитът на Радан Кънев да запази статуквото на криминалния преход претърпя поредния провал. Подставените лица и разследваните за престъпления кандидат кметове бяха демонстративно пренебрегнати от избирателите. Няколко процента не достигнаха, за да бъде изхвърлен скандалния хасковски кмет още на първия тур. Във Варна друг съден тъмносин кандидат получи заслуженото, действащия кмет запази мястото си от раз. В София верният на Костов и Кънев тъмносин кандидат също се провали - листата на реформаторите за общински съветници получи два пъти повече гласове от него. В другите градове положението е още по лошо, десебарите бяха напълно пренебрегнати. Единствено разумният избор на коалиционните им партньори от СДС, успя да запази позиции на Реформаторския блок, постигнати вече на предишните парламентарни избори.

Вместо да си вземе поука от резултата, Кънев прехвърли вината от болната на здравата глава – били твърде толерантни към управляващата партия. И като латерна възпитаникът на бившият преподавател по марксистка политикономия, също като него, продължи с безсмисления рефрен за “измитането” на опозицията от политическата сцена. Няма да коментираме, че това противоречи на общия тон на толерантност, възприет от водещите политически партии, нито ще правим сравнения с поведението на модерните партии на стария континент. Ясно е, че европейският избор на костовистите е маска, зад която се крият мрачните кукловоди от бившия режим.

Има и една друга на пръв поглед забавна страна. Ще я илюстрираме със следния виц:
Щастлив от изборния резултат Радан Кънев влиза в близък до НДК бар. Барманът го пита:
“Какво да ви налея?” “Тъй като ме гледаш?”, горделиво попитал Кънев. Барманът тутакси отговорил: ”Ми като та гледам …. акъл?!

Всъщност тези, които гледат на Кънев като на смешник и продължават да го търпят, трябва да се замислят. Не е нормално той да твърди, че в София “е феноменален успехът ни - рекорден за всички избори досега”. Но от друга страна не трябва да се учудваме, след като менторът му от Драгалевци имаше зад себе си близо два милиона избиратели и направи така да ги загуби безвъзвратно.

За да не пропуснем нещо, накрая ще допълним, че в изборната нощ костовият възпитаник определи “феноменалния” успех и като “фантастичен”. Най-вероятно защото е в синхрон с фантазмите му да се кандидатира догодина за президент...

Но тъй като до тези избори има още време, това е добър повод за десните, по най-бързия начин да се освободят от него и останалите костови зомбита.

Ненужна спекулация с народната воля

Случи се това, което се очакваше. Въпросът за електронното гласуване бе върнат за решаване в парламента, показва резултатът от проведения референдум по темата паралелно с местните избори. Няма да коментираме дали това е успех или неуспех. Но той показва, че популизмът и търсенето на евтини и бързи политически изгоди в крайна сметка са в ущърб на този, който ги натрапва на обществото. От гледна точка на цивилизационният избор, няма съмнение, че един ден ще се гласува електронно. Към него се ориентира и Европейският парламент, който ще умува дали да не утвърди въвеждане на това гласуване на евроизборите през 2019 година. Същевременно в страната ни се разглежда проект за електронната идентификация, което също ще улесни процеса.

Друга добра новина е, че ще има време добре да се огледа опитът на другите европейски страни. Той показва, че само в Естония то е въведено, а в Германия, Великобритания, Холандия, Финландия, Италия и Ирландия са правени опити, но засега там си остават в сферата на експериментите.
След случая с пробивите на сайта на ЦИК и ГРАО в неделния изборен ден, въпросът за сигурността на този вид гласуване поставя неизбежната дилема дали то да се въведе тогава, когато в страната ни има достатъчно сигурни гаранции за неманипулируем по този начин вот.

Може надълго да се разсъждава и дали този тип гласуване ще повиши избирателната активност, но по-добре е да не се създава излишно напрежение и да се дава възможност за търсене под вола теле от протестърската група. Те вече определиха кампанията като вяла, в нея нямало състезание, защото опонентите се били скрили. Когато неуспехът е очевиден, на чужд гръб сто тояги са малко. Ясно е, че приватизиралите защитата на този тип гласуване, винаги ще са недоволни, когато не могат да оправдаят захлебването си пред онези фондации.

По-същественото е, че има възможност диалогът да продължи и да се стигне до разумно решение. Добре е обаче радетелите на следващите референдуми да имат предвид, че въпроси, свързани с ядрената енергетика (какъвто беше първия за АЕЦ “Белене”) и сегашният за електронното гласуване, са подвеждащи за поляризираните ни избиратели и много удобни за налагането на страната ни на чужди интереси. Колкото по-малко опити се правят да се спекулира с народната воля, толкова по-бързо страната ни ще може реално да се възползва от водещи принципи на демокрацията, каквото безспорно е и допитването до народа.

Екология на тезгяха

През последната година зачестиха инцидентите с планинари и хора търсещи препитание в планините. Стигна се до смъртен случая с берача на боровинки под вр. Белмекен. Някои оцеляха с цената на скъпо струващи усилия на спасители, доброволци, военни летци. Бяха отбелязани редица причини за драмите. Като една от основните, наред с неподготвеността и прекалената самоувереност, бе посочена занемарената и липсваща маркировка.

В същото време в планините може да се видят множество забранителни табели, с които се цели да се запази природата. Има и надписи, които показват пътя на туристите, но са поставени само в началото, а зад тях настъпва ад за тях – няма и следа от път и както в няколко случая, се стигна до опасно загубване. Друго, което прави впечатление е, че тези табели са направени по европроекти.

Нека кажем направо – похарчени са едни пари, които са потънали. Те не са изпълнили основното предназначение да бъде запазен човешкият живот, който се смята за висше творение на природата.

Само ще отбележим, че в Шотландия екологичната им организация е най-големият работодател в страната. Тези, които са имали възможност да се движат по техните екопътеки, не само са видяли, но и са почувствали какво значи грижа за човека и природата.

Учудващо е, че НПО-тата у нас, чиято основна цел би трябвало да е нашите планини да бъдат превърнати гордост за страната ни и обекти за световен туризъм, правят всичко възможно за да попречат на това. Било чрез организирането на публични акции, или, както става напоследък, по-прикрито, чрез заемането на позиции в обществени органи, които решават как ще се реши един или друг екологичен проблем. (А също така решават и как ще се разпределят европарите за това). В същото време техните лидери мълчат и не вземат отношение за инцидентите с планинари, което ги превръща в потенциалния съучастници в разразилите се трагедии. На трето място, на тях изобщо не им пука, че за спасяването на загубилите се, се харчат пари на данъкоплатците, при това много пари.

Крайно време е самообявилите се за еколози да се поразходят поне из трите национални парка – “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”, за да се убедят, че това безхаберие не бива да продължава. И вместо да размахват пръст, да направят така, че родните планини да бъдат привлекателни и най-вече достъпни, включително и за хора с увреждания.

Силно се съмняваме обаче, че това скоро може да се случи. Причината е в комерсиализирането на екологичната дейност и използването и за рекет. В тази връзка, не бихме се учудили, ако прокуратурата се самосезира и предприеме съответните разследващи действия. Крайно време е претендиращите, че са еколози да разберат, че тяхната задача е преди всичко да участват в изграждането на един нов свят, в който грижата за човека трябва да е в центъра на вниманието им. Ако това не направят, със сигурност ще трябва да понесат и съответната отговорност.

Остап Бендер и родната клоака

За наследниците на Остап Бендер у нас няма граници. За тях няма нищо свято, никой не е пожален. Дали ще бъде ограбен някой беден пенсионер или срещу дребна сума на името на мошеника ще бъде записана крупна фирма, която след време ще потъне, няма значение. Важното е, че бендеровците са готови винаги за поредната афера. Те са там, където другите си мислят, че не си заслужава - печалба не се вижда, а измамата изглежда мизерна и заради това рискована. Човешките нужди и страхове са техният неизчерпаем извор на вдъхновение. Всъщност те са навсякъде. Направо гъмжи от тях, след като само за няколко дни лъснаха измами с фантомни таксиметрови шофьори под чадъра на известни фирми, хитри хватки с вноса на бракувани автомобили и афери с касови бонове в обществените тоалетни. На пръв поглед разкриването на тези далавери, не би трябвало да ни развълнува. До такава степен сме претръпнали, че би следвало като героя на Иля Илф и Евгений Петров отегчено да възкликнем: “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. Дори може да махнем с ръка и да кажем – и до тоалетните ли опряха!? Хиляди останаха без работа в резултат на масовата приватизация в началото на века, десетки предприятия бяха продадени на безценица. Не само червените барони, но и бивши десни лидери станаха приказно богати. Няма наказани, няма възмездие...
Първото, което хрумва е, че държавата спи. Или гледа, или затваря очите си избирателно. Но не е само това. Особено ако приемем, че бълха я е ухапала. Защото са ощетени всички, които и се отчитат редовно. В света на прецакването обаче цари оживление:“Животът господа съдебни заседали е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже, само трябва да знаете как”, възкликва замаяният от необятните възможности Бендер. И колко е скучно, когато в същото време пребоядисал се бивш преподавател по марксистка политикономия обяснява от тв екрана, че касовите бонове са за да може държавата да получи дължимото. Но как да му повярват, след като отдавна знаят, че такива като него създадоха и укрепиха криминалния преход.

Иначе е вярно, че когато бонове не се издават, а тези, които трябва да ги получат, не ги търсят, това означава единствено, че престъпниците не са сами, те имат съучастници. Същото е и с онези  таксиметрови шофьори, които са се съгласили да извършват услугата от “името на превозвача, но за своя сметка". Качващият се в такова такси си мисли, че го вози известна компания, но той всъщност е в колата на фирма, за чието съществуване изобщо не подозира.. Шофьорите са еднолични търговци, повечето от които са регистрирали десетки и стотици жълти коли на един и същ адрес. Всички по веригата извършват една измама, крайният резултат е, че държавата не получава дължимото. В третата афера се оказа, че автотърговци на автомобили втора ръка за избягване на облагане правят фиктивно сключване на договори между купувача физическо лице и собственика на автомобила в чужбина, като по този начин посредникът при продажбата не декларира приходи и не плаща нищо. Няма да коментираме посочването на занижени стойности на продажбите, нямащи нищо общо с пазарната цена. Само ще отбележим, че е впечатляваща изобретателността, с която купени от застрахователни дружества в чужбина бракувани автомобили, възкръсват на нашия пазар. 

Но най-забележително е, че постсоциалистически манифактуристи  винаги са в първите редици на тези, които държат на честта и морала, а когато ги хванат в крачка, вместо гузно да се свият, претенциите им стават гръмогласни и неудържими. Истината е, че няма разлика между “дребни” и “едри мошеници”. Ако някой каже – до тоалетната мафия ли опряхте, няма да е прав. Не за друго, а защото те са са част от конструкцията на прехода. И “едните” и “другите” са свързани и с това, че едните може да служат като необходимия бушон за изгаряне. Но това едва ли е от значение, след като печалбата е на гърба на данъкоплатците и на държавата. Философията им: “с парите може да се разделите спокойно, без викове” е същата като в “епохата на историческия материализъм”, когато са шествали героите на Илф и Петров. Тази философия никак не се връзва със стремежа ни да бъдем редом с водещите европейски страни. Затова добре е да не си затваряме очите, да не омаловажаваме подобни афери и най-вече да не ставаме съучастници.

А тези, които ни размахват пръст и изпълняват ролите на спонсорирани народни будители, нека да загърбят площадните хепънинги, да не си губят времето с подхвърлената им евтина политическа стръв и се опитат да проумеят до каква степен са затънали в общото блато и от съучастници се превърнат в граждани, които търсят и защитават правата си.

“Какво добро пожелание! - ще възкликнем. - Но осъществимо ли е!?” 

И най-вероятно само ще въздъхнем като героя на двамата съавтори:
”В каква студена страна живеем. Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира “Тип-топ” за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!”

Обратно в казана

За хейтърството няма граници. Не е само поръчка, а злоба, завист и очерняне, като оправдание за нищетата в живота им. Няма известен българин или събитие, чиято значимост да впечатли останалия свят и да не бъде взет на прицел. Лошото е, че ефектът от очернянето се е превърнал в приемлива норма за оправдание на несгодите и на мнозина, които нямат нищо общо с хейтърите.
През последните дни катранът се излива върху художника Христо Явашев (Кристо), Ирина Бокова и най-успешният досега български тенисист Григор Димитров –  върху Кристо по повод на първата изложба в София, върху Бокова, заради кандидатурата и за шеф на ООН, а Григор Димитров е на мушка, заради отказ да участва в среща на националния отбор. Преди тях със завидна пъргавина бяха опръскани Симеон Втори, заради решението на Светия синод на всяко богослужение бившият премиер да се споменава като "благоверен цар на българите" и еврокомисар Кристалина Георгиева. А какво да кажем за показаната в Лувъра изложба „Епопея на тракийските царе” или за скулптурата със “светещите очи” на цар Самуил в центъра на София...

Кой трябва да се дразни, че Кристо не дойде за откриването на изложбата, че все още няма официална кампания, подкрепяща Бокова, (както отдавна правят другите страни за останалите кандидати) и че от 7 участия на турнирите за купа “Дейвис”, Григор е пропуснал един!? Когато е напускал страната в далечната 1957  (време, определено по късно като Култ към личността на Сталин и неговите протежета в бившия соц. лагер), артистът е бил наясно защо го прави, сигурно е наясно и с днешните посткомунистически нрави. Криворазбраният патриотизъм безмилостно не подмина и Григор, както навремето се случи с феноменалния щангист Наим Сюлейманоглу или с наказания вече с мълчание, заради японския му паспорт Калоян Махлянов – Котоошу. Бокова, шеф на Юнеско втори мандат, е приемлива за председателския пост на ООН от “Обама, Путин и други ключови играчи” според западни медии, но присъствието и на годишнината от победата над фашизма в Москва, както и роднинството и с ключова фигура на бившия режим, били показателни за друго.

Някои може да кажат, че това е обичайно в общество, в което авторитетите не се ценят и затова поне в очите на българите те трябва да бъдат очернени така, че да зарадват натирените и низвергнатите. Нали покрай българския казан в Ада няма пазачи дяволи -  всеки, който се опита да си покаже главата над останалите бива дърпан от другите надолу.

Нека бъдем наясно – това не е светът към който се стремим. Могат да бъдат посочени достатъчно доказателства, че той е съвсем друг. Но ще цитираме само писателя Георги Марков, не за друго, а защото той самият стана жертва на подобни нрави. След един концерт в лондонската зала “Албърт Хол” концертиращият пианист като разбира че е българин и че познава известен български музикант, го завежда при своята компания и го представя по следния начин: „Той е българин. И той познава Митко.”
С удивление видях как всички лица се раздвижиха, как много приятна и възбуждаща вълна премина през тях и като че вратите широко се разтвориха. Оказа се, че на едно международно музикално състезание всички присъстващи са били очаровани от този странен, чудат и изключително духовит Митко. От отделни епизоди, възклицания, усмивки и смях пред мен се появи образа на дързък и властен български младеж, който по най-сърдечен и непосредствен начин се бе свързал, бе влязъл в живота на тази група чужденци, залутани в непозната столица. В свят, където никой не се трогва много за съдбата на другите, Митко бе проявил отзивчивост и внимание, които бяха оставили дълбоки следи... И ето че на мен бе съдено да приема признателността и възхищението на тия хора от този Митко. За тях цяла България беше населена с Митковци и цяла България означаваше един чувствителен, чудесен млад българин. И мисля, че дори хиляда неприятни наши сънародници, хиляда анти-Митковци не биха могли да изличат тази представа.”
Очевидно е, че става дума за съвсем друга гледна точка. И че промяната, която царят сполучливо определи като смяна на чипа, трябва да започне от всеки един от нас. 
Възможно е на успелите българи изобщо да не им пука - да са надраснали злобата и похвалите. Но винаги когато по някакъв повод трябва да посрещнем или представим успеха им, трябва да погледнeм към фасадата на Народното събрание и да прочетем какво пише там. Постигнатото от тях винаги е повод за обединение, а не за разединение.

Да “избереш българското”

Цяло лято “избрали българското” отпускари са преследвани от тягостни новини. И когато дойде заветният миг на пътуването към Черноморието или прекрасните ни планини, вместо с радост, те тръгват със свити сърца. Ужасязащите тв репортажи за състезаващи се помежду си джигити, безскрупулно мачкащи невинни деца, превръщат пътуването в битка за оцеляване. А когато с облекчение пристигнат в хотела, ги чакат изненади – например, че сянката и паркингът не са включени в цената. И че трябва да платят допълнително толкова, колкото вече са дали за нощувка. С това обаче не свършват бедите им...Но нека караме поред.

Още в началото ня лятото стана известно, че въпреки забраната, продължава строителството по дюните на юг. След намесата на правителството това бе спряно, но се разбра, че на държавните плажове (т.е.за ползване от всички българи), арендаторите им са покрили цялата пясъчните ивица с чадъри и шезлонги - тези, които не искат да платят, биват избутвани по скалите от враждебно гледащи охранители. Наложи се нова държавна намеса арендаторите да освободят малко пространство.

И това не бе всичко. Освен че трябваше да си плащат за паркинг и чадър, в доста хотели олинклузивът се оказа боб и евтина наденица. На всичкото отгоре като бонус, почиващите на Северното Черноморие бяха изненадани с наденици, произведени от заразени с антракс животни. Придворните специалисти тутакси ги успокоиха, че "заболяването е 100% лечимо при потърсена навреме лекарска помощ". Симптомите се появявали до 7 дни, изразявали се в подуване на корема, диария и общо неразположение.

На юг също се оказа опасно. Ето какво сподели за лежащото на системи дете пред камера на БНТ почиваща от Великобритания:

„Хвана някакъв вирус от морската вода, която е замърсена от хвърлените боклуци. Страшно съм разочарована. Водата е доста мътна и адски солена. Една вълна ме плисна в лицето. Не можех да си отворя очите докато не ги измих с минерална вода. Алчността изяде морето и изпъди много българи. Това не е държава. Тази страна няма да оцелее по този начин“.

„Почти през цялото лято има подобни оплаквания. Идват и от цялото Черноморие“, заяви веднага след нея д-р Солаков от Медицински център Царево. Според лекарите от центъра, който обслужва почти цялото Южно Черноморие, през сезона всеки ден десетки хора ходят с вирусни симптоми, свързани със замърсената вода. Тази година има промени в първичните симптоми. Лекарите съветват да почиващите да бъдат много внимателни при влизането във водата, и да избягват какъвто и да е досег с устата си...

Последва реакция на РИОСВ Бургас и един от плажовете - „Лозенец - Централен плаж"- бе затворен. Установените отклонения от нормите за качество на водите и замърсяването крият риск за здравето на къпещите се, посочиха от инспекцията. От други плажове почиващи също се оплакаха, че се натъкват на плуващи във водата екстременти. Публична тайна е, че без Ентерол към Южното Черноморие не се тръгва. Няма да коментираме как хазяи са се карали на почиващите, защото им внасят пясък в къщите. Нито ще припомняме за онази акция срещу свободно къмпингуващите.

Тези, които отиват в планината, едва ли са по- късметлии. Тях също не ги чака безметежна почивка. Заради неподновената маркировка, зачестяват случаите на изгубили се туристи. Оцеляването им е въпрос на шанс и на все още високите температури през нощта. За тяхното намиране обаче данъкоплатците харчат хиляди.

С това бедите не свършват. През последната седмица се разрази скандалът със смесения с терпентин дизел, който разбива двигателите на автомобилите. Покрай това научихме и за други далавери.

Като резултат, излиза, че почивката в българските курорти не евтина, а в повечето случаи е опасна за здравето. Само парите за ремонта на повредения от замърсено гориво автомобил са колкото една щастлива почивка в съседна на България страна, че дори и по-далеч. Няма да коментираме как там посрещат с купа прясно набрани смокини, сутрин те изненадват с безплатни бухтички, а на изпроводяк те даряват с буркан маслини. И го правят, не само защото се надяват да ги предпочетеш отново, а защото знаят цената на гостоприемството. У нас прочутото българско гостоприемство, описано от наши и чужди краеведи, май вече е мит. Освен това лош спомен за тоталитарните времена ни навява държавата или премиерът лично да решават проблемите с летния отпуск. Гротескно е в страна членка на ЕС и НАТО премиерът да се възприема като “Слънце” или пъдар. Ще пропуснем и натрапващото впечатление, че лисицата говори на опашката си.

Очевидно е, че сбърканият чип продължава да работи в ущърб на националния интерес, какъвто е развитието на туризма. И само с усилията на управляващи и опозиция не може да се поправи. С това преди всичко трябва да се заемат преките участници в този бизнес – хотелиерите не трябва да се оплакват че нямат туристи и да твърдят, че за това е виновна дължавата защото не ги рекламира. Институциите трябва да следят внимателно кое е законно и кое не и да наказват строго, като включително отнемат лицензи. Санкциите срещу убийците по пътищета трябва да станат безмилостни. Много лесно е да се каже, че няма държава и затова сме на този хал. Отговорността не е обща, а само лична. Когато това се осъзнае, тогава почивката в България ще бъде примамлива за всички. Евтиният номер, “важно е сега да им приберем парите, за утре няма да мислим”, дава пагубни резултати – българите не искат повече да рискуват живота си в нашите курорти, а туроператорите го усещат по намелелите приходи.

Промяната ще дойде, но не е добре да стане след сгромолясването на туризма. Колкото по-бързо се проумее това, толкова по-евтино ще ни излезе. А страната ни, дарена с прекрасна природа, ще стане отново атрактивна за почивка.