ИВАН КОСТОВ ПО-ДОБРЕ ДА СИ МЪЛЧИ

Изобщо не се учудихме, че виновникът за разбиването на десницата, укрепването на олигархичния модел и на енергийното ни обвързване с Русия ще изплува от гардероба на скелетите, за да се упражни с безсмислена финанснова реторика по един проектодоклад, изнесен и подхвърлен в медийното пространство от негови политически наследници. Иван Костов малко след дъжд качулка го направи. А за да не бъде сам, го последва и другият провалил се премиер Кирил Петков. 

Редно е да се запитаме защо след като всичко приключи бързо, заради реакциите на БНБ и надлъжните обяснения на финансовата министърка, както и на мнозина експерти, двамата продължиха да нагнетяват напрежение. При това с излишни, но в действителност йезуитски твърдения, че всичко е наред, че в проекта имало “политическа намеса” и че някои от прогнозите не можело да бъдат написани от икономист. Типично за Костов внушение за създаване на политически интриги между борещи се предизборно за гласове партии. Няма да коментираме защо бившият преподавател по марксистка политикономия смята себе си за “большой ученый”. Но ще отбележим, че въпрос на сметки, а не на политика, е предупреждението в доклада, че “повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.” Логична е и прогнозата, че “при този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема”. А за да завърши интригата Костов “поставя задача” на медиите да разкрият кой е политикът, който е редактирал анализа на финансовото министерство. Много плитко “мероприятие”! Интересно е само как с едната ръка нарежда да бъде разкрит “редакторът” политик, а с другата посочва на президента министърката за уволнение... 

Изобщо няма да се хванем на номерата му. Но ще разкрием целта му – опипване на почвата за бъдещ политически реванш с помощта на колабориралата се с “Партията на промяната”, създадена от него партийка ДСБ, с нищожната днешна популярност от 0,7%. Подобни амбиции, разбира се, са добре дошли за всички останали партии, защото е доказано, че провалът на всичко, в което се появи дори сянката на Костов, е гарантиран.

Няма нищо неизвестно и в останалите твърдения на провалилия се преди повече от двадесет години премиер. Те всекидневно се обсъждат не само от специалистите, но и от обществеността и са свързани с инфлацията, нарастващото неравенство, малката потребителска кошница, заплатите, пенсиите... Костов не казва и как биха могли да се решат, освен че препоръчва това, което всички твърдят, че трябва да се случи след изборите – да има дълготрайни парламент и правителство. Очаквано той прави и поредния външно политически пирует, гарниран с опасения за промяна на геополитическата локация на страната ни. Но паметта ни не е толкова къса, че да не помним сделките за “Кремиковци” и бургаската нефтена рафинерия. Може да се върнем и по-далеч в миналото му и споменем обучението в Кременчук, партийните му намерения към БКП и по-късната заигравка с убития бивш червен премиер Андрей Луканов

Нека се спрем и на евентуалната ракета носител на политическите амбиции на Иван Костов. Може и да е случайно, че премиерът на най-кратко съществувалия редовен кабинет Кирил Петков се включи в “псевдо-дискусията” непосредствено след Костов. Но не е случайно съвпадение внушението му за вината на финансовата министърка за раздухването на скандала. Според него единият ден тя предупреждавала, че ни грози финансова несигурност, на следващия ден, казала точно обратното. Разбира се, като прилежен ученик на известния литературен герой Остап Бендер, Петков ловко жонглира с фактите и подбира от двете изказвания на министърката само тези, които му изнасят. Според него е вярно, че положението не е розово, но от друга страна всичко е наред, само трябва да се върнат на власт, за да си дойде всичко на мястото. Измама “на квадрат” се нарича това.

Не е случайна и позицията на Костов да критикува бюджетарите Кирил Ананиев и Асен Василев за “раздаване пари на калпак”, но същевременно да хвали конкретно Василев: 

“В този смисъл съм напълно съгласен с Асен Василев като казва, че не се събират в момента данъците. Не се събират, видно е. Не може да имаш такава инфлация и да събереш толкова по-малко ДДС. Това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика.” 

Казаното не е вярно и неколкократно бе опровергано с факти. Но си е дружелюбно тактическо потупване по рамото на известния с нарцистичността си Василев. 

Ако следваме логиката на небезизвестния литературен герой, бихме възкликнали “Ледът се пука, господа съдебни заседатели!” Няма да го направим, не само заради поколенческите разлики във възрастта на иначе печално прочулите се със шарлатанските си приоми политици. Но ще ни е интересно да следим поредното надхитряне между опитния Костов и младите, образовани и безскрупулни в преследване на целите си кандидати за политическа слава. Засега с попарени мераци, но със сенчестата подкрепа на Костов, Разградския олигархичен кръг и другите новопоявили се, известни със стремежа си за бързи печалби. Това, което ги обединява е да отстрелят всички пречки към властта. Костов е известен още със саморазрушителното помитане на всичко създадено, за да няма пречки в личното облагодетелстване, а Петков и Василев - с неблагодарността си и безцеремонното харчене на чужди пари. 

Но нека не избързваме с изводите си. Както скоропостижно се срути четворната коалиция на псевдорадетелите за промяна, така и сега изборният резултат може да се превърне в поредния им крах и това да доведе до бързото разпадане на сегашната колаборация между “ПП” - “ДБ”. Но е добре избирателите да не се поддават на поредните порции с лъжи, които ни сервират. Паметта не трябва да е къса. Напротив, винаги трябва да свързваме появата на всеки мераклия за власт с това, което е дробил през годините. За да не се повтаря историята като фарс. И най-вече за наша сметка.

ОПАСНО ФИНАНСОВО ЗАИГРАВАНЕ

Проектодокладът на финансовото министерство за възможните сценарии за развитие може да и рутинен, но заради банковите сътресения в САЩ, последвани от тези в Европа, както и изострящата се предизборна обстановка у нас, светкавично се превърнаха в злободневна дъвка, от която се възползват враждуващите партии. Несъобразяването с възможните последствия първо предизвика остра реакция от страна на БНБ, а на следващия ден от самото министерство, начело с министърката и близки до управляващите, които се опитаха да замажат теча на доклада. На тях им светна, че изваждането на духа от бутилката, може да има тежки последици. Мнозина си спомнят фалита на банките през 90-години на миналия век и трусът в КТБ преди десетина години. За късмет, ситуацията днес е друга и със сигурност шумът ще е от ден до пладне. Финансистите имат твърде много лостове, от които би следвало да се възползват, без да се пишат плашещи сценарии.

Не може да не отбележим обаче, че аматьорите, докарали ни “псевдопромяната” и докопали се първи до доклада, се опитаха да прикрият своята вина и да внушат предизборно на колебаещите се гласоподаватели, че са оставили държавата в цветущо състояние и ако гражданите искат да живеят още по-добре, трябва да гласуват отново за тях. Техният бивш финансов министър първи в тв изява извади розовите краски. Но хората не са вчерашни, отдавна са наясно, че тяхното правителство бе свалено именно защото водеше държавата към фалит. Така че твърденията че очертаните прогнози, са “манипулация”, са си чиста интрига. Не за друго, а защото служебният кабинет е най-малко заинтересован “да плаши” българските граждани. 

Ще спрем дотук коментара на плитките им номера. Очевидна е политическата наивност на желаещите отново да ни преметнат, защото превърна поредното им мероприятие да рушат държавността в бумеранг, от който ловко се възползваха политиците с опит. Не им беше трудно, защото гражданите отдавна знаят кое управление започна да изпразва джобовете им. 

Проблемът на тръгналите към реванш, не е само политическа наивност, но и опасно наглеене в постоянството да подменят фактите и да ръсят обещания за рог на изобилието - с милиарди, които могат да вдигнат дълга ни двукратно. Но тъй като тези пари не са техни лични, а заеми, на тях им е все едно, че всички ще ги връщаме.

За да не бъдем голословни, нека видим и какви са опасенията, изложени в проектодоклада: "Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)". Прогнозата в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.

Първият извод е, че не трябва да се очаква и търси разбирателство с политиците на псевдопромяната. Пушилката около проектодоклада на финансовото министерство доказва за пореден път, че единственото, което ги интересува е реваншизмът и личното облагодетелстване. 

Същественият извод, обаче е друг - след изборите трябва да се направи траен парламент и работещо правителство, които да спрат рушенето. Не може да се разчита на предложените мерки от служебния кабинет, които трябва да влязат от 1 юли. Според тях трябва да се запазят ДДС ставките на брашно и хляб, на бебешки стоки и книги, а да се върнат на старите нива тези на ДДС ставките за ресторанти, фитнеси и намаления акциз при еленергията. Вижда се, че от сега засегнатите обещават бунтове. Затова, най-добре е чрез подкрепено от повече партии правителство да се търси широк консенсус. Без затягане на коланите, няма да мине. Но когато има стабилност и ясна визия за бъдещо добруване, може да се очаква и обществена подкрепа.

НЕВЪЗМОЖНАТА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО

Очертаващият се патов резултат на предстоящите избори между “ГЕРБ” и “ПП-ДБ” подсилва очакванията за помирение между тях. И която от двете партии ги спечели, да предложи правителство, а другата да я подкрепи. Възобновява се тезата за съставяне на пронатовско правителство, при това без да има нужда от подкрепа от другите, влезли в парламента формации. 

Освен, че Бойко Борисов отдавна е изразил готовност това да се случи, ответен отговор няма. Напротив от предизборните изяви се вижда, че враждебността остава. Но когато изборите приключат, би могло да “плеснат с ръце и се прегърнат”. Затова анализаторите обсъждат тази възможност. А тя съществува, защото действащ парламент и редовно правителство са жизнено важни не само за лелеяните пари от Плана за възстановяване и развитие, но и заради опасността служебният кабинет да не може да реши вътрешни проблеми. Те започват да стават ежедневие – уж зърнопроизводителите обещаха да не блокират пътища, а да търсят решение, но спряха движението по тях. На други места екологични проблеми карат ощетените да заплашват  с бунтове. Регулацията в цените на храните и стоките от първа необходимост може да успокои за известно време хората, но няма да е задълго, защото завещаната ни от радетелите за псевдопромяна инфлация расте главоломно и удря по джоба. Така че има основания да се очаква помирение между първите две партии и съставяне на кабинет, който да прокара спешните мерки и в парламента. 

Възможно ли е, обаче това да се случи!? Не, не е възможно! Въпреки бабуването и външният натиск.

Причината е не само в егото на политическата им върхушка. А в сметките, които се правят за овладяване на местната власт. Правилно се отбелязва, че “ПП-ДБ” са още рехави в изграждането на структурите по места и  което е по-важно – прибързаното съставяне на правителство с ГЕРБ, със сигурност ще се отрази негативно за тях на местния вот. Докато за дългогодишно управлявалата партия съвместното управление няма да предизвика разтърсващо недоволство сред привържениците им. И ГЕРБ ще запази позициите си в местната власт. 

Тази лоша перспектива за “ПП-ДБ” се вижда с просто око и едва ли те ще се хванат на този капан. Освен това двете обединили се партии, не само като бяха заедно в краткото си управление, но и извън него, направиха всичко възможно, за да отблъснат за евентуални коалиционни партньори в управлението другите партии, които се очертава да влязат в парламента – ДПС, “Възраждане”, БСП и “Български Възход”. Дори да предположим, че вместо партията на Стефан Янев или заедно с него, влязат “Левицата” и ИТН, с тях също не може да има разбирателство.

Излиза, че този “пронатовски” сценарий за правителство е невъзможен, дори абсурден. И най-вероятно “ПП-ДБ” ще влязат в ролята си отново на рушители, каквито бяха в предишния парламент, ще бавят топката,  за да се иде наесен на избори две в едно. И след тях, като получат своето, ще станат по-сговорчиви да направят кабинет с ГЕРБ. 

Само че обществените нагласи са да има правителство още след 2 април. На избирателите им е писнало да ходят до урните. А и политическата аматьорщина трябва да приключи. Затова по-вероятният сценарий е да се се стигне до кабинет подобен на този на проф Габровски, който да е договорен с хоризонт на действие, с конкретни задачи за изпълнение. И да се тръгне към нормализиране на държавността. ДПС отдавна се казали, че трябва да има правителство, избрано от парламента. Не случайно подкрепиха предложения от ГЕРБ кабинет. БСП вече не говорят за червени лини, а за допитване до техните избиратели. Решаваща ще е подкрепата на другите партии, които евентуално минат бариерата. И с тях отсега се вижда, че може да се договори подкрепа. Като се има предвид разочарованието в БСП от непрекъснатите дрязги, Левицата почти е сигурно че ще влезе в пленарната зала. 

Подкрепено от тези партии правителство може да не се хареса на провалилите се заради шарлатанството си бивши управляващи, но ще допадне на хората, които нямат нужда от псевдопромени, а от стабилно управление. Това се очаква и от европейските ни партьори и НАТО, които все по-често започнаха да ни загърбват и да ни смятат за ненадеждни. 

БУТАФОРНИ ПРЕДИЗБОРНИ БАТАЛИИ

Не е за учудване, че вандалски прояви се използват в предизборната кампания. И вместо извършителите им да бъдат осъдени по бързата процедура, те се героизират и се размахват като знамена за партийна употреба. Ако онзи човек с чука, който въпреки камерите, подозрително бе допуснат да счупи яка плоча от надпис на паметника на съветската армия, а преди това лицето Морфов, след първите си драски, не бе оставен да продължи да безчинства, вместо двамата да бъдат наказани най-малко с изправителен труд, то всичко щеше да приключи много бързо. 

Но явно беше изгодно за всички устремили се да се докопат до пленарната зала на Народното събрание, да се хванат гуша за гуша и да прокарат поредните разделителни линии. Забравяйки онзи надпис на фасадата, на който пише, че “съединението прави силата”.

Директорът на Народният театър остави скандала без решение прекалено дълго време, надявайки се друг да извади горещия картоф. Беше на път да успее, защото един министър “изгоря”, а президентът привика група актьори по повод на тяхно писмо до него и се опита за изпълни ролята на умиротворител. Чак, когато опиянилият се от “недосегаемостта” си режисьор, реши да драска и по директорската врата, на стоящия зад нея му припари и реши да се самозащити като уволни драскача. 

По отношение на разразилите се умилително батални сцени с белокоси спасители около паметника и замерянето с яйца и червена боя на столичното кметство, вината не е само на общинарите или на държавата, заради тридесетгодишното бездействие. А и на всички, които уж се изявяваха като борци за демокрация.

Всъщност, пушилката не е ли заради страха, че след като две години едни и същи политици ни разкарват като маймуни да ходим до урните, за да си начешат егото, а не да работят за ползу роду, тези избори могат да изхвърлят някои от тях извън политическия борд. Но вместо да започнат наистина да ни измъкват от кризата, те подклаждат скандали, от които никой няма полза, но внушават поне на техните хардлайнери, че “има как” да се докопат отново до властта. Надяваме се този път все пак да не се стигне до разнасяне на бутафорни ковчези по жълтите павета. Макар че и това не би ни учудило. 

Каквито и изцепки обаче да организират, няма как да привлекат нови избиратели. Само за две години, желаещите да гласуват намаляха с близо милион. Има и още нещо, което трябва да отбележим. Ако едните бранят последните символи на младостта си, то другите демонстрират повратливост за завиждане в политическото си нагаждачество от един “голям брат” към друг, каквато не за първи път сме срещали не само в нашата най-нова история. 

За “пребоядисалите” и за новите “революционери”, които се канят да “изчегъртват”, но целта им е да докопат властта, за да се облагодетелстват, ще припомним забележителните думи на Дочо Христов, царски министър на вътрешните работи, с изпълнена смъртна присъда след 9 септември: “Аз знам, че един и същ е народът, който с песни и гайди замина да участва в Балканската война за освобождението на Македония и Тракия; който викаше „Ура” при поемането на властта от Александър Стамболийски; който с облекчение посрещна на 19 май 1934 година преврата срещу Мушановото правителство и който „си отдъхна”, когато през същата година К. Георгиевото правителство разтури партийно-политическите организации и обяви безпартийния режим; който изпадна в делириум при присъединяването на Добруджа, а впоследствие на Македония и Беломорието към България; който посрещна като освободители минаващите през България немски войски, който масово и непринудено проливаше сълзи през 1943 г. за починалия цар Борис; който масово се стичаше на митинг, за да ме чуе като министър и изразяваше одобрението си от изложението на моята вътрешна политика; който по села и градове се надпреварваше да създава групи на Народния съюз; който малко по-късно адмирираше правителството на Багрянов и на Муравиев; който вика и днес „Ура” на всяка дума, казана от правителството на Отечествения фронт, а това правителство отрича всичко, за което до вчера неговият народ викаше „Ура”. 

Този кратък, но поучителен исторически преглед е за всички политици, които каквито и магарии да вършат, в крайна сметка ще бъдат наказани от много по-повратливия от тях български народ, който знае как да оцелява и да праща на политическото бунище излъгалите го политици.

ПРЕДИЗБОРНО ПРИМАМВАНЕ КЪМ УРНИТЕ

Прав е граф Ото фон Бисмарк, че най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. След като войната в Европа от една година е факт и засега не се вижда краят й, у нас политиците започнаха поредния предизборен маратон с галещи слуха, но очевидно неосъществими предизборни обещания. На тези, които ни управляваха, макар и за няколко месеца, така им се услади да бъдат щедри, но с чужди пари, че отново започнаха да обещават милиарди без покритие. И си затварят очите, че заради тяхното безхаберно теглене на заеми, инфлацията бръкна фатално в джобовете ни и отдалечи от еврозоната. Няма как да им повярваме, че ще влезем в Шенген и еврозоната още тази година. Тутакси ни светва и кои са наследниците на мошеника Остап Бендер от знаменития роман на Илф и Петров, когато обещават как ще инвестират 50 милиарда лева в регионите, за да се намали разликата в доходите. Без да казват откъде ще ги намерят и на каква цена, разбира се. А когато казват, че ще намерят евтина енергия, веднага се сещаме, как миналата пролет я “намериха” като се облагодетелстваха от посредниците, услужливо подготвиха дерогацията за Лукойл, а цените на горивото за автомобилите удари рекорди и падна чак като злополучно сдадоха властта. 

Затова не може да им вярваме и че могат да ни уредят с равен достъп до европейско образование и здравеопазване. А обещаният от тях европейски живот “просто” няма да коментираме. 

Но със сигурност отсега можем да пресметнем с колко ще забогатеят, ако се докопат до властта. Изобщо не се учудваме, че всички партии, не само многобройните, претендиращи за лявото пространство, ръсят всекидневно обещания как ще преборят инфлацията. Но не с пазарни механизми, а с помощта на регулаторите. И не пропускат да отбележат, че поради политически назначения, тези, които трябва да следят за ценовите измами, чак сега решиха да проявят активност.

Обещават нещо, което имаха възможност да решат още преди година, когато започнаха да се раздават безразборни и в не малко случаи ненужни помощи за бизнеса, и популистки се заиграха с ДДС-то. Но в крайна сметка се вижда, че няма намаление на потребителската кошница и бедните стават все по бедни. А обещаната битка с търговските вериги не е нищо повече от предизборен балон. 

Спомняте ли си как ни обещаваха нови мостове над р. “Дунав”, тунел под вр. “Шипка”, нови ядрени мощности? Мостовете ги забравиха, а докато бяха на власт, техният екоминистър обрече тунела на провал, защото вкара участъка в защитена от строителство зона. Новите ядрени мощности пак влезнаха в употреба, предимно от националистически формации, но те слабо интересуват избирателя, който иска да има пари поне за храна. 

Обясняват ни, че галопиращата инфлация е заради трите бюджета, гласувани от провалилите се управляващи, която се търкаля “като снежна топка”, но не ни казват как ще я преборят. Тактиката “ние предупреждавахме, но вие не ни послушахте” е добра единствено за партиите със сигурен електорат. Те няма нужда да ръсят небивалици от “хиляда и една нощ”, а да казват това, което е реално, да се подпомагат най-бедните, да се осигурят земеделските стопани, да се създаде конкурентна среда и регулаторите да не бездействат в критични ситуации, каквато е сегашната. Спестяването на бюджетни разходи трябва да се превърне във видима норма, а не да се развързва кесията както беше доскоро. 

И понеже графът говори и за лов, отсега можем да предупредим победителите, че следизборните лъжи ще са тези, които ще ни изпратят отново на поредните избори. Ако партиите продължат с надлъгването и не проявят сговорчивост да създадат работещо правителство, така че парламентът да има възможност да приеме всички нужни промени в законите, за да получим жизнено важните европари, то духът от бутилката може да бъде изтърван. А общественото търпение да се изчерпа и прерасне в протести.

ПОДГОТОВКА ЗА СЛЕДИЗБОРНО НАДЛЪГВАНЕ

Временен мир или продължаваща война ще има между влезлите в следващия парламент партии е въпрос, който се опитват да разнищват социолозите, но от отговора се вълнуват и избирателите. Защото на тях им писна от двегодишното безвремие и вече не искат да си губят времето с ходене до изборните урни.

Засега видимо не се вижда промяна в междупартийните нагласи. Новата коалиция “Продължаваме промяната” и “Демократична България” не искат и да чуят за разговори с “ГЕРБ”, докато техният лидер Бойко Борисов не се пенсионира. Той обаче не само няма да го направи, но и декларира, че ще им даде възможност да го виждат на живо в пленарната зала. И независимо, че публично говори за готовност да даде подкрепа за пронатовско правителство, това засега се приема с недоверие. Най-вече от другите партии, които биха искали да имат думата в по-широк следизборен кабинет. 

Основната дилема за бъдещето след изборите е дали да се тупа топката до следващите избори, които ще бъдат най-вероятно заедно с местните, като се продължи със служебни правителство или някоя от партиите, получили мандат, да състави някакъв вид технически кабинет, ще успее да намери подкрепа. Ако такова правителство се състави, резултатът от местния вот може да бъде повлиян, в зависимост от това дали “ПП-ДБ” или ГЕРБ ще доминират в това правителство. Фактът, че според проучванията има три малки партии, които са на ръба на влизане в НС, показва, че всяка една от тях би могла да участва такова управление. Подобна готовност “Български Възход” вече демонстрираха в предишния парламент. ИТН вече показаха на какво са способни, а “Левицата” едва ли ще пропусне тази възможност, очаква се дори да колаборира подкрепата си с БСП, въпреки демонстрираната непоносимост една към друга. 

Изводът е, че възможността за “златен пръст” на всяка една от тези партии, ще се използва, за да се състави правителство с доминиращо участие на една от двете големи партии. 

Друг немаловажен извод е, че тази възможност ще разбие и евентуалното разбирателство между ГЕРБ и ПП-ДБ за съставяне на пронатовско правителство. 

В предишния парламент партията на “псевдопромяната” беше срещу всички, нейната цел беше да руши. И сега демонстрират подобно желание да продължат с “изчегъртването”, ако се докопат до властта. Но самият факт, че направиха обща предизборна коалиция с ДБ предполага друго - търсене на широка подкрепа за съставяне на правителство. А най-съществено за склонността им на сговорчивост е изхвърлянето от листите на зелените хардлайнери, начело с бившия им екоминистър Борислав Сандов и натирването в неизбираеми места на музиканта Васил Гюров и дузина други, залъгвани, че могат да разчитат на преференциален вот. Всички те са заменени с “корпоративните” на “прокопитата” зелени, начело с Владислав Панев. Не по различно е ситуацията в ПП и ДБ – в тях на избираеми места в листите в Русе, Стара Загора, Монтана и на други областни градове има кандидати, които ще бъдат подкрепени от олигархичен корпоративен вот. 

Така че тази “предизборна намеса” в листите подсказва готовност за съставяне на “изгодни” за тези кръгове правителства. “Новите” стари кукловоди очевидно ще искат да се възползват от еврофондовете и нямат намерение да правят от сега сметки за кметските избори. А и като са във властта, на тях ще им е по лесно да контролират кметския вот. 

Досегашното делене на “добри” и “лоши”, на “промяна” и “статукво”, на “войната” и на “мира”, на “машинен вот” и “хартиена коалиция” вече се размива и ще звучи по време на кампанията като римейк, единствено за да не се отклоняват хардлайнерите. Но след изборите, заради вече започналата подготовка, много бързо ще се стигне до някакъв вид коалиционно правителство. И ако се съди по сегашната подредба на листите, тя най-вероятно няма да е между “ГЕРБ и “ПП-ДБ”, а по вероятно на всяка една от тях с други от влезлите в парламента формации.

ЗАБРАВЕТЕ “ИЗБОРИ ДО ДУПКА”

Въпросът кой ще победи на изборите на 2 април вече не е актуален. Доскоро се питахме ще има ли правителство или заради сметките за местния вот ще се изчака до него и изборите ще са 2 в 1. Отскоро обаче класиралите се първи на предишните избори от ГЕРБ дават сигнали, че са готови да подкрепят дясноцентристко и пронатовско правителство с участието на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. Според анализатори, причината за това е признанието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за няколко срещи в американското посолство и разговори с британския и германския посланици, от което те правят извода, че има външен натиск за съставяне на правителство.Това не би било необичайно, въпреки продължаващото противопоставяне, което се очаква да става все по-люто през изборната кампания. Няма да припомняме, но в миналия парламент имаше няколко такива гласувания, при които се получи дори конституционно мнозинство.

Засега новата коалиция от “ПП” и “ДБ” не дават заявка за съвместно правителство с ГЕРБ. Напротив твърденията им са за спечелване на мнозинство и самостоятелно управление. Тезите, разбира се, са популистки и повтарят лъжливите и неизпълнени обещания на предишни кампании на “ПП”. Народът, обаче е казал друго: “веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия – тя се счупила”. Веднъж им беше гласувано доверие, после, след провала им, пак им бе даден шанс с предупреждението, че вече са втора политическа сила, сега, с изваждането на старите лакърдии за светло бъдеще, пак се опитват да преметнат избирателите.

Но нека не бъдем голословни. През 2021 г, въпреки предложението на лидера на “ДБ”, от ПП им отказаха коалиция. Партията на “лъжепромяната” спечели изборите на 14 ноември 2021 г., И ако видим общия резултат на двете партии, те имаха 83 депутати, или около 32% от вота. След като загубиха гръмогласно властта през 2022, Христо Иванов отново подаде ръка, но тя пак бе отхвърлена. Факирите от ПП ги преметнаха, със шарлатанията, че електоратът щял да бъде повече мобилизиран със самостоятелно явяване на двете партии. На 2 октомври 2022 г., ПП, заедно с ДБ получиха общо 87 места, но под 28% от вота. Тоест самостоятелното им явяване си беше провал. Затова логично беше да се обединят са предстоящите избори.

Ако се водим от оптимистичните и ставащи все по-шумни декларации на новата коалиция, най-малкото, което можем да предположим, е че ще постигнат по-добър резултат от предишните два избора. Но първото, което ни кара да се усъмним, е ниският тренд за частта на получена от общия вот, която падна с 4%. Това най-вероятно предполага падаща избирателна активност и битка на твърдите ядра. ПП нямат такива, а на ДБ твърдо вървят надолу.

И това не е всичко. Напълно е възможно, въпреки шума, който вдигат, разразилите се вътрешно партийни боричкания в новосформираната коалиция и обвиненията в еднолично вземане на решенията, както и разкритията са афери, да класират ПП и ДБ не само след ГЕРБ, но и след ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ, тоест да се обезсмисли заявката им не само за самостоятелно правителство, но и въобще за участието им в сформиране на кабинет. 

Има и още нещо, което от ГЕРБ засега премълчават в твърденията си за евентуална подкрепа на ПП за правителство. А това е – ще има ли място в пронатовското правителство за ДПС. Въпросът е интересен, защото според едно изследване на социологичната агенция “ТРЕНД” най-голям шанс от три възможни коалиции за съставяне на правителство е тази между ПП/ДБ + ДПС + БСП, които имат близо 60% възможност. Останалите две са – между ГЕРБ/СДС + ДПС + БСП с 35% шанс и ГЕРБ/СДС + ПП/ДБ с най-малкия шанс – под 10%. Което показва, че има различни възможности. Те не са в полза на тези, които бяха класирани на първите две места при предишните два вота. И причината е ясна – че нови лица няма, няма и нови послания. Но се вижда, че има варианти за съставяне на правителство, които са напълно възможни, въпреки очакваната ожесточеност. А приказките, че партиите трябва да си пазят силите за местния вот на есен, не са убедителни, а силата на обвиняваната в контролиране на вота местна власт, се преувеличава. И то на фона на все по-съществения довод, че като фронтова държава, каквато официално бяхме обявени на срещата на президента Байдън със страните от Б-9 във Варшава, от нас се очаква стабилност. Казано в прав текст, алиансът иска редовно правителство, а вътрешните боричкания трябва да бъдат забравени. Втората причина за бързото съставяне на правителство е, че липсата на такова и неадекватната и безхаберна политика при управлението на кабинета “Петков” доведе до сегашното забавяне на влизането в еврозоната, а заради забавеното приемане на законите свързани с усвояването на евросредствата, тяхното получаване се превръща в мираж. Вижда се и нежеланието на Запада да ни помогне в укрепването на границите. Измъкването от тази пързалка към задния двор на Европа е само в редовния парламент и правителство, постигнато с широко съгласие. Така, че колкото по-бързо бъде забравена мантрата “избори до дупка”, толкова по-добре ще е за всички нас.