Изобщо не се учудихме, че виновникът за разбиването на десницата, укрепването на олигархичния модел и на енергийното ни обвързване с Русия ще изплува от гардероба на скелетите, за да се упражни с безсмислена финанснова реторика по един проектодоклад, изнесен и подхвърлен в медийното пространство от негови политически наследници. Иван Костов малко след дъжд качулка го направи. А за да не бъде сам, го последва и другият провалил се премиер Кирил Петков.
Редно е да се запитаме защо след като всичко приключи бързо, заради реакциите на БНБ и надлъжните обяснения на финансовата министърка, както и на мнозина експерти, двамата продължиха да нагнетяват напрежение. При това с излишни, но в действителност йезуитски твърдения, че всичко е наред, че в проекта имало “политическа намеса” и че някои от прогнозите не можело да бъдат написани от икономист. Типично за Костов внушение за създаване на политически интриги между борещи се предизборно за гласове партии. Няма да коментираме защо бившият преподавател по марксистка политикономия смята себе си за “большой ученый”. Но ще отбележим, че въпрос на сметки, а не на политика, е предупреждението в доклада, че “повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.” Логична е и прогнозата, че “при този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема”. А за да завърши интригата Костов “поставя задача” на медиите да разкрият кой е политикът, който е редактирал анализа на финансовото министерство. Много плитко “мероприятие”! Интересно е само как с едната ръка нарежда да бъде разкрит “редакторът” политик, а с другата посочва на президента министърката за уволнение...
Изобщо няма да се хванем на номерата му. Но ще разкрием целта му – опипване на почвата за бъдещ политически реванш с помощта на колабориралата се с “Партията на промяната”, създадена от него партийка ДСБ, с нищожната днешна популярност от 0,7%. Подобни амбиции, разбира се, са добре дошли за всички останали партии, защото е доказано, че провалът на всичко, в което се появи дори сянката на Костов, е гарантиран.
Няма нищо неизвестно и в останалите твърдения на провалилия се преди повече от двадесет години премиер. Те всекидневно се обсъждат не само от специалистите, но и от обществеността и са свързани с инфлацията, нарастващото неравенство, малката потребителска кошница, заплатите, пенсиите... Костов не казва и как биха могли да се решат, освен че препоръчва това, което всички твърдят, че трябва да се случи след изборите – да има дълготрайни парламент и правителство. Очаквано той прави и поредния външно политически пирует, гарниран с опасения за промяна на геополитическата локация на страната ни. Но паметта ни не е толкова къса, че да не помним сделките за “Кремиковци” и бургаската нефтена рафинерия. Може да се върнем и по-далеч в миналото му и споменем обучението в Кременчук, партийните му намерения към БКП и по-късната заигравка с убития бивш червен премиер Андрей Луканов
Нека се спрем и на евентуалната ракета носител на политическите амбиции на Иван Костов. Може и да е случайно, че премиерът на най-кратко съществувалия редовен кабинет Кирил Петков се включи в “псевдо-дискусията” непосредствено след Костов. Но не е случайно съвпадение внушението му за вината на финансовата министърка за раздухването на скандала. Според него единият ден тя предупреждавала, че ни грози финансова несигурност, на следващия ден, казала точно обратното. Разбира се, като прилежен ученик на известния литературен герой Остап Бендер, Петков ловко жонглира с фактите и подбира от двете изказвания на министърката само тези, които му изнасят. Според него е вярно, че положението не е розово, но от друга страна всичко е наред, само трябва да се върнат на власт, за да си дойде всичко на мястото. Измама “на квадрат” се нарича това.
Не е случайна и позицията на Костов да критикува бюджетарите Кирил Ананиев и Асен Василев за “раздаване пари на калпак”, но същевременно да хвали конкретно Василев:
“В този смисъл съм напълно съгласен с Асен Василев като казва, че не се събират в момента данъците. Не се събират, видно е. Не може да имаш такава инфлация и да събереш толкова по-малко ДДС. Това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика.”
Казаното не е вярно и неколкократно бе опровергано с факти. Но си е дружелюбно тактическо потупване по рамото на известния с нарцистичността си Василев.
Ако следваме логиката на небезизвестния литературен герой, бихме възкликнали “Ледът се пука, господа съдебни заседатели!” Няма да го направим, не само заради поколенческите разлики във възрастта на иначе печално прочулите се със шарлатанските си приоми политици. Но ще ни е интересно да следим поредното надхитряне между опитния Костов и младите, образовани и безскрупулни в преследване на целите си кандидати за политическа слава. Засега с попарени мераци, но със сенчестата подкрепа на Костов, Разградския олигархичен кръг и другите новопоявили се, известни със стремежа си за бързи печалби. Това, което ги обединява е да отстрелят всички пречки към властта. Костов е известен още със саморазрушителното помитане на всичко създадено, за да няма пречки в личното облагодетелстване, а Петков и Василев - с неблагодарността си и безцеремонното харчене на чужди пари.
Но нека не избързваме с изводите си. Както скоропостижно се срути четворната коалиция на псевдорадетелите за промяна, така и сега изборният резултат може да се превърне в поредния им крах и това да доведе до бързото разпадане на сегашната колаборация между “ПП” - “ДБ”. Но е добре избирателите да не се поддават на поредните порции с лъжи, които ни сервират. Паметта не трябва да е къса. Напротив, винаги трябва да свързваме появата на всеки мераклия за власт с това, което е дробил през годините. За да не се повтаря историята като фарс. И най-вече за наша сметка.
