Припляскване в червено

На връх празника на шегата 1 април авторитетната люлинска организация на БСП-София не на шега не покани на форума си нито бившия президент Георги Първанов, нито лидера Сергей Станишев. Дори не включи в дневния си ред темата за избор на председател на Столетницата. Причината за това на пръв поглед неприсъщо поведение на червените е нарастващото напрежение заради решилия да се върне на партийния връх бивш обитател на „Дондуков” 2. Столичните социалисти показаха червен картон на лидерския двубой в БСП. И дадоха знак, че всеки, който дръзне да цепи редиците, е обречен.  Ден по-рано пък в друг столичен район – Илинден, с демонстративно единодушие с 36 гласа “за” и 1 “въздържал се” червените членове решиха да номинират за лидер на БСП отново сегашния си шеф Станишев. Тези премерени ходове на партийния елит показват, че традициите не може с лека ръка да бъдат разчупени. И всеки, който дръзне да промени статуквото, рискува да бъде изхвърлен безцеремонно от върхушката.

Същевременно те показват и двойнствено отношение към сегашния председател, който има вече пет изборни загуби и това е неприемливо за партия, която се стреми към явната власт, най-малкото заради номенклатурата, отстранена от сладките държавни места от сегашните управляващи. Лошата новина за „Позитано” 20 е, че се очертава нова изборна загуба – този път на парламентарните избори, и все по-малък шанс да влязат в следващото управление. Нито Първанов, нито дори хипотетичният трети кандидат за лидер имат шанс да привлекат нов електорат, така че БСП да стане политическата сила, без която не може да бъде съставено правителство. Това тутакси задейства защитните механизми, които карат червените да пазят моментното статукво, вместо да търсят промяна, която няма да им донесе ползи, а предимно вреди. Първанов може и да не си дава сметка,  но за

модерна лява партия

връзката с бившите тайни служби е меко казано неприемлива. Няма как да си представим среща със сегашния президент на Германия Йоахим Гаук – дисидента пастор, дълги години шеф на тяхната комисия по досиетата, разкрила хиляди агенти на ЩАЗИ.

Освен това някак си и не върви сегашният председател на Партията на европейските социалисти да бъде бламиран от собствената му политическа сила. Освен всичко друго проявите на бившия президент, за когото няма съмнение, че ще остане в историята с двете си имена, все по-често приличат на

припляскване на току-що уловена риба

В желанието си да бъде непрекъснато в полезрението на медиите, той вече не се задоволява да напада само основния си конкурент за поста, но и висши съпартийци, които разполагат с партиен ресурс, който не бива да се подценява. На всички е ясно, че той бе в дъното на повечето интриги по време на червеното управление. И сега да се опитва да се измъкне от отговорността за тях, е най-малкото неуместно. Разчитането на късата памет може и да върви пред избирателите. Но номерът няма как да мине, когато се опитваш

да прецакаш обиграни партийни номенклатурчици

Ответните удари винаги са незабавни и имат тежки последствия за този, който си е въобразил, че все още командва парада. Първанов наистина има шанс да се държи над водата, докато интригата все още е интересна. Когато тя стане скандална, шансът му да продължи битката става бутафорен.

Той вероятно си мисли, че и като атакува всекидневно управляващите, това ще му донесе допълнителен бонус в партията. Но пак греши. Не може да иска референдум за каквото и да било, след като е имал тази възможност (дадена му от конституцията), но не се е възползвал, проспивайки я поради едни или други причини по време на десетгодишното си президентстване. Нещо повече, веднага Първанов може да бъде попитан какво направи, след като

обеща да бъде социален президент

и защо не направи така, че да бъдат завършени започнатите още по време на дясното управление реформи в здравеопазването. А се случи точно обратното, бяха заложени многобройни мини, с които сегашното управление се сблъсква всекидневно. Това показва, че властта за човека с харамийския псевдоним винаги е била самоцел, а партията - негов заложник. Този път бумерангът е насочен към самата партия, стремежът към властта я заплашва с разцепление. И това, естествено, ще мобилизира добре познатите механизми за самозащита, които просто ще неутрализират бившия държавен глава. Преимуществото на Станишев ще става все по-голямо, а пляскането на Първанов ще е със затихващи функции.

Това не означава, че оставането на Станишев на партийния връх е предизвестено. Първанов всекидневно сее съмнения в неговите възможности да продължи лидерството си в БСП. Нищо чудно на последната права да се оттегли, но подкрепи свой кандидат за поста. Не случайно обиграният в задкулисните игри бивш президент иска бъдещият председател на БСП да бъде избран с пряк избор. Той е наясно, че апаратът ще подкрепи Станишев на конгреса, докато

новото лице има голям шанс

ако за него гласуват всички партийни членове. Това обаче няма как да се случи не защото няма достатъчно време, както твърдят от лагера на Станишев, но защото те просто няма да го допуснат. Затова и възможността да се появи трети кандидат става все по хипотетична. По-вероятно е Първанов, виждайки, че няма да победи, да се оттегли, без да посочва друг човек. И отново да щурмува партийния пост, след като БСП загуби изборите догодина. Дотогава най-малкото ще се изясни и дали Станишев ще остане шеф на европейските социалисти. Ако той не остане, а и загуби изборите (което е сигурно), тогава може да дойде часът на бившия президент.

Истината е, че дотогава има доста време, а всекидневно излизат нови афери, на които парламентарната комисия, разследваща помилванията и даването на гражданство от бившия вицепрезидент Ангел Марин, дава публичност. Отзвукът от тях

намалява допълнително

възможностите за реванш на Първанов. Съмненията за връзки с Октопода, които тепърва ще излизат, пък очертават едно нерадостно бъдеще. Тези, които в момента го подкрепят, са същите, които организираха скандални срещи със съмнителни бизнесмени. И разследването на тяхната дейност не е приключило.

В крайна сметка излиза, че само Първанов не разбира, че времето му е минало. Вероятно защото и кукловодите на криминалния преход не искат да признаят, че са загубили. И тайно се надяват да си върнат изплъзналата им се власт. Готови са на всичко, но не си дават сметка, че още по времето на соца с култа към личността бе приключено. И съвременните му прояви затриват партиите, които допускат това да се случи.

Ловните лакърдии на Първанов

Бившият президент Георги Първанов, който ще влезе в историята с двете си имена – едното пред избирателите, а другото за тези, които му дърпаха конците, започна да се изказва, както се прави на софра след лов – всеки разказва небивалици. Никой, разбира се, не вярва, но на всички им е приятно (виж стр.4). Само за два месеца изявите на Първанов надминаха тези от 10-годишното му пребиваване на „Дондуков” 2. Докато беше държавен глава, той предпочиташе да реди политическия пъзел задкулисно. Сега, когато това вече не е възможно, той вероятно си мисли, че имиджът му е достатъчен, за да се явява, без да си плати в държавната телевизия, която се издържа от всички нас. На всичкото отгоре прави реваншистка партийна кампания из страната, пак за сметка на данъкоплатците. Всичко това е възмутително. Но има нещо, от което човекът с харамийския псевдоним истински се страхува. И затова всъщност вдига цялата пушилка. Той вече си дава сметка, че след Фукушима е трудно да се реализира в Европа такъв мегаломански проект като АЕЦ „Белене”. Но го защитава единствено заради възможността сегашните обитатели на президентството да не решат да разсекретят стенограмите с водените по тази тема разговори. Тогава със сигурност ще лъсне истината не защо се е появил гьолът в Белене, а какви са политическите договорки и защо уважавани западни държавници отказваха да приемат Ловеца с двете имена.

Паяжината на ДС картончета

За първи път играта на котка и мишка между кукловодите и техните жертви е на път да приключи в техен ущърб. Обикновено първите даваха възможност за известно време да шестват демократичните принципи. Радваха електората, като му хвърляха някой доносник, за да отклоняват вниманието от собствените далавери. Но винаги, когато имаше опасност те самите да бъдат разкрити чрез осветяването на тайни зависимости, прекъсваха процеса и започваха обратното броене към годините на соца.

Конституционният съд този път обаче не помогна

на диригентите на прехода

както го направи през 1997 г., когато реши, че качеството на сътрудник на ДС трябва да се определя само на базата на „безспорни доказателства за съзнателно доставена информация”, а не на картончета и регистри. Преди дни висшите магистрати са приели точно обратно становище, с което са подкрепили чл. 25, т. 3 от закона в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето,

са достатъчни за обявяването на неговата принадлежност към ДС

(Само отбелязваме, че новият закон в тази му част напълно се покрива със стария.)

Това обръщане на палачинката от съдиите е изненадващо, като се има пред вид състава на съда, доминиран от хора, номинирани в него от бившия президент Георги Първанов и тройната коалиция. На всичко отгоре то е взето с пълно единодушие. По този повод дни преди резултатът да стане известен бившият конституционен съдия Васил Гоцев и бившият председател на парламента Йордан Соколов мрачно са се шегували, като са се хващали на бас с колко на колко гласа съдът ще скрие агентите с картончета. А съдията Георги Петканов пък в частни разговори твърдял, че било абсурд да не подкрепи скриването на агентите. Но ето че и в политиката стават чудеса и циганката, която твърдяла за 10 ноември 1989 г.

„какъв късмет извадихме, а какъв кахър после стана”,

може в крайна сметка да не се окаже права и криминалният преход наистина да свърши.

Но нека припомним отново откъде започна цялата пушилка, защото тя не бе случайна и дойде като добре премерен ответен удар заради разкриването на бивши и настоящи дипломати като агенти на ДС и предстоящото осветяване на кредитните милионери.

Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, води дело пред Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на комисията по досиетата, която в съответствие със закона е обявила неговата принадлежност към Второ главно управление на ДС – под псевдоним Николов.

Неговата защита поискала да бъде обявен за противоконституционен въпросният чл. 25, т. 3. ВАС се е съобразил с искането и поискал от КС да се произнесе, защото веднъж вече е обявявал сходен текст за противоконституционен. КС допуска делото да се гледа по същество в началото на февруари и иска от редица институции да изразят своите становища.

Самият факт, че близо пет години след създаването на новата комисия

никой не се опита да предприеме действия

от такъв мащаб и точно на финала на нейния мандат започна тази атака, събуди огромно гражданско недоволство. Освен това съмненията, че някой иска да затвори тази мрачна страница на бившия режим, преди да е прочетена, така ловко се мултиплицираха, че да се насочат и към управляващите, за да може по-късно те да бъдат пришити като съпричастни към този процес. Този номер обаче не мина. Още на 15 февруари правителството приема становище като страна по делото в подкрепа на атакуваната разпоредба от закона. От стенограмата на правителственото заседание съвсем ясно личи, че е „важно да се изрази воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото минало”, както отбелязва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Той пояснява че „комисията по досиетата е постигнала изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляването на истината за близкото минало”. По думите му тяхното правителство е предало огромния архивен масив от над 1 млн. документа, нещо, което е трябвало да направят предишните управляващи още през 2007 г. Едно от заключенията, които се правят на това заседание, е, че

не трябва „да се допуска нито за миг прекъсване

на дейността” на комисията, чийто мандат изтича в началото на април.

Едни от най-сериозните мотиви срещу атакуваната точка от закона изпраща до КС самата комисия. Тя се позовава на 5 подобни дела на ВАС, решени в нейна полза. Във всички тях магистратите от административния съд са обявявали позоваването по аналогия със старото решение на КС от 1997 г. като несъотносимо, „тъй като това конституционно решение се отнася за правни норми от отменен закон, а не за действащия в момента, поради което не може да бъде приложено”. Показателно е също така, че въз основа на този законов текст през последните пет години бяха обявени стотици агенти на ДС с унищожени или прочистени дела от началото на прехода. Досега нито един от тях не успя да спечели срещу комисията във ВАС.

Тука е редно да отбележим, че комисията не обявява ДС агенти само по картончета, както се опитват да ни убедят не само потърпевшите, а най-вече задкулисните играчи. Картончетата са свързани с регистъра. Хипотетично те може да бъдат унищожени или подправени, но не и регистърът. И преди да бъде обявено дадено лице, комисията засича името му в много други документи.

Ако законът беше бламиран в тази му част, това щеше да го обезсмисли. Само в зората на демокрацията, през февруари 1990 г., по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев са унищожени 40% от досиетата, като са заличени следи за най-ценните агенти на службите. Смята се, че това е точно този контингент,

който се  трансформира по-късно в икономически елит

и е участвал в разграбването на държавната собственост. Затова и сега, когато предстои да бъдат разкрити кредитните милионери, бе предприета и тази офанзива, за да може този елит да бъде скрит завинаги, а престъпното заличаване на следите, започнато още от Семерджиев, да бъде оправдано.

Всъщност сегашното решението на КС, колкото и да се смята, че е взето под натиск, идва тъкмо навреме, за да се предприемат стъпки в разширяването на действието на закона. Особено в момент на криза, когато се вижда, че някои собственици на предприятия не могат да плащат и оставят подозрението за планираност на техните действия. Бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев предлага да могат да се осветляват хора като Валентин Захариев, за да се види дали той не е свързан с бившите тайни служби и тази му зависимост да е програмирала случващото се в мините, които той държеше.

В заключение е уместно да припомним и казаното от Йоахим Гаук, настоящ президент на Германия, по онова време шеф на тяхната  комисия по досиетата, на един форум в София през 2007 г. . Гаук смята, че

късането с тоталитарното минало може да се осъществи не в условията на враждебност

на свързани и несвързани с миналото политици, а само когато и левият лагер разбере, че "нашата лява политика не бива да бъде свързвана със сталинистки форми на господство, с потъпкването на човешките и на гражданските права". Още тогава пасторът предупреди, че има и такива, които биха предпочели да се сложи бетонен капак върху миналото, и такива, които имат връзки помежду си и опитват всичко възможно, за да не бъде разкрито миналото. Накрая Гаук казва пророчески, че демокрацията на бъдещето няма да се осигури със запазването на мрежи от миналото, а само когато гражданските и човешките права бъдат гарантирани.

Разпадът на измислената Синя коалиция

„Тези дни се случиха доста интересни и показателни неща в бастиона на Иван Костов, ДСБ - София. В събота научихме, че Прошко Прошков напуска националното ръководство на ДСБ, по същото време Христо Ангеличин и Петър Николов се присъединиха към проекта на Меглена Кунева. И тримата с действията си ясно се разграничиха от политиката на върхушката в ДСБ. И тримата показаха, че измислени коалиции в името на оцеляването не са по вкуса им. Само нашето Хубаво Наде тича с отворени обятия да се прегърне с политически трупове като Иван Костов и ако тя не може да види ужасяващата истина, то да се поучи от тримата политици от ДСБ. Дано Хубавото Наде и компания най-сетне прогледнат.”

Това написа вчера по обед във Facebook Личо Гогов, секретар на градската организация на СДС-София. Няма да коментираме нападките му към евродепутатката Михайлова не само защото нивото там е друго и в действителност тя може да има съвсем друга цел, коренно противоположна на тази да бъде в един отбор с Командира. Това обаче, което в прав текст казва Гогов, а и повечето седесари го мислят, е

защо трябва да се чака чак до 30 май

(за когато е насрочен Националният съвет, който трябва да реши дали сините да се явят в коалиция с ДСБ, или да тръгнат самостоятелно към следващите парламентарни избори), а не се свика извънреден форум още тази седмица и незабавно да се приключи с Костов. Логиката е - неговите хора го напускат, а ние спорим дали да сме с него, или без него. Или както се казва в онзи лаф, искаме да си купим фабрика на 9 септември.

Наистина едва ли след загубата на изборите през 2001 г. бившият син премиер е получавал такъв тежък политически удар. И това е началото. Трусовете в ДСБ предстоят, въпреки че в събота най-влиятелната структура в София избра сговорчивия и уважаван от костовистите депутат Иван Иванов за свой лидер на мястото на недолюбвания о.з. ген. Атанас Атанасов.

Сигурно лидерът на ДСБ горко съжалява за номера, който сам погоди на Прошко, налагайки го в партийното ръководство преди няколко месеца, без дори да го пита. А когато той поискал обяснение след избора защо го е предложил, Командира казал ехидно:

„Прошко-о-о, много още има да учиш...”

Тогава целта на този избор беше бившият десен кандидат за столичен кмет да не може да се кандидатира за лидер на ДСБ-София и така да бъде спасен временно о.з. ген. Атанасов. Сега, след това напускане на млади десебари и мощните обвинения, отправени от Прошко, става ясно и друго, което повечето фенове на Костов не искат да признаят - той е лош кадровик и недалновиден в политическите проекции. Лъсва и това, което в прав текст казват напусналите – че неколцина човека от върхушката на ДСБ мислят единствено да осигурят

своите депутатски места и изобщо не ги интересува как

да върнат близо два и половината милиона избиратели

които подкрепяха правителството на ОДС (1998 – 2001 г.) и се надяваха на промени, които не се състояха.

Тогава всички очакваха, че може да бъдат подкрепени от синята власт в създаването на средна класа, която да стане и гръбнакът на десницата. Вместо това една малка група около Костов се облагодетелства, но най-много спечелиха червените мандарини, които укрепиха икономическата си власт. С неразкриването на мрачните тайни на ДС пък бе запазен и тайният властови ресурс на кукловодите, с което бе дадена възможност да се подготви връщането на БСП отново във властта.

Днес обаче това, което се случва в ДСБ, ги праща директно към бунището на историята. Знакът, който дават с напускането на партията младите десебари към всички останали, е - бягайте далеч от Командира, той е готов заради собствената си себичност да затрие всички останали.

Има, разбира се, и друга гледна точка – Прошко бе кмет на столичен район а Ангеличин бе зам.-кмет по културата на София. И двамата след миналогодишната загуба на изборите изведнъж станаха безработни.

Търсенето от тях на къса писта към властта

със сигурност ги привлича. Перспективите за тях са далеч по-добри, отколкото да продължат да стоят в блатото на ДСБ. Точно поради тази амбициозност на младите десебари Костов би могъл да намери бързо мотиви, за да се окопити и да нанесе своя контраудар. За негово нещастие обаче лошите новини ще продължат да пристигат. Причината е че той някак си избърза с подреждането на пъзела чрез формулата Синя коалиция. Тактиката му бе да остави на „Раковски” 134 да се налудуват и в крайна сметка пак да опрат до него. Защото той си мислеше, че вече е договорил подкрепата за преподписването на новия договор между двете партии не само с Мартин Димитров, но и с водещи фигури в СДС като Ваньо Шарков, Димо Гяуров, Найден Зеленогорски, Надежда Михайлова. Според договорките всеки един от тях

трябва да получи избираемо място в листите

за следващите парламентарни избори. Само че последните събития вероятно ще накарат някои от участниците в тези договорки да изоставят Командира и се спазарят с противниците на Синята коалиция. В момента от 28 областни сини организации повече от 15 са за самостоятелно явяване на изборите. Сред тях са влиятелните организации на София, Пловдив, Бургас и Благоевград.

Има поне няколко кандидати за поста лидер на СДС, които тутакси биха се възползвали от колебливото поведение на Димитров. За един от тях бившият плевенски кмет Найден Зеленогорски се смяташе, че той е скритият играч на Костов, ако Мартин все пак бъде свален. Заради труса в ДСБ обаче, ако се стигне до нов председател, то тези, които ще поискат поста му, ще са от отбора на противниците на Синята коалиция. Тяхната игра също не е много сложна. Те са наясно, че сами нямат големи шансове. Затова целта им е първо да отстранят Командира, но на

по-късен етап отново да възстановят Синята коалиция

под друго име и с други играчи, но без ДСБ.

Накрая е добре да се запитаме защо е цялата пушилка вдясно, като дори и да бъде пенсиониран Костов, не се очертава силно присъствие на десницата в следващия парламент. Битката очевидно и за СДС ще е да бъде мината четирипроцентовата бариера, което означава 10 депутати. Но нима това е целта на сините!?... Защото ако е това, тя по нищо не се отличава от тази на Костов. И упреците, които тези дни отправя към него Прошко Прошков, могат със същия успех да се отправят и към сините. Така че те не трябва да си мислят, че само Командира е причината за всички беди вдясно. И като бъде разбит култът към неговата личност, възраждането на десницата ще дойде само. Но добър знак за края на криминалния преход ще е малката стъпка с отстраняването на бившия преподавател по марксистка политикономия да бъде направена.

Неудобната комисия

Мощна атака за дискредитиране на Комисията по досиетата и нейната дейност започна още преди да приключи  мандатът й. Целта е да се блокира чрез скандали работата й – да се забави избирането на нов състав от парламента, като паралелно с това се проточат чрез процедурни хватки предложените промени в закона, за да се спре осветяването на водещи фигури от криминалния преход. А след като това се случи, законът да се обяви за изчерпан и да се пристъпи към приемането на нов, който на практика, вместо да разкрива, да скрие окончателно бившите агенти на ДС. Ще припомним, че мандатът на сегашната комисия изтича на 5 април. Така че атаката, от друга страна, не е изненадваща, като се има предвид, че за 5 години тя разкри над 5000 агенти на ДС по върховете в държавния и обществения сектор. Разбуни силно духовете, като обяви за агент действащия държавен глава Георги Първанов. Предизвика трус в дипломатическите среди, като освети стотици агенти сред тях, някои от които действащи посланици. Разтърси и Висшия клир на Светия синод. Сега предстои да бъдат разкрити кредитните милионери. Централизиран архив на документите на ДС дава възможност не само за научноизследователска дейност, но и за широк достъп. Казано в прав текст, гражданският отзвук е огромен, политическата класа, както и държавната машина вече не могат да не се съобразяват с нейните решения, макар че те не предвиждат лустрация. Същевременно от самото начало на работата си комисията получаваше активно международно признание и подкрепа. На последната конференция, на която екипът на Евтим Костадинов отчете своя мандат, имаше представители на Германия, Словения, Чехия, Словакия, Полша и всички оцениха високо работата й. Comdos е учредител и член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с отварянето на архивите на тайните комунистически служби, а през 2011-2012 г. Евтим Костадинов беше председателстващ заседанията на мрежата.

Известно е, че предишните комисии за разкриване на документи на бившите тайни служби 

винаги са били блокирани в момент, в който е трябвало да бъдат разкрити ключови фигури 

в законодателната и изпълнителната власт. Освен хватката блокиране действието на закона се е прилагало и директно подменяне и дори спиране на дейността на комисията. Сега времената са други, но нравът на диригентите на прехода не се е променил. Личи си обаче тяхната нервност, което прави действията им прибързани. Според предварителния им сценарий атаката им трябваше да започне, когато дойде време да се избира новият състав на комисията. Тя обаче започна преди това. Причината е, че двама от нейните членове – председателят й Евтим Костадинов и Екатерина Бончева, бяха подкрепени  от управляващите предварително за нов мандат. В неформални разговори крупни фигури от БСП, свързани с бившето ДС, винаги са

изразявали разочарованието си от Костадинов, когото те са смятали за „техен човек”,

защото бил работил в милицията по време на комунистическия режим. Костадинов пък, без да навлиза в подробности, нееднократно е казвал, че самият той, както и членове на комисията са били подлагани на натиск от определени среди. На всичкото отгоре и деветимата от комисията във всяка от изявите си не са крили омерзението си от досега с мрачните тайни на ДС.

Вероятно тези, които пазеха статуквото и създадоха Октопода, са очаквали, че с края на мандата на комисията ще бъде отстранен Костадинов, най-малкото поради факта, че управляващите ще искат свой председател. А този мотив те биха могли да използват, за да им пробутат верен свой човек, какъвто Костадинов се оказа, че не е. Само че номерът им не само че не мина, но им се наложи да действат

в условията на неизбежна реакция заради изпреварващия ход

с номинацията на Костадинов за втори мандат. Всъщност в БСП не могат да си простят нито кадровия провал с избирането на сегашния председател на комисията по време на тяхното управление, нито пък приемането на самия закон. В Столетницата се надяваха, че ще приемат такъв вариант на закона, който ще им даде възможността за избирателно отваряне на досиета. Най-малкото, което са очаквали, е той да не се изпълнява, както стана с предишния закон. Още след първите разкрития законът бе критикуван както от видни представители на БСП, така и от самия президент Първанов.  Веднага след повторното номиниране на Костадинов от „Позитано” 20 официално признаха, че законът е тяхна грешка и декларираха, че няма да подкрепят сегашния председател.

Една от най-съмнителните атаки срещу Костадинов и други членове на комисията дойде от лица, репресирани от бившия режим. Вярно е, че те доскоро бяха дискриминирани от закона, защото той ограничаваше възможността да са членове на комисията. Нормативният акт изискваше те да не са били осъждани за умишлени престъпления от общ характер. И не правеше разграничение по отношение на жертвите на очевидно несправедливи и нечестни процеси по време на комунистическия режим и осъдените за криминални престъпления. В резултат на това независимо от реабилитацията, която получиха, бившите политически затворници не можеха да станат членове на комисията поради формалното изискване на закона – да не са осъждани за престъпления от общ характер независимо от реабилитацията. Но през миналата седмица

бе направена поправка в закона и репресираните получиха правата си

т.е. те станаха равноправни с останалите български граждани. Това обаче не ги прави привилегировани и не им дава правото автоматически да имат свои представители в Комисията по досиетата. Дори напротив. Може да се приеме, че настояването от тяхна страна да имат такъв представител е проява на пристрастност, което би било в ущърб на демократичните принципи. Това не означава, че им се отнема правото да бъдат коректив. Също така обаче, когато те атакуват представители на комисията или самия закон, трябва внимателно да проучват всички обстоятелства,

за да не се окажат те самите маши в ръцете на кукловодите

Известно е, че ДС още по времето на Тато е използвала отделни лица, за да бъдат парализирани цели съсловия преди осъществяването на някои мракобесни кампании, като Възродителния процес например, а преди това и за неутрализиране на разбунилата се българска интелигенция по време на Пражката пролет. Ще напомним също така, че според закона за досиетата за членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани, които се ползват с обществен авторитет и доверие. Номинирането се извършва от парламентарните групи, като нито една политическа партия в парламента не може да има мнозинство в комисията, състояща се от 9 членове.

Има и още нещо - тези, които атакуват комисията и в частност нейния председател, някак си пропускат покрай ушите си предложени от БСП промени в закона, които целят да скрият някои лица, свързани с бившите тайни служби, с аргумента, че „националната сигурност не стои по-високо от индивидуалните права на българските граждани, но тя, националната сигурност, не може да бъде жертвана заради желанието на определени обществени кръгове или прослойки за закъснял политически реванш”. Всъщност, докато едните се опитват да дискредитират хора от комисията, паралелно с тях кукловодите искат тотално да обезсмислят и блокират дейността й.Накрая бихме могли да обобщим с библейската притча за слепеца, който повел слепците и всички заедно паднали в ямата. Но няма да го направим, защото наистина времената са други и все по-трудно ще става на седящите в сянка манипулатори да дърпат конците на своите маши. Първо, защото няма как да бъде върнат веднъж изпуснатият дух от бутилката и, второ, защото избирателите добре разбират, че миналото трябва да бъде осветено и прочетено, за да може в бъдеще да не допускаме да ни управляват зависими хора.

Банята на Командира

Бившият лидер на СДС Иван Костов е на път отново да измами Мартин Димитров, за да продължи да бъде Пета колона на кукловодите в следващия парламент. Но сините този път се дърпат. От година и половина берат горчиви плодове заради явния съюз на Командира с отгледалата го червена партия. И не искат това да продължава. Но вместо да бият веднага шута на бившия преподавател по марксистка политикономия и да се явят самостоятелно на изборите (или с нови партньори), са решили да умуват един месец. Глупав ход. С просто око се вижда, че синьото ръководство гъмжи от протежета на Костов. Те уж окуражават лидера си в намерението да измъкне партията от червено-синята мъгла и този път наистина да хване златната рибка. Но стръвта, която коварно слагат, отблъсква бъдещите партньори. Целта е да превърнат отново Мартин в Мавъртинчо и сам да падне между челюстите на спотаилия се във водата Командир. Точно като във вица за рибаря, безуспешно чакащ златния улов. Както си седял и се чудел защо не влезе да поплува, след като не кълве, от водата се показал крокодилът:”Как е, кълве ли?” - „Не.” - „Ами що не влезеш да се изкъпеш тогава?”

Сбъркан дебат вдясно

Сините пак са се втренчили в пъпа си. По всичко личи, че не си дават сметка колко незначително е тяхното политическо влияние. Защото ако това беше така, нямаше да си губят времето в излишни упражнения – с Командира или без него да се явят на следващите избори. Изобщо не това е дебатът, който трябва да се проведе вдясно. Сините трябва категорично да напуснат червено-синята мъгла, спуснала се от година и половина в парламента. В устава на СДС е записано, че партньорство с БСП не може да има. Но кой да чете. Само този факт е достатъчен, за да бият шута на бившия преподавател по марксистка политикономия. Видя се и на последните избори, че заиграването със Столетницата носи само негативи. Затова и въпросът с кого ще си партнират на изборите всъщност е предрешен. Освен, разбира се, ако не искат окончателно да самоубият Синия лъв и изпаднат извън борда на политиката. Все още на „Раковски” 134 имат шанс да си върнат доверието на изгубените близо два и половина милиона избиратели. Но трябва да са наясно, че вече е започнало обратното броене. След което няма да има възможност за измъкване от блатото.