Нищо сензационно не се случи с избора на Делян Пеевски за съпредседател ДПС. Сбъдна се една стара мечта на днешния почетен председател на движението Ахмед Доган.
Преди повече от тридесет години, веднага след създаването на партията, той поиска тя да стане част от СДС. Замисълът на Доган беше движението да е общобългарска партия.
Но манипулаторите на прехода и бяха отредили друга роля – тя да остане партия на етническите турци, да продължи капсулирането им и те да бъдат противопоставени на изгряващите националистически партии движения, най-вече на подвизаващата се под името на ВМРО.
Целта на това протипостоставяне на едни български граждани срещу други, всъщност бе едно продължение на етническата омраза от Възродителния процес под друга форма и с други измерения. Но най-вече – раздвояването и съсредоточаването на гласовете им в полза на контролирания преход. За да се осъществи безболезнено разграбването на държавата в от новобогаташите от уж реформиращата се БКП.
Затова желанието на Доган бе отхвърлено от тогаващния председател на СДС Петър Берон, известен с патриотарщината си, а по-късно разкрит и като агент на комунистическите тайни служби. За ужас на повярвалите в синята идея. А движението бе дамгосано като протурска и враждебна на демократичните процеси партия, понякога и обвинявана, че е “пета колона” на руските интереси. Нещо, което с изненада чуваме и днес. И то като се пренебрегват фактите, че движението е единствената системна партия, която така последователно е защитавала интересите на НАТО през целия преход и способствала за приемането ни в Евросъюза. А преди това, по време на войната в бивша Югославия, попречи в парламента през страната ни да прелетят руски самолети и даде зелена светлина на силите на НАТО. ДПС помогна и за падането на визовите ограничения, както и за разсекретяването на досиетата на агентите на бившите тайни служби. Няма да коментираме и подкрепата, която движението даде за демократичните правителства на Филип Димитров и Иван Костов, които и двамата проиграха.
Но нека се върнем към този исторически избор на етнически българин за съпредседател на ДПС.
Той е знаков и защото философът Доган демонстрира удивителен стоицизъм да изчака повече от три десетилетия, за да осъществи това си въжделение.
Този избор е и предупреждение към всички днешни политически еднодневки, показващо, че надписът на фасадата на Народното ни събрание, поставен от първите ни демократи, че “Съединението прави силата” не е случаен. И че алчните за лично обогатяване случайници в политиката бързо ще бъдат изритани от нея. Ще бъдат изгонени от заветния храм и наследниците на Иван Костов, чиито жълтопаветни упражнения, гарнирани с писане на доноси, платени от непеота, зад които прозират икономически интереси на замогнали по времето на последното синя управление олигарси. Ще пропуснем засега как веднъж това се случи още когато “ДБ” имаше свои правосъден министър в лицето на Христо Иванов по време на едно от управленията на ГЕРБ, който вместо с правосъдна реформа, пишеше доноси до Брюксел. И беше изгонен от правителство така, че партията му остана извън парламентарния борд за известно време. И днес той пак заслужено получава “шамари”. Но този път политическата му смърт е неизбежна.
Същественият въпрос след избора на Делян Пеевски за съпредседател на ДПС е как ще се осъществи “разширяването на периферията”, както препоръча в обръщението към делегатите на конференцията почетният председател. За това говори и друга знакова личност в отчетния доклад – Юнал Лютви. Той оповести две цели: разширяването на присъствието на ДПС в Европейския парламент и развитието на капсулираните структури на партията в страната. Това няма начин да не мине чрез драстичното организационно преструктуриране и изчистване от местните роднинско корпоративни структури. Пресният пример с ареста за корупционни схеми на кмета на Омуртаг, отцепник от ДПС и близък до предишния председател, показва защо Доган неколкратно повтори, че движението се е превърнала в корпоративна партия, което трябва да се промени, а нейните членове и симпатизанти да заработят за интересите на хората.
А това, как новото ръководство работи за разширяването на периферията, ще проличи още на предстоящите евроизбори през юни.
Не трябва да се забравя и някогашното предложение на Доган за съюз със СДС. Тази опция не е трудна за осъществяване при сегашното разпарчетосано политическо пространство. Въпрос на взаимнопроявена политическа мъдрост е да се търси такова обединение под една или друга форма, вкючително и със СДС, които общо взето вегетират под крилото на ГЕРБ.
Що се отнася до бъдещи управления с участието на движението, не са за пренебрегване думите на депутата от БСП Драгомир Стойнев отправени към делегатите: "Повече от всякога системните партии трябва да бъдат водещи в управлението и да показват пътя към икономическия растеж”.
Специално внимание трябва да се обърне на посланието на дългогодишния президент на Турция Реджеп Ердоган, в което той подчерта, че “България е съюзник и надежден приятел на Турция” и че има стремеж да “подобрим отношенията си във всички области. Вярвам, че това е в интерес на двете страни". Тези думи на турския президент за пореден път показват колко стабилизираща е ролята на движението в страната ни. Те гарантират националната ни сигурност в условията на войната в Украйна и враждебните нападки и попълзновения към страната ни на руската милитаристича върхушка.
Очевидно сме свидетели на фундаментално раздвижване в политическия ни живот. И стремежът към единение на сънародниците ни минава задължително през усилията и отговорността на политиците ни да го осъществят. Техният успех ще бъде гарантиран, ако те заработят за “полза роду”, към което се стремяха първопроходците на родната ни демокрация
