Вместо да е повод за радост и национална гордост, “Трети март” се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението между “миролюбците” и солидарното с натовската подкрепа за нападнатата страна управляващо мнозинство. До степен да бъде бурно аплодиран президента и освиркван председателят на Народното събрание пред паметника на героите.
И това не се случва за първи път. Всяка година е така.
Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна, у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Започна демонтирането на паметника на съветската армия в столицата. Има призиви за изпращане в музеите и на други подобни паметници в страната. Някои от тях редовно се изписват с антируски графити.
Има и исторически аргументи:
Санстефанският договор е “предварителен” - неокончателен. Той не освобождава, както манипулативно ни втълпяваха, а предвижда външна военна окупация на Българското княжество и откъсване от българските земи на вече признати за български територии. А това го прави неподходящ за „национален“ празник.
Датата 3 март е избрана по настояване на граф Игнатиев и е седмици след договорените условия за края на войната - да съвпадне с деня на възкачване на Престола на Цар Александър II на престола през 1855 г.
"Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник” от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ четем:
„Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме:
Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”.
Излиза, че ние, българите сме платили за ОКУПАЦИЯТА си, а не за ОСВОБОЖДЕНИЕТО си.
Друг аргумент е, че точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия от една страна и от друга от четворния съюз на победителите - Германия, Австроунгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия.
Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник и дори не е почивен ден. Веднага ще отбележим, че “възстановяването” е с прозрачна политическа цел - Възродителния процес и депортацията и близо половин милион български мюсюлмани извън пределите на страната, повечето в съседна Турция.
Национален празник става през 1990 г. За национален празник е обявен от правителството на Петър Младенов, един от извършителите на преврата срещу комунистическия вожд Тодор Живков и е одобрен от последния комунистически парламент преди първите свободни избори.
Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. Разделението остава. И обезсмисля празнуването.
Честването се превърна в унизителна за героите, но удобна политическа дъвка. Тя превръща патриотизма в патриотарство и непрекъснато бълва партийки хомункулуси, с които задкулисните играчи, се домогват до властта.
Народът ни няма нужда от разделителни линии, подхранващи националистически и идеологически страсти.
За да престанат тези срамни сцени е най-добре да се избере за национален празник събитие, което да отразява изконни български ценности и да е на паметна, заради историческия принос на народа ни, дата. Тази дата, трябва да събира и обединява, да внушава българска национална гордост и величие.
В нашата история има такива дати, подходящи за нов национален празник. Една от тях – 22 септември – денят на обявяването на България за независимо царство, е много по-достойна. Само си представете как звучи изразът “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца, а и на загинали семейства етнически българи, жители на Ставрополския край.
Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.
