Спирането на ротацията “за малко”, предложена от съпредседателя на “Промяната” Кирил Петков, мина покрай ушите на вкопчилите се помежду си в битка за поста на бъдещия външен министър коалиционни партньори. А това предложение става все по разумно, заради нарастващото ожесточение и взаимните заплахи за нови избори. Дори, общо взето предпазливият в изказванията си лидер на “Демократична България”, Христо Иванов, макар и с половин уста, не изключи възможността за ходене до избирателните урни.
Разбира се, заплахата за “избори две в едно”, отправена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, си е перчене пред избирателите. Едва ли се приема сериозно от водещите политици и със сигурност не е приемливо за тях, най-малко, заради социологията, която показва отлив на доверието на избирателите. А и да се отиде на нови избори преди да са довършени започнатите законодателни реформи и кадрови размествания в регулаторите и съдебната власт, ще е необмислено наливане вода в мелницата на всички, които твърдят, че има най-малко един милион избиратели, склонни да подкрепят нов политически субект.
“Отпред змия, отзад магаре” е определението за положението на управляващите, ако си послужим с народната мъдрост. Едва ли лидерите, които сформираха това правителство с небивал политически компромис, но в полза на проевропейския курс на страната, ще извършат подобно харакири. И най-вероятно ще постигнат поредното съгласие, за да продължат да управляват заедно.
Но 6 март, когато трябва да стане смяната, е само след две седмици и ултимативният тон между управляващите партньори не предвещава бърз изход. Затова замразяването на ротацията е добро решение. И разговорите между лидерите трябва да се пренасочат към това за какъв период от време това да стане и кои министри и областни управители трябва да бъдат сменени, за да работи правителството по-добре. А продължаването на работата на правителството “Денков” трябва да е поне толкова дълго, колкото продължи решаването на онези назначения, за които се иска и конституционно мнозинство.
Нека не забравяме, че предстоят евроизбори от 6 до 9 юни. А те ще покажат в не малка степен електоралната тежест на водещите партии. За едни броженията в управляващата коалиция може да са от полза, но за други – вътрешните боричкания може да ги провалят и на следващите парламентарни избори, те да останат извън борда на парламента.
Има още нещо, което ще има значение. Протестите на земеделските производители го доказват. Избирателите очакват от политиците да бъдат защитени техните интереси, включително и от заробващите директиви на бюрократите в Брюксел. Те ще гласуват не за кресливите псевдопатриоти, които се видя, че обгрижват собственото си благо, а за тези политици, с които могат да си партнират за подобряването на условията на труд и живот.
Освен това един бърз преглед на най-новата ни история показва, че псевдоннационалистическите политически хомункулуси приключват бързо, след като станат ненужни за техните създатели. Според последно социологическо проучване “Демократичнна България” има по-висока електорална подкрепа от “Продължаваме Промяната”, ако се се разглеждат поотделно. Междувременно “Възраждане” се разцепи, както в столичната община, така и в парламента, в БСП разпадът е непрекъснат, а ИТН са на ръба на влизането в парламента.
Не на последно място продължаването на кабинета “Денков”, ще осуети и смяната на парламентарните председатели. И за тази позиция се води спор, след като предварителната договорка отпадна, а предложеният от ДБ Атанас Атанасов катализира допълнително излишно напрежение.
Така че замразяването на ротацията в правителството ще доведе най-малкото до изкристализиране на политическата ситуация. А довършването на конституционните промени и забавените назначения в регулаторите, ще създаде условия, в които дори отиването на нови избори няма да застрашава демократичните процеси.
