И тази седмица ли ще премине в дрязги – между управляващи и опозиция и най-вече вътре в управляващата коалиция!?
Факт е, че постът шеф на БНБ, четвъртата по значителност институция, съсредоточила в себе си най-много информация и лостове за влияние, е апетитен за овладяване. Но от друга страна, точно затова той трябва да се заеме от достатъчно независима и отдалечена от политиците личност. За съжаление, проточилите се във времето преговори се използват от партиите в коалицията не за утвърждаване на един от двамата кандидати, а за очернянето им. Партийното им обвързване допълнително създава противоречиви обществени нагласи. Няма да коментираме и недоверието, което се подклажда от опозицията и от известни с недобрата си репутация лица от банковия сектор.
Междувременно схватки предизвиква определената от БСП като “червена линия” дискусия за предоставяне на военна помощ за Украйна. Не че такава не се изпраща опосредствено чрез трети страни, но шумотевицата има отблъскващ популистки привкус от морална гледна точка - заради ужасяващите кадри на убити с особена жестокост цивилни. Кой още трябва да обясни на политическите щрауси, че колкото по-дълго си крият главите в пясъка, толкова повече ще тежат на съвестта им невинните жертви!?
Междувременно един друг скандал за примамливата и най-голяма в новата ни история бъдеща инвестиция от 1 милиард евро, от “бомбастика”, (както се изразяваше Царя), се превърна във водевил, примесен с руска хибридна намеса, кратко объркване в американските ни съюзници и бързо отхвърляне, че имат пръст в тази афера. Сега тази инвестиция ще се проверява от ДАНС и най-вероятно тихо ще оттече във времето.
На нас, разбира се никак не ни е безразлично, защо тези пари, заложени в Плана за възстановяване и развитие, трябва да отидат в завод за батерии, а не в проекти в здравеопазването, социалната сфера и икономическата среда.И доколко средствата, вече заложени в тези сфери са достатъчни за подобряване на нашето благосъстояние. Всъщност точно това липсва в дейността на сегашните управляващи. А това трябва да им е основната задача. Истината е, че те започнаха да повтарят грешките на предишните управляващи – да запушват дупки, като например продължаването на мярката 60 на 40 за туризма или раздаването на великденски бонуси на пенсионерит. Това е правилно, но нека се прави без много шум. А да се насочват усилията към онова, което икономистите в света вече наричат Голямото разделяне. То е резултат от войната в Украйна, от последвалите санкции и реакциите на глобалната икономика. Само с проверки и ежедневни разговори с премиера на съседна Гърция, няма как да бъдем спокойни, че интерконекторът скоро ще започне да функционира, по тръбите към нашата страна ще тръгнат достатъчни количества газ, за да приключим завинаги с руската зависимост. Още от сега ще трябва да се преформулират източници и доставки на жизнено важни храни, както и на елементи за функционирането на индустрията.
Само че за всичко това се говори пожелателно. Викането на “Неволята” на помощ няма да ни помогне, само ще ни забави и изхвърли от масата на основните европейски играчи. Ситуацията е толкова динамична, че всяко забавяне може да е фатално, както вече се случва с парите по Плана за възстановяване и развитие. Във всяко състезание има победители, победени и такива, които участват заради спорта. Проблемът е, че дори да се откачим от руската зависимост, няма как да избягаме от европейската. И за да бъдем в първите редици на победителите, ни трябват не шмекери, а добри водачи.
